15308 | 26 авг. 2026 | 13:46

„Това е перфектната криминална драма, а Пучини е бил гений в композирането на опери, които се усещат като истински филми, просто обожавам тази роля” – сподели Йонас Кауфман пред медийните партньори на „Гала в София”.

На 25 август под звездното небе на София се осъществи най-посещаваното представяне на „Тоска” в България досега, събрало над 5000 души на площада пред храм-паметник „Св. Александър Невски”, който се превърна в естествен декор за наситения със страст сюжет, разгръщащ се в първата си част в църква в Рим.

Българската оперна прима Соня Йончева бе в основата на този мегапроект по повече от един начин – като организатор, продуцент и изпълнител в главната роля.

Мисията на сопраното със световна слава е да запали колкото се може повече хора за магията на оперното изкуство.

Сценичен партньор на Соня Йончева в ролята на художника-революционер и неин възлюбен Марио Каварадоси бе звездният тенор Йонас Кауфман.

Двамата имат богат опит заедно на световната сцена и са си партнирали на иконични за операта места като Арена ди Верона, „Ла Скала” в Милано, Парижката опера, Цюрихската опера и много други.

В кожата на антагониста барон Скарпия, безскрупулния и жесток шеф на римската полиция, бе българският баритон Пламен Димитров. Хорът и оркестърът на Софийската опера под диригентската палка на маестро Григор Паликаров осигуриха чудесен акомпанимент и пресъздадоха въздействащо музиката на Джакомо Пучини.

„Това е перфектната криминална драма, а Пучини е бил гений в композирането на опери, които се усещат като истински филми, просто обожавам тази роля” – сподели Йонас Кауфман пред медийните партньори на „Гала в София”.

„Тоска е актриса, тя е обсебена от любовта – към религията, към изкуството, към любимия си. И заради тази екстремност е способна дори да убие. Но Тоска е и съвременна жена, изтъкана от преданост, ревност, страст и пълно себеотдаване. Затова ми е толкова близка и е ролята, която съм изпълнявала най-много по света – Ню Йорк, Рим, Виенската опера, Арена ди Верона, Кралската опера в Лондон, дори в Япония” – разказа на свой ред пред журналисти Соня Йончева.

„Тоска“ на сцената пред катедралата „Св. Александър Невски“ бе с не много декори и без костюми, пресъздаващи буквално стила на Рим от 1800 година.

Действието се развива в момент, когато Европа е разтърсвана от Наполеоновите войни, а политическите сътресения се усещат и в самия Рим.

В този свят личната съдба не може да бъде отделена от голямата политика. Религията, властта, страхът, доносът, политическото преследване и насилието се преплитат с любовта.

Точно затова „Тоска“ се приема не просто като любовна история.

Трима души. Една любов. Една власт.

И три действия, които водят към неизбежния край. Три души, попаднали в свят, в който властта може да решава кой ще живее и кой ще умре.

Художникът Марио Каварадоси е заподозрян в политическа неблагонадеждност, неговият приятел Анджелоти е беглец, а барон Скарпия използва институционалната си власт, за да превърне любовта на Тоска към Каварадоси в инструмент за подчинение.

В началото на XIX век Рим е град, в който духовната и светската власт са неразривно свързани.

Самата опера поставя героите си в пространства със силна символика – църква, дворец, замък.

Във всяко от тях има власт, но тя приема различна форма – религиозна, политическа, полицейска, физическа. На този фон образът на Флория Тоска изглежда още по-сложен.

Тя е артистка, певица, жена, която принадлежи на света на изкуството и чувството.

Но е поставена в среда, в която от нея се очаква да се подчинява. Тъкмо тази среща между изкуството и насилието според критиката прави образа съвременен.

Постановката в София нямаше изобилие от декори и костюми в стила на епохата.

В този смисъл, представлението остави част от визуалния разказ настрана и насочи вниманието към онова, което в операта трудно може да бъде заменено – музиката, гласовете и актьорското присъствие.

Въпреки богато осветената сцена, именно гласовете, вокалната техника и звукът на оркестъра бяха акцентът и тук Соня Йончева има решаваща роля, коментираха пред БТА музиканти, присъствали на събитието.

Публиката описва Соня Йончева с думи като „невероятна“, „фантастична“, „винаги много артистична“.

Зрители отбелязаха, че тя играе с невероятен драматизъм, влиза в образа с лекота, повежда всички на сцената около себе си и задава тон на цялото представление.

Тъкмо това може би е най-важното качество на тази Тоска – тя не просто участва в спектакъла. Тя организира емоционалното му пространство.

Флория Тоска е жената, която не може да остане само героиня.

Критиката определя Соня Йончева като най-добрата Тоска на нашето време.

И в София ролята получава не просто вокално изпълнение, а цялостен драматичен образ.

Тоска е една от онези героини, при които границата между сцената и живота постепенно се заличава. Тя е певица и живее чрез изкуството.

Но любовта към Каварадоси е също толкова силна част от нейния свят. Затова, когато Скарпия я поставя пред невъзможен избор, той всъщност не изправя само една жена срещу една политическа власт.

Той изправя любовта срещу насилието, човешкото достойнство срещу произвола и изкуството срещу грубата сила.

В първо действие Тоска на Соня Йончева се появи с пищна бяла рокля и воал от стотици розови цветове.

По-късно тя беше в страстно червен тоалет – промяна, която импонираше на нарастващото напрежение в действието. Цветовете сякаш разказваха собствена история.

Бялото носеше усещане за невинност, красота и сценичен разкош.

Червеното вече принадлежеше на страстта, опасността и кръвта, които постепенно завладяват света на героинята.

И ако липсата на исторически костюми поставя дистанция между представлението и Рим от 1800 г., тези два образа на Тоска връщат вниманието към самата жена – към нейния темперамент, нейното тяло, нейния страх, нейната страст…

Затова публиката говори и за „недостижимия човешки чар“ на Йончева и за „удивителната й комуникация с публиката“.

Йонас Кауфман, в ролята на Марио Каварадоси, получи дълги аплодисменти за две от най-известните арии на героя – Recondita armonia („О, тайнствена хармония“) и E lucevan le stelle („И звездите блестяха“).

Първата от тях принадлежи на началото на драмата – момент, в който художникът говори за красотата и съпоставя различни женски образи, докато всъщност мисълта му е насочена към Тоска.

Втората идва много по-късно – когато Каварадоси вече очаква екзекуцията си в замъка Сант Анджело.

В този момент революциите, властта и идеологиите нямат значение. Остава един човек, който знае, че ще умре, и си спомня за щастливите мигове и за любовта си към Тоска.

Пучини показва една от най-силните страни на операта – способността й да превърне огромните исторически събития в интимна човешка история.

Наполеоновата епоха е някъде там. Войните са някъде там. Борбата за власт е някъде там.

Но в този момент има само двама влюбени и последните мигове на единия от тях.

Каварадоси на Кауфман се появи на сцената с маратонки – детайл, който допълнително подчертаваше съвременния прочит на иначе историческата история.

И това несъответствие между епохата и детайла може да бъде възприето не само като стилистичен жест, а и като напомняне, че драмата на „Тоска“ не принадлежи единствено на 1800 година. Тя може да се случи и днес.

В продукцията се включиха още солистите и техническите служби на Софийската операта и детски хор „Усмихнати звезди”. Изпълнението на целия спектакъл бе наситено с ярък драматизъм, магнетична актьорска игра и красиви гласове, които са на върха на кариерата си.

„Тоска” в София бе първият спектакъл на Йонас Кауфман след обявяването на новия му творчески сезон и завръщането от лятна ваканция, а за Соня Йончева предстоят знакови дебюти в продукции на „Весталката” в Берлинската опера (откриване на новия сезон), „Медея” в Метрополитън опера, „Манон Леско” в Цюрихската опера – и то само до края на годината. Оперната прима подготвя и нови проекти в България, които ще бъдат обявени съвсем скоро.

„Тоска” бе второто събитие от тазгодишния фестивал „Гала в София”, който започна в неделя с енергично диджей парти на френската сензация в електронната сцена Чарлз Б, който смесва класическа музика и техно. Кулминацията предстои в четвъртък, 27 август, с кросоувър концерта на Дейвид Гарет и Соня Йончева „Синя нощ”, на който се очакват около 7000 души.

В тази първа по рода си колаборация ще прозвучи нестандартно съчетание между произведения на Хендел, Бетовен, Бизе и на Queen, Едит Пиаф, Тейлър Суифт, както и дори български песни – традиция, която се превърна в емблема за Соня Йончева в рамките на формата „Гала в София”.

Организатор на „Гала в София” 2026 е продуцентската компания на Соня Йончева SY11 Events. Събитието се осъществява с институционалната подкрепа на Столична община, район „Оборище” и Център за градска мобилност, както и с благословията на Българската патриаршия.