През ноември м.г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество пет дела, всички с предмет оспорване на законността на произведените на 27 октомври избори за народни представители в 51-вото Народно събрание. Съдът обедини петте дела за общо разглеждане и допусна експертиза, която, като извърши преброяване на гласовете, подадени с хартиена бюлетина и с бюлетина от машинно гласуване в 1777 избирателни секции, да установи дали броят на подадените действителни гласове по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия.

Освен това експертизата трябваше да установи дали броят на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства на информацията от паметта на специализираното устройство за гласуване. Вещите лица трябваше да отговорят и дали протоколите на секционните избирателни комисии, в които са посочени резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване, са съставени в съответствие с изискванията на текст от кодекса, според който, ако при попълването на данните за установените резултати от изборите в протокола бъде допусната грешка, грешката се поправя, като сгрешеното се задрасква, а над него се вписват действителните данни. Друга задача бе да установи дали в 442 избирателни секции броят на вписаните в протокола от изборите като недействителни бюлетини съответства на броя на наличните недействителни бюлетини, предадени на районните избирателни комисии от секционните избирателни комисии.

Срокът на експертизата бе до 10 януари. По нея работиха Александър Андреев, Владимир Димитров, Владимир Пенев, Георги Бояджиев, Златогор Минчев, Ивилина Алексиева-Робинсън, Камен Иванов, Красимир Калинов, Маргарита Златарева, Мария Тодорова, Милен Петров, Милка Ламбева-Стефанова, Никола Янев, Николай Киров, Пенчо Маринов, Румяна Стоева-Сидерова, Светла Димитрова и Стефка Стоева.

Първата жалба срещу резултатите от изборите бе внесена от ИТН на 8 ноември. Александър Рашев, юрист от ИТН и избран за народен представител в 51-вото Народно събрание, каза, че искат касиране за 52 избирателни секции в страната, като основните нарушения, за които ще предоставят доказателства пред КС, са надписване на резултати в протоколите от секционните избирателни комисии, пренасяне на гласове от една партия в графата на друга партия и липса на видеонаблюдение.

Същия ден жалба внесоха и от „Величие“. Те искаха пълно касиране на изборите с условие за алтернативност, включително възможност за частично касиране на вота от 27 октомври. Това обяви  тогава

 журналистът Красимира Катинчарова, народен представител от 50-ото Народно събрание. Катинчарова обясни, че сред скандалните нарушения, които партията е установила, е подмяната в състава на избирателните комисии въпреки изричната забрана на Централната избирателна комисия и то в самия изборен ден. 

На 14 ноември в КС бяха внесени още три жалби, подписани от съответно 65, 49 и 60 депутата. Коалиция „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) внесе в Конституционния съд (КС) искане за повторно преброяване и преизчисляване на резултатите поради множество нарушения в над 3000 секции и искане на БОЕЦ за касиране на изборите. В искането на сдружение БОЕЦ се оспорваше резултатът от изборите  и се искаше да бъдат обявени "изцяло за незаконосъобразни изборите за народни представители в 51-вото Народно събрание". Под едно от исканията подписи сложиха и депутати от ДПС-ДПС.

Под третата жалба от 14 ноември подписите сложиха 60 депутати от 51-вото Народното събрание, сред които от „БСП-Обединена левица“ и „Демокрация, права и свободи-ДПС“.

Предишният случай с касиране на резултати от парламентарни избори е през 2009 година. С решение КС обяви за незаконен избора на народните представители Мариана Даракчиева от кандидатската листа на „Синята коалиция“ в Габрово, Рушен Риза от кандидатската листа на „Движението за права и свободи" в Добрич и Атанас Семов от кандидатската листа на „Ред, законност и справедливост" в София.

Мотивът е незаконосъобразност на проведените избори в 23 избирателни секции в Турция, в които са подадени 18 358 действителни гласа, които трябва да бъдат изключени от базата на разпределение на гласовете.