6218 | 9 апр. 2026 | 08:08

Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица.

В християнската традиция този ден от Страстната седмица е за възпоменание на Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия.

На Тайната вечеря Исус Христос споделя последната си трапеза с апостолите преди разпятието, установявайки светото Причастие.

Той предсказва предателството на Юда и отричането на Петър, умива нозете на учениците си като знак на смирение и дава нова заповед на учениците си да се обичат един друг, както Той ги е възлюбил. 

Пророкува смъртта си на Кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

Тайната вечеря е централен момент в християнската теология, отбелязващ прехода от Стария към Новия завет и подготвящ учениците за страданията и Възкресението на Христос.

След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал:"Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.
 

На Велики четвъртък Господ Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''Не дойдох да служа, а да послужа''.

В онези дни това е бил ритуал, който заради прашните пътища е бил задължителен при влизане в къщата. Изпълнявал се е от слугите на дома. Христос заема мястото именно на този слуга и дава пример на своите ученици как да си служат един на друг. Урок, който е много актуален за нас. Ние сме предизвикани и днес да служим – в семейството, в църковната общност, в обществото.

Да си лидер не означава само да се големееш, но и да служиш на другите. Исус показва смирение, но и насочва към много важна част от лидерството. Истински голям е този, който носи отговорност и товар, който служи на ближния си“.

После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. Той отивал да каже на свещениците как могат да хванат Исус.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя и залавянето Му...  

Я виж! Идват мъже с мечове и тояги! И носят факли, за да си светят! Когато те наближили, някой излязъл от тълпата и дошъл право при Исус. Той го целунал. Това бил Юда Искариот! Но защо той целунал Исус?

Исус попитал: „Юда, с целувка ли ме предаваш?“ Да, целувката била знак. Тя показала на мъжете, идващи с Юда, че това е Исус, човекът, когото те търсели. Тогава стражарите пристъпили напред и го хванали. Но Петър нямал намерение да ги остави да хванат Исус без бой. Той извадил меча, който носел, и замахнал срещу един от мъжете, който бил по–наблизо. Но не улучил и само отсякъл дясното му ухо. Обаче Исус докоснал ухото на мъжа и то зараснало. 

Исус казал на Петър: „Върни меча си на мястото му. Не мислиш ли, че мога да помоля Баща си за хиляди ангели, които да ме спасят?“. Да, можел! Но Исус не поискал от Бога да изпрати ангели, защото знаел, че е дошло времето неговите врагове да го хванат. Затова той ги оставил да го отведат. 

Исус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“.

Тъй като не могат да изпълнят присъдата, без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.

Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление.

На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ . Христос отговаря: „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е приет за положителен и че като Бог има власт над всички царства.

По време на изпитанието на Исус жената на Пилат му пратила слуга да му каже: „Не правете нищо на Този Праведен, защото днес насън много пострадах за Него!”.

Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Исус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Исус нищо достойно за смърт.

Пилат искал да пусне Исус. Но Исусовите врагове искали вместо него да бъде освободен друг затворник. Това бил разбойникът Варава. Било около обяд, когато Пилат извел Исус навън. Той казал на народа: „Ето! Вашият цар!“. Но главните свещеници извикали: „Махни го! Убий го! Убий го!“.

Затова Пилат освободил Варава, а Исус бил отведен, за да бъде убит...

Тогава облекли Исус в клоунско облекло на цар – лилаво и пурпурно царско наметало, поставили върху главата му „венец“ от тръни („корона“), давайки бастун на дясната ръка от тръстика, клон („царски скиптър“). След това войниците започнали да му се присмиват – коленичили, поклонявали се и казвали: „Здравей, Царю на евреите!“, а после Го плюели и Го биели с бастуна по главата и лицето. 

Хората не проявили снизходителност нито първия, нито втория път и поискали екзекуцията на Исус в отговор на предложението на Пилат да пусне Христос да си върви според стария обичай: „Вие имате обичай да ви пускам един на Великден. Искате ли да ви пусна юдейския Цар?“. В същото време, според Евангелието, хората започнали да крещят още повече „да бъде разпънат“.

Виждайки това, Пилат произнася смъртната присъда – осъжда Исус на разпъване на кръст. Той измива ръцете си пред народа и казва: „Не съм виновен аз за кръвта на Този Праведник!“. На което хората възкликнаха: „Кръвта Му е върху нас и върху децата ни.“ Измивайки ръцете си, Пилат извършил приетото сред евреите ритуално измиване на ръце като знак за невинност към извършено убийство. Пилат написал на еврейски, гръцки и римски език „Исус от Назарет, Цар на евреите“, което означава вината на Исус Христос, и поставил надписа на кръста.

От този момет започнали кръстните мъки и последните мигове от земния живот на Исус.

В народния календар тайнството на Велики Четвъртък е претворено във вековната традиция да се приготвят шарените яйца и краваи за българския Великден.

Според един текст, запазен в манастира „Св.Анастасий” близо до Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е свързан с една легенда за Мария Магдалена.

Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския император Тиберий, подала му едно червено яйце и казала: „Христос възкръсна”. Така тя показала своята вяра и обич към Исус. Оттогава всички християни, по нейно подражание, започнали да си раздават червени яйца.

Според някои учени обаче този обичай е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5-и и началото на 6-и в.

И днес в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се наричат парашки. Етимологично те се свързват с древна славянска дума, която означава „гръм, светкавица” и имат семантична връзка със славянския бог Перун – богът на гръмотевиците. А името на този бог у полабските славяни и днес звучи като Четвъртък.

Традиционно жените боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на цели пост. Обичайно ги багрели в червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък.

С него бабите търкали челцата на малките деца и ги благославяли: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ.

Пазели го до следващия Великден, защото вярвали, че яйце, боядисано в червено, има магическа сила. Затова червено яйце слагали в чеиза на момите – за щастие и късмет в брака. С такова яйце жените заплашвали градоносните облаци и прогонвали бури и гръмотевици. А други - заравяли в градина или нива, да пази посевите от природни бедствия.

С времето започнали да се правят и писани яйце . В тях девойки и млади невести влагали целия си талант, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични елементи. Димитър Арнаудов не случайно ги е нарекъл „първообраз на народното живописно изкуство”.

Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики Четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали сред близките си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест жените приготвяли обредни питки, които раздавали сред близки и съседи.

По традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.

Какво е смирение?

Във всеки случай не е покорство, не е омаловажаване на собствената личност, не е принизяване и поставяне на по-ниско ниво от другите. Смирението – както посочва и самата дума, е влизане в състояние на мир, разбирателство със себе си. Въвеждане на собствената душа в спокойствие и хармония, в един абсолютен баланс с всичко наоколо.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.

Велики четвъртък крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово - Великден.

Първото декорирано яйце, намерено по нашите земи, е от Римската епоха или IV-III в. преди Новата ера, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са намерени и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски народи.

Въпреки историческите спорове за началото на традицията, едно е сигурно - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а според изписването носи и послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.