42566 | 28 ян. 2022 | 19:10

Ще връчим ли протестна нота, ще изтеглим ли временно българския посланик в Скопие, ще замразим ли работата на Смесените комисии, пита анализаторът

Автор: Велизар Енчев

Днес стана доскоро немислимото в българо-македонските отношения, което окончателно разби илюзиите на Кирил Петков, че с македонизма може да се преговаря.

След срещата на президента Стево Пендаровски с делегация на сепаратистката организация ОМО „Илинден-Пирин“ имаме лоша новина – с този акт Скопие всъщност неофициално иска признаване на „македонско малцинство“ в България.

Естествено, преди влизането си в ЕС нито президентът, нито правителството на Северна Македония ще поискат това от България. За да не провалят и без това трудния преговорен процес със София.

Срещата на ОМО с Пендаровски е издайнически знак, че „македонското малцинство в България“ е част от стратегията на македонистите.

Но когато един ден влязат в ЕС, ще стане това, което се случи на следващия ден след приемането на РСМакедония в НАТО – ще втвърдят тона, ще прекратят преговорите за т.нар. обща история и ще предявят старите си претенции.   

След датата 28 януари 2022-а, когато македонски държавен глава за първи път приема сепаратистка организация от България, имаме нова реалност в българо-македонските отношения. И тя съвсем не е розова.

Защо се стигна дотук?

Българската стратегия в преговорите с Република Северна Македония рискува да се провали, защото президентът Радев и премиерът Петков се огънаха под натиска от ЕС и САЩ и дадоха „зелена светлина“ за македонското еврочленство с изкуствено занижаване на българските искания.

Вместо да държат на главния проблем в двустранните отношения – присвояването на българската история и македонизирането на българското културно-историческо наследство от Средновековието и Възраждането, Радев и Петков поставиха на първо място вписване на българите в македонската конституция.

Подобно искане е лесно изпълнимо от Скопие. Не е никакъв проблем в тяхната конституция да се впишат българите, наред с малцината роми, хървати, сърби, гагаузи, черногорци, даже и… египтяни.

Единствената пречка – опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, може да бъде убедена да подкрепи конституционна промяна в парламента.

Но опозицията постави контраискане – от София реципрочно да се иска признаване на „македонско малцинство“ в България.

И социалдемократът Пендаровски прегърна каузата на дясната ВМРО-ДПМНЕ като своя. Което е прозрачна политическа игра между управляващи и опозиция, но очевидно ефективна.

Грешките в българската стратегия са две:

Първо, доброволно поставихме на втори план главния проблем със Скопие – присвоената история и антибългарските учебници по история,за да позволим на македонистите да влязат в ЕС. 

Второ, първата грешка води до втора, която всъщност е нашият провал. Виждайки, че България се огъва под евроатлантическия натиск и няма да отстоява историята си като приоритет, Скопие минава в настъпление и ще иска признаване на „македонско малцинство“ в Пиринския край.

Да не забравяме: самият Радев заяви пред премиера Ковачевски, че очаква вписване на българите в македонската конституция, за да вдигнем по-лесно и по-бързо евробариерата пред Скопие.

Добре е да помним още нещо: ОМО „Илинден“ е сепаратистка организация, която преди 12 години излезе с декларация, в която четем:„България трябва да прекрати незаконната окупация на Пиринска Македония, а българската войска, администрация и полиция да се изтеглят от областта…“

Извършеното от Пендаровски днес може да се сравни с евентуална среща на български президент с…Баската сепаратистка групировка ЕТА. Как ли би реагирала в този случай Испания?

Ето как може да се отговори на срещата на македонския президент с ОМО „Илинден-Пирин“:

Българският посланик в Скопие да бъде изтеглен за „консултации“ в МВнР. Софийската му командировка да продължи неопределено време.

Зам.-министър във ведомството на Теодора Генчовска да извика временно управляващия македонското посолство в София и му връчи протестна нота.

Препоръчително е в нотата да има изречението, че срещата „Пендаровски-ОМО„Илинден-Пирин“ е „недопустима намеса във вътрешните работи на България, в разрез с правовия ред в страната“.

Президентът Радев да оттегли поканата си към Пендаровски за гостуване в България.

От българска страна да се замразят срещите на Смесените комисии за икономика, транспорт, комуникации и др., създадени с решение на премиерите на двете държави само преди седмица…

Съмнявам се, че дори и едно от четирите предложения ще се приеме както от премиера, така и от президента.

Румен Радев отдавна показа, че няма заден ход в действията си. И всяко мнение на негови критици се отхвърля по презумпция.

Кирил Петков пък вече доказа, че изпълнява чужд план за Скопие, предвиждащ ускорено еврочленство на Северна Македония. За съжаление в него липсват действия, бранещи националния интерес.

Но защо да се изненадваме. Не за първи път нихилизмът и дипломатическото аматъорство ни отвеждат в задънена улица.

Та кога в последните 30 години сме имали външна политика, която не следва сляпо директивите на Големия брат в Брюксел и Вашингтон?