Виена е второто по големина немскоезично селище след Берлин. Австрийската столица е известна като Град на музиката, заради стълпотворението от именити композитори, творили там и чест на заради забележителната Щатсопера.
Корените на предците на Виена се намират в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Така че определено има какво да се види и в архитектурно отношение. Да, почти всеки е ходил и може би затова всеки си има “своя” Виена.
Предлагам сподели пресните си обогатени впечатления на Весел Цанков, отговорен редактор на редакция “Хумор и сатира” в програма “Христо Ботев” на БНР, пък вие си сверявайте спомените и усещанията си.
И ще се уверите защо Виена в продължение на няколко години оглавява класацията “Най-добър град за живеене” и привлича над седем милиона туристи годишно.
Австрийската столица е и градът чиито кафенета са вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО. Но не самата напитка прави изживяването толкова специално, колкото потопяването и сливането с атмосферата на една вековна традиция. Легенди и исторически факти се преплитат в зараждането на този социален феномен.
Един от най разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (от 14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Георг Франц Колшицки, получил за своите заслуги към кайзера чували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност.
Начетеният войник бързо измислил как да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата „Свети Стефан”. Понеже кафявата течност била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и така се родил и първият виенски меланж.
След лиричното отклонение с аромат на виенско кафе, продължаваме с приключенията на Весел Цанков из австрийската столица.
Признавам, че при многочислените ми ходения във Виена, не съм стигнала до костницата на Хабсбургите, а само до тяхната съкровищница, за която съм разказвала в Покана за пътуване. Весел Цанков ми даде още един повод да отскоча до Австрия.
Виена е като пъзел със скрити картинки - колкото и пъти да я посети човек, винаги открива по нещо ново за себе си.
Неотдавна изпълних отколешната си мечта да посетя Япония. Уж бях сравнително подготвена, все пак съм редактор на книгата на Юлиана Антонова-Мурата “Сан-сан, Япония” и заедно работим върху следващата “Хай-хай, Япония”, и... се оказа, че странностите дебнат зад всеки ъгъл. Днес ще ви разкажа как елени и сърни преяждат с бисквити и слушат Бетовен в старата японска столица Нара.
Повече ще прочетете тук