17257 | 9 март 2016 | 14:55

Няма да се закриват нито театри, нито ансамбълът, той обаче трябва да концертира. Винаги има хора, които, когато са заплашени от себе си за това, че не стават, казват - убиват културата, каза министърът на културата

Няма да увелича заплатите на ансамбъл „Филип Кутев”, а ще  му търся нов мениджър. Става въпрос за някой, който да го раздвижи, за да работи и да има публика. Това заяви министърът на културата Вежди Рашидов след заседанието на правителството. В отговор на въпрос дали ще смени ръководителката на ансамбъла Елена Кутева, министърът отвърна, че няма да сменя никой, а ще търси добър мениджър.

Той попита риторично как ансамбъл „Българе” или трупата на Нешка Робева не искат нищо, а цял ден концертират. Според Рашидов условията за работа на „Филип Кутев” са прекрасни. Сега ще проверим какво е състоянието на ансамбъла, дадох три месеца срок, опростихме дефицит, допълни той.  Винаги се вика от хора, които се страхуват от себе си - Камен Донев и Теди Москов защо не викат нищо, попита риторично той.

Винаги има едни хора, които, когато са заплашени от себе си за това, че не стават, казват - убиват културата, категоричен е Рашидов.

Тютюневият склад в Пловдив трябва да бъде възстановен, заяви още министърът на културата.

Предоставяме на вашето внимание интервюто с министър Рашидов:

(В интервюто са използвани и въпроси на други медии)

- Министър Рашидов, разчитате ли, че разследването за тютюневия склад в Пловдив ще приключи достатъчно бързо?

- Това е работа на прокуратурата. Аз като министър на културата и особено като художник и творец смятам, че да унищожим паметници на културата, само за да има бизнес, не е правилно. Имаше такъв аналог – когато се откри амфитеатърът до Сердика. За щастие със собственика на сградата имахме диалог. След 20-тина дни ще бъдете свидетели на уникален обект като Ларгото, който няма аналог освен в Рим, в други европейски столици. България ще има нещо хубаво, направихме го трудно, оплюхме го, но ще се радваме. Както на Музея се радваме, както и Коня (паметника на Цар Освободител – бел. ред.) има вече здрави крака, храмът „Света София“ и много други неща... Пловдив можеше да води преговори, да, сградата е уникална, можеше да направи прекрасен музей за 2019 г., защото е град на художници. Пътища можеха да се намерят, ако има добро желание.

- Разрушеното може ли да се възстанови?

- Всичко, което може да се събори, може и да бъде възстановено. Докато аз съм министър, ще искам тази сграда да се възстанови. Тя е уникална сама по себе си. Всички стари тютюневи складове са строени от немски картели. Трябва да се научим да си пазим културата.

- Общината поиска ли средства?

- Който го е съборил, той го възстановява.

- Ще има ли срокове за възстановяването на сградата?

- След като се изкаже прокуратурата, ще ги поставим. Не е правилно да се хванем от краката за главата. Правилното беше да спрем събарянето. Пак повтарям - всичко, което може да се събори, може да се възстанови. Всичко може, но то струва пари, това е истината. Забранил съм да се събаря и препоръчвам да се възстанови. След като се установи дали има нарушение, да, имам правото по закон да постановя срок, но разбира се той трябва да бъде реален, за да бъде изграден. Така че аз това ще го направя и докато съм министър ще държа паметниците да се възстановят.

- Защо винаги се получава така, че една сграда бива събаряна, а след това институциите се задействат?
- Навремето има абсолютна забрана Захарна фабрика, която  е паметник на културата, да бъде друго освен това, което е. Има едни гръцки собственици, доколкото знам. Какво правят те? Плащат на едни мургави приятели, наши близки братя и всеки ден по малко изнасят с каручки тухли. И един ден ще падне. След като се изравни със земята, действат други закони. Това е едно престъпление.

- Няма ли законов механизъм собствениците на такива сгради да бъдат принудени да ги поддържат?
- Няма принуда. Във всяка европейска държава са неприкосновени и частната, и държавната собственост.

- Да, но виждате какво се случва...
- Виждаме, но в рамките на закона това можем. Мен, ако ме питате, това е престъпление. Така в Хасково се събори един хамам – страхотна архитектура, говоря за паметник, много хубава, уникална сграда. Така се събори в Хасково един тютюнев склад и така се събориха в България много, много неща... Законът в момента добре работи, обаче ако властта наистина го упражнява...

- Среща със собствениците на тютюневия склад в Пловдив ще искате ли?
- Нямам правото. За какво да се срещам? Не може всяка жена, която е хубава, да я срещам. Извинявайте.

- Е, то не е лошо...
- Може да си има приятел. То не е лошо, но понякога е вредно. Ако си има добър приятел, и по-як от мене, ще изям боя. Нали? Така, че човек трябва да съхранява нещо, и от това което може. Давам шеговит пример, но го правя, за да разберете, че не всичко, на което казваме паметник, принадлежи на културата. Аз мога за отговарям за държавната собственост, която принадлежи на министерството. Хората бъркат общинско читалище в провинцията с държавна собственост и смятат, че като е паметник, министерството отговаря. Има частни собственици, но можем да използваме силата на закона. И аз ще използвам това, което по закон мога да правя. Мога да поставя срок за изпълнеие. Който го е съборил, той ще го възстанови. Който чупи купи, казва по-просто българският народ. Той и законът горе-долу това казва на друг език. И трябва да се възстанови.

Както сега отново възстановявам статута на паметник на културата на първото летище в Божурище. Докато не бях министър една година, са успели някои хора да го махнат като паметник на културата. Четири години се мъчиха, имах натиск, хората които имат интереси, се опитват да ги наложат. При мен не махнах статута, после си отидох, махнаха статута, някой получи Малтийски орден. Аз орденчета не съм взел оттука, хубаво е и на мен да ми дадат един, много ще се радвам на стари години, но за всеки български паметник аз ще настоявам много сериозно. Ще се радвам и журналистите – ако седнем заедно като дегустатори, да садим гроздето, после спокойно ще пием и виното и ще кажем дали е сладко или горчиво. Знаете добре колко трудно направихме много неща. Хора, които никога не са посадили едно дърво, услужливо ги тиражираме, защото има скандал. Идва един и вика – тука разрушават археология... Не е точно така. Само, че става много хубаво след това, след това млъкват.

Помните каква аларма вдигнахме за 4 спукани крака на Коня – ще падне върху някой умен протестър и ще го убием. Това ли искаме? Не искам. Има ли крака Коня, има, пак ли е там, там е? Нещо стана ли – не е станало. „Шипка“ 6 – върнахме ли я на българските художници?, върнахме я. Не на кой да е, гюрюлтия имаше ли, имаше. Музея стоя ли празен една година, като казвахме, че няма какво да правим – седя. Пак имаше едни платени момчета. Жалко, че си отгледахме платено гражданско общество платено. Това е тъжното. Ще ви дам една моя книга с Виктор Пасков, бяхме неплатени, пак гражданско общество... Винаги уважавам човек, който е посадил едно дърво, да има мнение, нека, но не можем да спираме обекти и то добри. Не можем.

Трябва малко да се подготвим, леко да проучим световните практики, да вземем най-доброто оттам, лошото няма да го приемем. Но паметникът в Пловдив ще трябва да го възстановим всички заедно. С една хигиена към нацията, към бъдещето, към историята.

- Заплатите в ансамбъл „Филип Кутев“ ще увеличите ли?

- Не, няма да ги увелича, ще търся мениджър. „Филип Кутев“ има един проблем. Заплатите са толкова, колкото са на всички. Няма по света такова чудо. Ансамбълът получава не 2,50 лева, както театрите, а 6 лева върху един лев продаден билет. Няма да се закриват театри. „Филип Кутев“ е един прекрасен ансамбъл, обаче трябва да концертира. Сцената на „Филип Кутев“ е целият свят, а да не говорим цяла България.

- От години не са ходили в чужбина.
- Ами трябва да пътуват.  Художественият продукт е истински продукт.

- Ще смените ръководителката на ансамбъла Елена Кутева ли?
- Нищо няма да сменям. Казвам защо, трябва ви скандал? Ще търсим добър мениджър. Ансамбъл "Българе" как не иска нищо, а цял ден концертира, ансамбълът на Нешка Робева – също. Държавните театри и държавните институции като „Филип Кутев“ са с нашите данъци. Аз като министър много искам този ансамбъл да работи. Защо има театър и ансамбъл – заради нуждата на зрителите. Думата дефицит означава че няма зрители, няма го левчето от продадения билет... , а държавата дава 6... Дайте да говорим правилно. Никой не е против, всички сме за това театрите да са живи организми, да заработят - всеки по своему. Театърът в Балтимор не взема колкото на Бродуей, но работи сърцато, за да бъде забелязан от Бродуей. Защо не отидете да заснемете в какви условия репетира „Филип Кутев“ в София и в какви условия „Българе“. Два пъти е по-голям кабинетът на директорката от моя, въпреки че съм министър... Гримьорните са им прекрасни, помещенията за инструменти и костюми – прекрасни. Залата е акустична. Питайте кой е създал тази зала преди пет години. Ако това не е грижа за „Филип Кутев“, извинявайте, аз не знам какво...

- Има нужда от нов мениджър, от назначаване търговски директор ли?

- Имаме драма с мениджмънта на всички културни институти. Да си мениджър и да управляваш, няма нищо общо с това да имаш художествено образование. Да си министър, не ти трябва да си голям художник, само трябва да имаш отношение към културата и да я обичаш. Е, при мен се случи това. Но това е чиновническа работа и трябва така да правиш, че хората максимално, балансирано, да са щастливи. Винаги се вика от хора, които се страхуват за себе си. „Филип Кутев“ си получават заплатите. Камен Донев или Теди Москов защо не викат нищо? Недейте, хора. Да, тези, които нямат публика, трябва да имат. Духовният продукт е реален духовен продукт. Той се продава, останалото е художествена самодейност. Българските творци трябва да разберат, че от това трябва да си изкарват хляба.  Питам ви, затова, че съм талантлив, колко пъти държавата ми е дала на един лев, спечелен от скулптора, шест лева отгоре? Или един композитор, музикант или певец, един писател?

- Не ни отговаряте – какво имате пред вид под нов мениджмънт на ансамбъла?
- Някой, който да раздвижи ансамбъла, да работи да има зрители, хората да се радват на народните танци.

- В смисъл – да бъде сменена Елена Кутева или да има някаква „шапка“ над нея?

- Каква шапка? Често журналистите го казвате – ама тя държавата ограничава... Кажете ми един комерсиален спектакъл в София. Директорът е този, който морално отговаря за състоянието на един институт.

- Тя е ваш служител, вие сте напълно в правото си, ако не сте доволен от нея, да я смените.

- Имам колективен орган.  Непрекъснато търсим човек, който да събужда структурите, за Народния театър изчакваме също изпълнителният директор, ако се справя. Няма драма да обявим конкурс, има драма ако за 4 години го спечели един човек, който не може. Тогава е драма за целия театър. Хора, разберете, тук не става въпрос за един директор или втори. Става въпрос за структура, в която има живи хора, които чакат концертиране. 200 човека са в Народния театър, стотина във „Филип Кутев“.  Не може да бъде оправдание, че нямат зала за концертиране. Цяла България е зала, само че трябва някой да се събуди и да тръгне. Винаги има едни хора, които като са заплашени от себе си, викат – убиват културата... Няма кой да убие културата, тя няма да умре. От пещерите, от първобитния човек е започнала. Само,че можем да загубим дълго време, вместо да събудим структурите. Българска култура е имало и ще има.

- Конкурс за нов директор ли ще има?

- С живи хора като се работи, трябва да се работи деликатно. Ще проверим какво е състоянието. Дадохме им три месеца, опростихме дефицита. Не можете да имате 20 000 лв. приход, а да сте на загуба половин милион. Това са парите на всички нас. Не го разбирам това аз. По-добре аз да си отида, някой да раздава пари. Аз нямам в бюджета си толкова, затова трябва да се стегнем. Ние даваме пари, ако има публика. Всички ние плащаме тия удоволствия – дефицита, понякога говорим ангро. Никой не иска да бъде лош с театрите. Има 6-7 театъра, които са на дефицит. Това значи, че нямат публика. Защо трябва да има театри, като няма кой да те гледа? Театър има, защото хората имат нужда от театър. Това е с изкуството. Не може Ал Пачино да иска 20 млн. на роля и за един месец да прави 200 млн. на продуцента, а ние да казваме – ние сме едни сладури, които ще пратим послание. Ние трябва честно и почтено да си изкараме хляба с продукт. Един ще изкара два, друг десет – народният пример. Но колкото повече изкараме, толкова по-добре за всички. Логиката е това. Да, разбира се, не е абдикирала държавата. Като станах министър, беше 50 млн. лв. бюджетът на българския театър, сега е 70 млн. лв. И говорим само за едни заплати, а те са в ръцете на директора, на мениджъра.

- Те. няма да закриваме театрите, а ще сменим директорите с по-качествени?
- Разбира се, няма да закриваме театри. Как един министър на културата ще закрива театри? Напротив, може да има още, стига само публиката да има нужда от театри.

- Кога ще обявите новите конкурси?
- Когато намеря добър мениджър, който да успокои театъра, да живее като организъм, да е буден, да е щастлив, хората да са щастливи. Като го намерим, ще обявим конкурса. Аз като намеря най-добрата жена, ще си я взема...