В живота съм искал да бъда едно нещо - голям художник. Господ ми даде шанс, реализирах мечтата си.
Вежди Рашидов казва това винаги, когато стане дума за личната му раносметка.
И днес на 72, които ще отбележи в тесен кръг от верни приятели, ще бъде и откровен, и сантимантален, и емоционален. И пак ще стане дума за равносметката...
В болното ни време на разделено общество, което и към него прояви злъч и агресия, Вежди не отстъпва от веруюто си - това е моята родина, това е земята на моите близки, в тази земя и аз ще намеря покой.
И със съжаление ще признае, че "ние сме един красив и проклет народ. Всичко това навява една голяма тъга - защо съм се мъчил да бъда голям, като няма кого да зарадвам. Защо съм избрал да живея на място, където не те обичат. Защото ние не се обичаме - като вървим по улицата от нас лъха омраза. Каквото е и в парламента. С омраза няма как да стигнем - омразата ражда омраза".
А политиката - "политиката ми взе много. Политиката даде възможност на много хора да се ровят в личния ми живот, да хвърлят епитети. Всичко това публично създава образ, който влияе върху семейства и приятели".
Да, политиката взриви неговата емоционалост, влезе с ботуш в душата му и го изгори.
Но пък го върна там, в ателието, където си говори с Бога и където Бог говори с дланите му.
Бъди щастлив Вежди с това, което си!
Другото е преходно...