Проф. д-р Вили Лилков, български политик и учен в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"
- Г-н Лилков, ще бъдете сред лекторите на Международната конференция STOP HATE SPEECH, която прокуратурата и Европейската еврейска асоциация организират на 5 и 6 декември в столицата. Темата, по която ще говорите, е свързана с ролята на ротарианците в защитата на българските евреи между 1940-1944 година. Как членовете на тази общност са допринесли за защитата на човешките права в този период?
- Избрах тази тема, тъй като тя е на първо място много интересна и на второ, съвсем непопулярна и неизвестна за широката публика. Става въпрос за това, че самите ротарианци в онези години са предмет на Закона за защита на нацията.
Какво имам предвид? Когато се публикува Закона за защита на нацията, в дял Първи ротарианските клубове, българските ПЕН клубове, масоните, също са обявени извън закона и техните клубове се разпущат. А в дял Втори е посветен образно казано на евреите, и там са описани всички репресивни мерки, които се предприемат срещу тях. Всъщност, получава се така, че две групи хора – ротарианците и евреите, които са засегнати от закона, разбира се евреите много по-тежко, първите помагат на евреите в годините на репресиите срещу българското еврейство.
А между другото, трябва да се знае, че ротарианците са обект на нацистите още в Германия, още от края на 30-те години, когато самият Гьобелс заявява, че не трябва да се търпят вече ротарианските клубове, тъй като те са приели в своите редици. А Валтер Бух, който отговаря към Националсоциалистическата партия за тези въпроси, расовите въпроси, заявява, че ротарианецът не е антисемит, и именно затова трябва да бъдат разпуснати ротарианските клубове, а всички въпрос на чест е членовете на Националсоциалистическата партия също да напуснат ротарианските кубове. И тогава се получава нещо много интересно в България.
След 1 януари 1941 година българските ротарианци, които са членували в ротариански клубове заедно с евреи, започват да помагат много на евреи, които се намират в беда. Примерите са най-различни, но на първо място бих отбелязал академик Методий Попов, който е ротарианец, и който още 1937 година във връзка с репресиите срещу евреите в Германия връща всичките награди, които е получил от германската държава до този момент. И заедно с президента на Ротари Любен Бошков изнасят много лекции срещу расовите теории.
От друга страна, български ротарианци народни представители в онези години Филип Махмудиев, д-р Николай Николаев подписват писмото на Димитър Пешев, както разбира се и Георги Кръстев – бившият кмет на Пловдив, който е народен представител, и други ротарианци, Никола Василев, подписва писмото на Димитър Пешев и се обявяват срещу Закона за защита на нацията. Председателят на Съюза на българските индустриалци, който също е ротарианец, Иван Балабанов, крупна фигура в онези години, индустриалец, човек в много области на бизнеса, с инициативи, той като собственик на дъскорезната фабрика в Кочериново приема на работа 25 еврейски момичета, които са изпаднали в беда, нямат работа, мизерстват, и строява цялата фабрика и предупреждава всички работници, всички хора от администрацията да се отнасят почтително към тези момичета. Между другото, ще отворя една скоба, неговата фабрика в онези години събира работници – нещо уникално – от 14 държави – от Югославия, от Украйна, от Русия, от цяла Европа. Тоест, това е една фабрика, в която работи една пъстра палитра от националности, и отношението му към евреите не е изключение, той се е отнасял така към всички работници, към всички хора в беда. Например легационният секретар в Германия Асен Смедовски, който също е ротарианец, издава визи на евреи, европейски евреи, за да преминат транзитно през България, за което е отзован от Германия.
Има една интересна история, свързана с един от основателя на ротарианското движение в България д-р Цвятко Кадийски, който е представител на една чешка фирма за помпи в България, и той се уговаря с фирмата-майка, че тук ще задържа определени суми от оборота на фирмата, за да може да осигурява транзита на чешки евреи, които преминават и през България на път за Палестина. И този канал действа до 1942 година, до момента, в който организаторът на канала и собственикът на тази чешки фирма за помпи е убит от Гестапо.
Казвам тези имена, защото това са имена на достойни хора, които са работили във всичките тези години в ротарианските клубове заедно с евреите, и са се чувствали длъжни да помогнат на тези, които са в по-голяма беда от тях, тъй като самите ротарианци също са били под окото тогава на полицията, тъй като ротарианските клубове са забранени. И макар и забранени и разпуснати, те продължават да работят. Между другото, малко се знае, че в Бургас е имало много силно ротарианство, и там българи и евреи заедно са управлявали фирми, заедно са работили в клубовете и са осъществявали най-различни инициативи. И тогава много от съдружниците българи поемат ангажимента към своите колеги-партньори ротарианци евреи, и приемат тяхното имущество в годините на гоненията, което връщат до стотинка обратно на тези хора след като Законът за защита на нацията отменен.
Например един индустриалец от Русе Димитър Буров, който също е от голямата фамилия Бурови, в своята фабрика взема на работа еврейски момичета, организира заедно с внучката на баба Тонка в Русе хуманитарната помощ за бедстващия кораб с евреи, наречен със странното име "Пенчо“, но това е една много дълга и друга история, когато един кораб с 500 души евреи, натоварени на път за Палестина, е задържан между Русе и Гюргево, и когато там 500 души умират от глад, внучката на баба Тонка, Димитър Буров и митрополит Михаил Русенски организират хуманитарна акция и помагат с много храни, медикаменти, цигари, вода, помагат на тези бедстващи евреи на кораба "Пенчо“. Има и една друга история, свързана с един друг ротарианец Любомир Зурков, който е магистър фармацевт и има собствена аптека в Бургас. Той наема на работа евреи, които са изгонени от всякъде, дори им казва: "По време на работа вие няма да носите жълтите звезди. Вие сте хора като всички останали“. Организира снабдяването с медикаменти на трудовите лагери, в които работят бургаските евреи в Атия и на други места около Бургас.
- Наистина, цялостна роля на ротарианците в грижата за малцинствата у нас е имало и по света.
- Точно така.
- Пред какви предизвикателства, г-н Лилков, са изправени хуманитарните и правозащитни каузи в България?
- Аз се радвам, че все повече и повече хора се занимават в свободното си време, чисто хуманно с такива дейности, и разбира се, ротарианските клубове са едни от първите в това отношение. Но в последните години се вижда, че много неправителствени организации, много хора се занимават с доброволческа дейност, осъществяват хуманитарни акции. И според мен се вижда един възход на това движене в България, особено след като избухна войната, след като започна войната на Русия срещу Украйна.
- Проф. Лилков, чуваме често да се говори за антисемитизъм, за дискриминация. Има ли според вас разбиране в обществото за тези процеси и как бихме могли да ги ограничим?
- В това отношение ние стъпваме на една традиция, ако мога така да кажа, която е много положителна и много добра. В България никога антисемитизмът не е вземал такива размери, както в други страни в Европа, да не говоря за Германия, Франция и т.н. Неслучайно България спасява своите евреи. А антисемитизмът в онези години е бил изключение и съобразяване с политиката на Германия, отколкото чувство, което е вложено в манталитета на българина. Дори самият Бекерле, който е германски пълномощен посланик в онези години, годините на войната в България, отбелязва в един свой доклад, че българинът няма разбирането за антисемитизма, каквото има в Германия, тъй като българинът е живял дълги години заедно с гърци, с турци, с цигани, с евреи, и той не вижда никакви основания да изпитва антисемитски чувства към своите сънародници евреи.
Освен това, българските интелектуалци, което е много, много важно, между тях аз не мога да откроя нито един антисемит, особено пък за българските писатели. Няма голям български писател, който в своето творчество да е бил антисемит. Тоест, казвам това, защото това е една традиция в България на толерантност, на добро отношение към малцинствата. И затова това, което наблюдавам, е, че тези отношения: антисемитизъм, настроения срещу циганите, срещу другите малцинства са по-скоро изключения. Но това не означава, че да не се интересуваме и да не се противопоставяме на всяка, дори и индивидуална, дори инцидента проява на антисемитизъм и по-лошо отношение към различните изобщо.
- Проф. Лилов, как виждате вие ролята на прокуратурата и изобщо държавните органи във възпирането на езика на омразата, престъпленията от омраза, антисемитизма, ксенофобията?
- На първо място поздравление за българската прокуратура, че организира тази конференция. Ако видите съставът на хората, които ще присъстват и изобщо темите, тя е действително важна и интересно. Но трябва да отбележа нещо друго, че ако ние разчитаме само на прокуратурата за възпиране на езика на омразата, тогава наистина сме в беда, тъй като преди да се намеси прокуратурата, има много, много други начини да се възпира езика на омразата, да се възпитават децата в толерантност, да се намесваме когато пресата си позволява такова отношение, когато средствата за масова информация, в семейството трябва да се възпитава това отношение, литературата го възпитава. А прокуратурата е накрая, тя трябва само да наказва както се казва, да предлага за наказания. Но нейната роля е ключова в много отношения. Така че цялото ни общество трябва да бъде много внимателно в това отношение. И аз смятам, че възпитанието, особено на малките деца в училище, в спортните клубове – тук отварям една скоба: спортът е едно невероятно средство за възпитание на толерантност, за интеграция, за сближаване на хората, за възпитание на умението да загубиш от различния и да приемеш загубата, да станеш с него приятел. Така че тук също има много голямо поле за действие. Така че всичко започва от училището и от семейството.
- Така е, прав сте. Как виждате бъдещето на правозащитните и хуманитарни организации в последните десетилетия? Демокрацията се слави като една от най-плодотворните форми на държавно устройство за извоюване на правата и свободите.
- Така е, няма нищо по-добро от демокрацията, но тя трябва да се пази. Въпреки че сега се сещам за онези думи на Чърчил, който казва: "5-минутният разговор на входа на магазина с обикновения избирател те кара да се откажеш и да не вярваш в демокрацията, но за съжаление няма нищо друго измислено, което да е по-добро“. Демокрацията трябва да се пази.
Ние излязохме в последните десетилетия от условията на тоталитарното общество, имаме пред себе си примерите на други тоталитарни общества и други форми на управление, да сме оценили демокрацията и трябва да я пазим, защото благата, които ни дава, не са даденост. Те само с едно щракване на пръсти понякога от историята могат да бъдат отнети. Така че трябва много да внимаваме и да бъдем както се казва с главата си когато говорим за тези неща.