57079 | 26 юни 2015 | 12:07
Освен че е основна опорна част на тялото ни и участва в движенията му, гръбначният стълб изпълнява ролята и на главна защита на гръбначния мозък. А според една теория с неговите увреждания са свързани почти всички заболявания в живота ни - със сигурност може да се изключат само инфекциозните. Обяснението е в нервната обусловеност на патологичните изменения - всяко нарушение на функциите на нервните клетки води до здравословни проблеми.
Преминаващият през канала на гръбначния мозък сноп от множество нервни влакна (дебелината му е около 1 см), наричан конска опашка, всъщност е проводникът, по който главният мозък изпраща своите сигнали към всички органи и чрез нервните влакна, излизащи от всеки прешлен, координира дейността им и упражнява контрол. Например шестият шиен прешлен осъществява връзката между гръбначния стълб и мускулите на врата, раменете и сливиците, третият гръден прешлен е връзката с гръдния кош. Ако предаването на импулсите бъде възпрепятствано, потърпевши биха били съответните части на тялото. Същевременно гръбначният стълб е в сложни взаимоотношения с всички граничещи с него структури.
Опората на тялото ни е с форма на S
Чрез сложната си структура той осъществява връзката на главата и горните крайници с таза и долните крайници. Състои се от три основни дяла - шиен, гръден и поясен, съответно със 7, 12 и 5 прешлена, следвани от 5 сраснали прешлена в кръстната кост и от още 3 до 5 опашни, образуващи опашната кост. Любопитна подробност е, че първият шиен прешлен, който крепи главата, носи името атлас - по аналогия с титана от гръцката митология Атлас, който крепи небето на раменете си. Вторият шиен прешлен се нарича аксис („ос“ на латински), защото позволява главата да се завърта по надлъжната ос на гръбначния стълб. За разлика от най-подвижните шийни прешлени 12-те гръдни са слабо подвижни - те придават устойчивост на гръдния кош.
При четириногите животни например гръбначният стълб е с форма на кобилица, а благодарение на изправения стоеж на човека е приел S-образна форма. Това се обяснява с обичайната позиция на човешкото тяло в пространството и оптималното разпределяне на тежестта на туловището, която се предава към долните крайници, обяснява началникът на клиниката по онкоортопедия в ортопедичната болница в Горна баня проф. д-р Любен Стоков. Специфичните извивки, образуващи именно формата S, се наричат лордози (изпъкнали напред) и кифози (изпъкнали назад). Те имат важно значение за изправената стойка - играят ролята на амортисьори, които омекотяват натоварванията върху тялото във вертикална посока. А отклонението в по-голяма или по-малка степен от тези физиологични кривини вече представлява патологични промени. Те всъщност са част от многото страдания на гръбначния стълб, който е уязвим спрямо болести на растежа, възпалителни, дегенеративни или онкологични заболявания, деформации с неизвестен произход.
Анатомичните изменения застрашават здравето
За разлика от най-разпространената гръбначна деформация - сколиозата, която представлява изкривяване встрани (наляво или надясно), втората по честота - кифозата (от гр. „превит“, „гърбав“) е изкривяване в профилната равнина (напред). Развива се най-много в гръдния отдел на гръбначния стълб. Може да е както придобита, така и вродена. Причините за заболяването не са ясни, но то се свързва с генетично предразположение, наследственост, смущения в минералната обмяна на веществата. Може да става дума за нарушение в хрущялните зони на прешлените при подрастващите, което възпрепятства симетрията на техния растеж.
Именно това представлява т.нар. болест на Шоерман, която се развива в предпубертетна и пубертетна възраст. Тя видимо се проявява като закръглен (приведен) гръб, а в по-сложните случаи като гърбица. При това положение раменете на пациента са наведени напред и надолу. Гръдният кош се притиска, основният дихателен мускул - диафрагмата, се свлича надолу, коремните мускули се отпускат, горната част на тялото се накланя напред.
При вродената кифоза се наблюдават аномалии във формирането на прешлените на едно или повече нива. Тази форма на заболяването причинява клиновидна деформация на прешлените и островърхо изкривяване. Изменението в анатомичната структура на гръдния кош води до намаляване на подвижността на ребрата, до нарушаване на дейността на междуребрените мускули, до ограничаване на дихателната и съответно на сърдечната функция. Ако не се предприеме лечение, се появяват значителни болки, гръбнакът става все по-неустойчив и нестабилен, постепенно се стига до инвалидизиране, подчертава проф. Стоков.
Мануалната терапия понякога е опасна
Медицинските препоръки за ранните стадии са за лечебна физкултура и плуване. Ако заболяването не е много напреднало, може да помогне и мануалната терапия, но само ако се прави от специалист. В противен случай може да се предизвика разместване на прешлените или друго тежко усложнение. Когато деформацията е надхвърлила 30 градуса, се налага постоянно носене на коригиращ корсет. При липса на ефект и при изкривяване над 40 градуса решението на проблема, особено при данни за продължаване на растежа, е хирургично. Най-благоприятната възраст за операция е между 12 - и 15-годишна възраст.
Операции в по-ранна възраст са уместни, когато кифозата прогресира прекалено бързо. Проф. Любен Стоков изтъква, че в болницата по ортопедия в Горна баня поставят „умен“ имплант, чрез който се извършва изправянето на гръбначния стълб, но същевременно се осигуряват условия за продължаване на растежа, тъй като самият имплант „расте“ - т.е. големината му се коригира съобразно с изискванията на тялото. При вродените кифози нещата стоят по-различно. При тях, без да се чака прогресиране на деформацията, се правят различни по характер операции с цел спиране на асиметричния и неправилен растеж при аномалния прешлен. Наблюдението над тези пациенти принципно е до завършване на активния растеж. Практиката показва, че в следоперативния период обикновено не се налага носене на корсет, децата могат да ходят на училище и да се занимават с определени видове спорт, които не натоварват гръбначния стълб.
S-образните извивки на гръбначния стълб са физиологични, стига да са в норма. А що се отнася до патологиите, лордозата в общи линии може да бъде описана като нещо обратно на кифозата. При кифозата гръбначният стълб е превит в посока напред, а при лордозата - назад. При тази деформация се усещат болки в областта на кръста и дискомфорт при седене в правилна позиция. Чисто визуално се получава изпъкване на корема. Най-честата причина за лордозата са някои заболявания от нервно-мускулен характер, които предизвикват отслабване на коремната мускулатура и на мускулите на кръста. Заболяването може да бъде и вродено. Структурни изменения на прешлените не се наблюдават толкова често, колкото при сколиозата и кифозата. Лечението е предимно чрез лечебна физкултура, като в по-тежките случаи се налага носене на корсет. Ако не се постигне нужният ефект, може да се обсъди хирургична корекция.
Мобилна верси
RSS
