11695 | 12 юни 2021 | 10:56

"Реална промяна в тона и в същината на руско-американските отношения ще изисква напредък по някои наистина трудни въпроси. Например войната на Русия срещу Украйна", казва бившият заместник помощник държавен секретар за Русия и Украйна

"Не търся конфликт с Русия", заяви Байдън на заминаване за 8-дневната си совалка в Европа. "Но ще отвърна решително, ако Москва продължава да се опитва да ни навреди."

Идната сряда, 16 юни, ще е срещата на президентите Байдън и Путин в Женева. Среща, чийто инициатор е американският лидер и за която и от двете страни декларират предпазлив песимизъм.

Стивън Пайфър, който е бивш заместник помощник държавен секретар за Русия и Украйна, преди това посланик на Съединените щати в Киев и специален съветник на президента Бил Клинтън за Русия и Украйна, коментира темата в предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" на БНР.

В момента посланик Пайфър е анализатор в "Brookings institution" и в Центъра за международна сигурност и сътрудничество в университета Станфорд.

- Господин посланик, могат ли да се очакват някакви реални резултати от президентската среща в Женева предвид знаците, които дава през последните месеци Владимир Путин, че разбиранията му за стабилни и предвидими отношения се различават от тези на Джо Байдън?

- Не очаквам много от срещата между президентите Байдън и Путин. Тя няма да доведе до пробив или до "презареждане". Но все пак има някои неща, които Байдън може да постигне. Преди всичко той ще може да обясни на господин Путин кои действия на Русия са неприемливи за Съединените щати и ще трябва да понесе последствията от тях. Така, надявам се, руснаците ще разберат, че определени неща водят след себе си американски ответни действия. Това, според мен, ще е полезно.

Второ, според мен има няколко теми, по които и двете страни имат интерес да сближат позициите си. Като например контрола над въоръжаването. Предполагам, че няма да влязат в преговори за това още сега, но поне могат да започнат да разискват стратегическата стабилност и така да дадат начало на съживяване след вече 10 години на процеса за увеличаване на контрола над ядрените оръжия на Съединените щати и Русия.

Освен това може да обсъдят и някои належащи сериозни проблеми като Украйна. Очаквам президентът Байдън да даде ясно да се разбере, че Америка продължава да подкрепя Киев, че очаква напредък към прекратяване на конфликта в Донбас и че Кремъл трябва да промени политиката си в това отношение. Но и по този въпрос не смятам, че има перспектива за голяма стъпка в положителна посока.

- Руснаците, както в много други случаи през Студената война, са доволни от самия факт, че се провежда такава среща, независимо дали тя е ползотворна за всички или не. Означава ли това голям политически риск за Байдън, след като самият той предложи да разговарят очи в очи с Путин?

- Не мисля. За разлика от това, което стана на предната президентска среща - между Путин и Тръмп, президентът Байдън ще отстоява интересите и позициите на Америка. Контрастът ще е много голям. Но наистина беше интересeн моментът, в който президентът Байдън предложи да се срещнат. Това стана през април - в разгара на напрежението, което беше предизвикано от вероятността от руски военни действия срещу Украйна.

Много хора останаха изненадани, включително Владимир Путин. Той искаше да има такава среща. Кремъл демонстрираше сдържаност по отношение на такава възможност, но нямаше никакво съмнение, че накрая господин Путин ще приеме поканата. Чудя се даже дали с това президентът Байдън не добави още един стимул за Путин да не използва военна сила срещу Украйна. Защото в такъв случай, разбира се, щяха да бъдат елиминирани шансовете да се срещнат.

- Точно преди седмица - на икономическия форум в Санкт Петербург - президентът Путин предупреди Съединените щати, че погрешно се мислят за достатъчно могъщи, за да заплашват други страни. Същата грешка, посочи той, доведе до сгромолясването на Съветския съюз навремето. Как тълкувате това послание?

- Мисля, че с известно основание може да бъдат поставени под въпрос разбиранията на господин Путин за историята. Разбира се, Съединените щати преживяват някои трудности в момента. Имаме някои вътрешни проблеми, с които трябва да се справим. Демократичната ни система преживява нещо като стрес тест. Но много малко хора сериозно биха сравнявали Съединените щати през 2021-а със Съветския съюз от края на 80-те години на миналия век.

- Президентът Байдън декларира, че "Америка се завърна" и когато се види с президента Путин в Женева, вече ще е показал нагледно, че това е наистина така - след първите невиртуални срещи с лидерите на съюзническите държави в Европа и в НАТО. "Много сме и сме единни!" Това ли ще е посланието?

- Провеждането на срещите на върха на Г-7, на НАТО и с Европейския съюз ще осигури на Байдън по-силна позиция. Не смятам, че ще каже, че говори от името на целия Запад. Но ще може да обясни на Путин, че повечето увропейски съюзници споделят американските виждания. Хореографията на това пътуване несъмнено ще донесе предимство на Байдън.

- Дали то компенсира предимството, което получи Путин от решението на Вашингтон да не санкционира компанията "Северен поток 2" и ръководителя й, който е близък до руския президент бивш служител на Щази?

- Нека не забравяме, че газопроводът беше изграден до 95 процента по време на администрацията на Тръмп. И според мен администрацията на Байдън беше изправена пред дилема. Те са против "Северен поток 2", има и голям натиск от Конгреса срещу този газопровод, защото е ясно, че е геополитически проект. Целта му е да се доставя газ до Европа, като се заобикаля Украйна и така "Газпром" и Кремъл да могат да лишат украинците от транзитни такси.

Но след много трудните 4 години по време на администрацията на Тръмп сега Съединените щати се опитват да възстановяват отношенията си с Европа, и по-специално тези с Германия. Според мен администрацията на Байдън си е дала сметка, че налагането на санкции срещу германски и други европейски компании щеше да направи много трудна тази задача. Това беше дилемата.

Но има надежда за продължаване на разговорите. Разбирам, че канцлерът Меркел ще пристигне във Вашингтон през юли. Въпросът е дали може да се направи нещо, за да бъде компенсирана Украйна, която ще е най-големият губещ. Както и други държави - като Полша. Това би било приемливо за Вашингтон, макар и да не е желаното от него спиране на газопровода.

- Украйна несъмнено ще е в още по-лоша ситуация...

- "Газпром" има договор с Украйна, който го задължава до 2024-а да плаща за транзит на 40 милиарда кубически метра газ годишно. Германският външен министър предложи като компенсация за Украйна срокът на действие на този договор да бъде удължен, за да може дори след като заработи "Северен поток 2" да продължи да тече газ по украинския тръбопровод. Изглежда германците наистина полагат усилия. Остава да видим дали ще успеят.

- Връщам ви към Женева. Ако там не се стигне до пробив и първи стъпки към преодоляване на противоречията, какво бихте посъветвал Байдън да предприеме?

- Ако Байдън заяви на Путин, че неща като кибератаки или намеса в американската вътрешна политика са недопустими и тези неща продължат да се случват, тогава ще бъде важно Съединените щати наистина да накарат Кремъл да си понесе последствията. Били те под формата на допълнителни санкции или под някаква друга форма. Думите трябва да се подкрепят с дела. Нямам никакви съмнения, че администрацията на Байдън ще бъде подготвена да отговори на такива действия от руска страна. Само за да се увери, че в Кремъл схващат къде е границата, която не бива да пресичат.

- Какво трябва да стане, че да се материализира истинско "презареждане" на американско-руските отношения и да бъде трайно то?

- Не мисля, че в момента може да се говори за "презареждане". По-скоро за някои стъпки, които да позволят на американци и руснаци да направляват по-добре трудните си взаимоотношения. Във Вашингтон използват проблема за оръжейния контрол, за да държат отношенията с Кремъл в коловоза. Това трябва да е целта. Предвидими и стабилни отношения ще са подобрение в сравнение със сегашното положение.

Но да се опитваме отново да "презареждаме" отношенията... Първо, не съм сигурен, че Русия желае това. През 2009-а и 2010-а Москва беше готова да работи с Вашингтон по ключови въпроси и се стремеше да изгради по-добри отношения. В момента обаче има основания да се смята, че в Кремъл ценят Съединените щати повече като противник, представяйки себе си като Велика сила. Причините за това са вътрешни: руската икономика е в стагнация, жизненият стандарт на руснаците западна през последното десетилетие.

Реална промяна в тона и в същината на руско-американските отношения ще изисква напредък по някои наистина трудни въпроси. Например войната на Русия срещу Украйна. Ако Кремъл не е готов да промени курса си по отношение на Донбас, ако продължи конфликта, за да притиска и да дестабилизира правителството в Киев, тогава не виждам шанс. Не виждам никакъв знак от руснаците, че са готови за такава промяна. Затова и очакванията ми за Женевската среща не са големи. Можем да говорим само за управление на трудни отношения, които ще останат проблематични в бъдеще.