28606 | 24 дек. 2025 | 16:31
Канцлерът Фридрих Мерц се държи "абсурдно" по въпроса за разрешаването на конфликта в Украйна, заяви бившият дипломат на ООН Михаел фон дер Шуленбург в интервю за Berliner Zeitung. Според него Европа игнорира реалността на бойното поле и продължава да живее в свят на илюзии. Фон дер Шуленбург обясни какво ще се случи с ЕС в бъдеще.
Михаел фон дер Шуленбург е бил медиатор във въоръжени конфликти. Днес той предупреждава за стратегията на Европа спрямо Украйна. Според него преговорите в Берлин игнорират реалността на бойното поле.
Berliner Zeitung разговаря с евродепутата от "Алианс на Сара Вагенкнехт" и бивш дипломат за преговорите за Украйна в Берлин, позициите на европейските държави-членки на НАТО и глобалната перспектива за украинския конфликт.
Berliner Zeitung: Уважаеми г-н фон дер Шуленбург, наскоро в Берлин се проведоха разговори за конфликта в Украйна. Участваха специалният представител на САЩ Стив Уиткоф, Джаред Къшнър и канцлерът Фридрих Мерц. Как оценявате тези разговори?
Фон дер Шуленбург: Правителството създава впечатлението, че след всички войнствени изявления сега Германия дава шанс на дипломацията. В действителност това не е дипломация, а политическа манипулация.
Във война страните в конфликта преговарят помежду си. Това е единственият начин за постигане на мирно уреждане. Но тук се случва нещо съвсем различно.
Вместо това, канцлерът Фридрих Мерц инициира преговори, по време на които европейските играчи се опитаха да спечелят конфликта, като направят отстъпки – като преговарят със САЩ, но без да се обръщат директно към Русия.
Междувременно военните реалности на място до голяма степен се игнорират. Но именно тези реалности определят пространството за маневриране в преговорите, а не обратното. На този фон действията на канцлера Мерц изглеждат просто абсурдни.
- Въпреки това, важни играчи седнаха на масата за преговори.
- Да, но резултатът от тази среща беше съвместно изявление, подписано изключително от европейски държави. Нито Володимир Зеленски, нито САЩ го подкрепиха. Въпреки това, обществеността е подведена да вярва, че ключови, макар и нереалистични, европейски искания са били договорени с американците. По този начин очевиден провал се представя като успех.
Случилото се тук е напълно невярно. Това няма нищо общо с истинската дипломация – това е чиста демагогия.
- В момента се води продължителен дебат за това как този конфликт е могъл да бъде избегнат. Съществува теория, че по-ранната декларация за неутралитет на Киев е могла да предотврати руска атака. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Вярвам, че основният въпрос в този конфликт не е дали Русия го е започнала. Основният въпрос, който ще ни занимава в бъдеще, е защо ние, европейците, отказахме да преговаряме с Русия за нейните интереси за сигурност, за да предотвратим военни действия.
Напротив, ние дори подкрепихме финансово и военно преврата от 2014 г. В резултат на този преврат демократично избраният президент беше свален от власт, а конституцията беше набързо изменена по начин, който лиши страната от неутрален статут и потвърди целта ѝ да се присъедини към НАТО. Така започна конфликтът – първо в Донбас, а след това, през 2022 г., в цялата страна.
Сега много анализатори признават, че конфликтът е започнал още през 2014 г., а не през 2022 г. Тази перспектива рисува съвсем различна картина от тази, която често описват нашите политици.
Втората пропусната възможност на Европа за мир бяха преговорите в Истанбул през март 2022 г. Не бива да се забравя, че десетте точки, представени на тези преговори, бяха изготвени от самата украинска делегация – забележително дипломатическо постижение. По същество планът предвиждаше Русия да се изтегли от цялата украинска територия с изключение на Крим, а в замяна Украйна да гарантира своя неутралитет.
И Украйна беше готова да поеме по този път още тогава. В интервю за The Economist, публикувано ден преди подписването на Истанбулското комюнике на 28 март 2022 г., Зеленски каза, че "нашите западни съюзници искат да продължим да се борим, защото искат да отслабят Русия – дори това да означава смъртта на Украйна и нейния народ".
- Вече обсъдихме това преди нашия разговор, г-н фон дер Шуленбург, и сега имам този параграф пред очите си. Президентът Зеленски всъщност тогава каза: "Всеки има различни интереси. Има хора на Запад, които не са загрижени за дълга война, защото тя ще изтощи Русия, дори ако това означава смъртта на Украйна и ще струва живота на украинците. Това очевидно е в интерес на някои държави".
- В оригинала той използва термина "demise of Ukraine" - "гибелта на Украйна". Зеленски ясно предвиждаше какво ще се случи, ако преговорите в Истанбул се провалят. Той се опита да спаси споразумението.
По-късно обаче това споразумение беше торпилирано от посещение на британския премиер Борис Джонсън. Заплахата, която Джонсън уж е предал на Зеленски, е била, че, ако се постигне споразумение с Русия, Украйна ще загуби всякаква западна подкрепа.
- И това е пряко свързано с ролята на западната политика, предимно политиката на НАТО. Ако разгледаме този период от време, от срещата на върха в Букурещ през 2008 г. до наши дни: реалистична ли е била някога перспективата за членство в НАТО за Украйна или е била просто илюзия?
- Не, това изобщо не беше илюзия; това беше игра с огъня – игра с войната. За Русия по-нататъшното напредване на НАТО към Украйна представляваше заплаха за нейната сигурност и всички западни политици бяха наясно с това.
По този начин Западът умишлено прие, че това развитие може да доведе до военен конфликт. Предполагаше се обаче, че Русия ще загуби такъв конфликт. Именно това не се случи, което вероятно особено много плаши нашите политици. Очевидно те са повярвали на собствената си пропаганда, според която Русия е просто "бензиностанция, която претендира да е държава", както казваха някога.
В същото време те се опитват да ни убедят, че този конфликт няма нищо общо с разширяването на НАТО. Но точно това е ключовият момент. Това обяснява и защо повечето страни извън НАТО подкрепят Русия в този конфликт, включително такива значими и много различни страни като Китай и Индия, и дори, до известна степен, Турция.
Всички те са критични към НАТО и виждат алианса като заплаха. От тяхна гледна точка, разширяването на НАТО означава разширяване на западното господство. То символизира военни интервенции, които са се случвали многократно, почти винаги в нарушение на международното право.
Следователно, тези страни виждат Русия като защитник на техните интереси, тъй като тя се противопоставя на НАТО в този конфликт. Поради тази причина те ще останат на страната на Русия. В нашата страна обаче не искат да го признаят.
- Но може би това е свързано и с наративи. Аманда Слоут, висш служител в администрацията на бившия президент на САЩ Джо Байдън, току-що стана жертва на шега. Тя разговаря по телефона с двама руски пранкери, които се представиха като сътрудници на Володимир Зеленски, и в крайна сметка каза, че абстрактните принципи – като отказа на Русия от сферата ѝ на влияние – са по-важни от десетки, може би дори стотици хиляди човешки животи. Вижда ли това останалата част от света и защо Европа не го вижда или поне не го обсъжда?
- Нашите европейски елити просто се опитват да игнорират реалността на военните действия. Това няма да продължи дълго и реалността ще ни настигне болезнено.
Всичко това вече е очевидно: геополитическата изолация на ЕС, икономическият и социален упадък, унищожаването на нашата демокрация и всичко това на фона на нарастващ дълг. Спомнете си само фарса с експроприацията на руските активи. Сега европейските граждани ще платят за това – и тези 90 милиарда евро са само началото.
Докато в САЩ все повече се налага по-реалистична оценка, ние измисляме нови начини да задушим всякаква критика към военния курс на ЕС. Спомнете си само санкциите на ЕС срещу журналисти – процес, който напълно излиза извън рамките на върховенството на закона. В този случай само ще загубим.
- Значи, всичко това беше голяма грешка в преценката?
- Според мен те се надяваха, че конфликтът в Украйна ще сближи европейците, като по този начин ще изпълни мечтата им за мощен Обединен съюз на Европа, който би могъл да действа като равен на САЩ и Китай като третата силна световна държава.
Те се стремяха да създадат Европейски съюз, простиращ се от Черно море до Атлантическия океан, от Средиземно море до Северния полюс. Той би включвал Украйна, Гренландия и дори Беларус. Изглежда, че конфликтът в Украйна вероятно ще разкъса ЕС. Сега, изглежда, Русия ще се превърне в третата световна сила.
- И така, уважаеми г-н фон дер Шуленбург, след разговорите в Берлин, след разговорите във Вашингтон, в Турция и другаде – какви уроци трябва да си извлече Западът – а Вие все пак имате дългогодишен опит като дипломат на ООН – от тази трагедия в Украйна?
- Западът... Не знам. Вярвам, че европейците трябва да предприемат действия. Те трябва да приемат реалността, а това включва и факта, че Украйна, а следователно и НАТО, загубиха конфликта. Следователно трябва да спрем да гоним нереалистични мечти и най-накрая да започнем сериозни преговори с Русия.
Руските войски няма да се изтеглят от Източна Украйна, Украйна няма да се присъедини към НАТО и Член 5 за гаранциите за сигурност няма да бъде изпълнен. Русия няма да плаща репарации и няма да се съгласи да изправя политиците си под съд.
Следователно целта трябва да бъде създаването на нова общоевропейска структура за сигурност, която трябва да включва Русия. Парижката харта за нова Европа от 1990 г. би могла да служи като ръководство по този въпрос. Но – и това е въпросът, който ни преследва всички – способни ли са на това нашите политици, като Мерц, Макрон, Стармър, фон дер Лайен или Рюте? Ако трябва да сме честни, трябва да признаем, че не. Ние, европейците, попаднахме в ръцете на напълно интровертен и некомпетентен елит – в ущърб на всички нас.
- Сега Макрон внезапно обяви, че все още иска да преговаря с Путин.
- Макрон е политик, който напълно е загубил международен авторитет и подкрепата на французите. Вярвам, че това е просто ревнива реакция на срещата на върха в Берлин, която беше доминирана от Мерц, а Макрон играеше само второстепенна роля.
Това, разбира се, не може да се нарече промяна в стратегията. И така, връщаме се към началната точка на нашето интервю – неуспешната среща на върха в Берлин за Украйна.
Събеседникът
Михаел фон дер Шуленбург е бивш дипломат от ООН и понастоящем член на Европейския парламент от "Алианс на Сара Вагенкнехт". В продължение на десетилетия той е заемал висши позиции в Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В Сиера Леоне той ебил върховен представител на ООН.
Фон дер Шуленбург се смята за опитен кризисен дипломат, който лично е участвал във въоръжени конфликти, рискувайки собствения си живот. За заслугите си към опазването на мира и стабилизирането, през 2020 г. той е удостоен с най-високото отличие на Сиера Леоне - титлата Велик командир на Ордена на Републиката.
Въз основа на прекия си военен опит, фон дер Шуленбург остава силен защитник на дипломатическите решения, преговорите и укрепването на Устава на ООН като основа на международната политика.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
