8183 | 13 окт. 2021 | 20:11

За първи път обаче в своята история, България е пред избори, в момент, когато светът е в криза и се поставя на карта по-нататъшното съществуване на европейската, а може би и на световната цивилизация.

Владимир Костов

Предвид темата, позволявам си да напомня, че както е от десетилетия, това което споделям, е само мое лично мнение. Нито съм подтикван от някого, нито ангажирам когото и да било, изразявайки го публично.

България е пред най-важните избори в своята история не защото обществото и държавата са в някаква небивала криза. В този почти век и половина след 1878 година, когато управлението на страната предполага избори, България е видяла и надживяла и по-критични положения от днешното. Ако е само до обществото ни, няма съмнение, че ще намери изход и сега.

За първи път обаче в своята история, България е пред избори, в момент, когато светът е в криза и се поставя на карта по-нататъшното съществуване на европейската, а може би и на световната цивилизация.

И това е, което издига по-високо от когато и да било, изискването за ясна и открита позиция на всеки кандидат – и за депутат, и за президент – по тази криза и по политиката, която ще води България, спрямо нея. Заради нас си, и заради света. И пак то е, което определя по-голяма отговорност, от когато и да било, за гласа на всеки избирател.

Кое е лицето на тази криза, която заплашва самото съществуване на цивилизацията ни, а значи и това на самата България и обществото ни?

Нямам предвид военното и всяко друго съперничество между великите сили - САЩ, Китай, Русия и – да не ги пренебрегваме – Германия, Великобритания, Франция, а и Испания, Италия, Турция и т.н.

Военното и друго съперничество съпътства човешкото общество от самото му начало. Конфликтите на тази основа са се редували един от друг по-разрушителни, но никой от тях не е заплашил съществуването на цивилизацията. Те са били и са просто част от нея. Стъпки в трудния и противоречив път на човека.

Поне засега, не се забелязват белези в политиката на никоя от големите държави, че те се подготвят да напуснат „традиционното съперничество“ и да се хвърлят в самоубийствена авантюра.

Заплахата за самото съществуване на цивилизацията е на терена на общественото развитие. И се провежда под мощно прикритие на лозунги за „права“, за „защити“, за „нови виждания“, за подкрепа на „малцинства“, на „пострадали“, на „жертви“ и т.н.

В редица конкретни случаи има и от едно, и от друго. Мнозина от участниците в тези кампании искрено се заблуждават, че се борят за напредничави каузи и допринасят за по-нататъшен напредък на човешкото общество.

В основата на този натиск за обществена промяна, са две начала, които именно предопределят опасния за цивилизацията натиск на цялата манипулация.

Едното се манифестира в множеството прояви на джендъризма. Същността му е отричането на биологичната основа на човешката личност и поведение и подменянето й с неограничени от нищо „помисли“ на индивида.

„Операция“, която води ни повече ни по-малко, към заличаване на семейството и „освобождаване“ на личността от каквито и да било дълг и отговорности към общността. Била тя семейна, родова, етническа, национална и просто – човешка.

Второто се проявява в амбицията на кръгове от наднационалната бюрокрация, най-вече в ЕС, но далеч не само там, да налагат своите виждания и решения на ръководствата на националните държави. Там където това им се удаде, под прикритието на грижа за „общи интереси“, се подтиква процес на разрушаване на националното съзнание и чувството на отговорност за националната съдба.

В Европа, недалече от България, има две страни, където обществото и управляващите, следят с внимание и изразяват своята критичност и съпротива спрямо посочените прояви на антицивилизационната манипулация. Имам предвид Унгария и Полша. В други страни се наблюдава, както съпротива срещу тази манипулация, така и успехи, засега, на ангажираните в осъществяването й.

Във всеки случай, убеден съм, че осъзнаването на тази смъртоносна опасност и борбата срещу силите, които имат интерес тя да успее, тепърва предстои.

Има на нашата българска сцена учени, публицисти, общественици, които сочат опасностите за България и за българското общество от тази манипулация и в двете й форми на проява. Както тази срещу семейството, така и тази срещу националната независимост и съзнание.

Политиците обаче общо взето избягват да заемат категорична позиция. Предпочитат или да се крият зад членове от конституцията, или да си служат, както се казва „с недомлъвки“.

Предполагам, че може и да съм пропуснал нечия дума, но не помня някой от първата редица да е изразил категорично поне солидарност например с Унгария, или Полша, в конфликтите им с Брюксел по тези въпроси.

Признавам, това внася у мен, а предполагам и у други, основание за опасение, че тези политици си знаят, че ще отстъпят и ще приемат антисемейната и антинационална манипулация, бъдат ли „попритиснати“. Ако греша спрямо някой политик, поради неосведоменост – т.е. не съм забелязал изразена от него позиция – моля го да ме извини и да повтори думите си, за да бъдат чути от всички.

Всъщност, точно в това виждам голямото значение на предстоящите избори и предшестващите ги седмици на предизборна кампания. Всеки кандидат трябва да се чувства длъжен да изрази категорично позицията си по тази манипулация и да поеме ангажимента да защитава твърдо и последователно интересите на българското семейство и българската национална общност. Убеден съм, че с

подобна позиция, той ще се манифестира като истински защитник и на интересите на Европа, мира и световното сътрудничество. Каквото и да говорят ангажиралите се с модната сега манипулация.

Ако кандидатите не се отклонят от това изискване за честна дума, те само ще дадат възможност и на всеки избирател да даде гласа си по съвест и чувство на отговорност за съдбата на цивилизацията ни, а с това и на България.