Владимир Костов
Няма причина да сме изненадани. През почти вече век и половина „независима“ България, обществото ни – с изключение на някои кратки моменти – е разделено на две. „Фили“ срещу „фоби“ на някоя идея, или на някоя велика сила.
Ново е достигнатото опростяване на дебата. Против мафията и мутрите! Всички те – вън! Кои са те? Много просто – несъгласните с нас! Няма значение, че като президент, или премиер, или парламентаристи, са на тези позиции в приложение на правилата, фиксирани в конституцията. Щом е противник, значи е мафиот и мутра!
Опростяването и фактическото изпразване от съдържание на политическия дебат улеснява много актьорите на обществената арена. Вместо усилия за доказване на едно или друго, за въобразяване и защита на една политика, достатъчно е посочване с пръст и силен вик по „противника“.
На пръв поглед, като че ли подобно развитие улеснява решението на проблема. Днес или утре, някакво мнозинство ще успее да сплоти редовете си, ще води борба за гласовете на избирателите, или на някакъв друг терен, ще бъде обявен победител и той ще успокои обществото, че проблемът е решен. Мафията и мутрите са, ако не завинаги, то поне за известно време – победени и озаптени. Но представеното като победа за обществото при подобен сценарий, ще бъде всъщност антиобществено по характера си. Защото ще прикрива истинския характер на мафията и мутрите като явление.
Тези социални язви не са българско, или балканско, или по какъвто и да е признак определено – нещо ограничено. Те се проявяват във всички държави и общества – бедни или богати, демократични, авторитарни, или каквито и да са по форма на управление. Благоприятният за развитието им терен са социалните и имотните неравенства, но и не само те. Те имат своето място в генетичния код на човешкото общество във всичките му форми на социална организация. Никое общество и никое управление не са успявали да ги унищожат до корен.
Някои държави и общества успяват за повече или по-малко продължителен период да ограничат мафиотството и мутренските практики и съответно отрицателните им влияния. В името на спазването на закона, зачитането на обществените интереси, някакъв прокламиран идеал, националните или религиозните традиции и вярвания и т.н. Мотивите в случая не са най-важното, а – резултатът.
Погледнем ли страниците на историята от тази гледна точка, няма как да не забележим, че подобни резултати са постигани винаги и само в условия на значително национално и обществено обединение. Няма пример държава или общество да са надделявали над мафиотството и мутрите при разединения и междуособици. И когато е търсено едно общество или държава да бъдат отслабени и разединени, винаги мафиотите и мутрите са между най-усърдните помагачи.
Дано в дните, които идват, повече български политици, а и всички български граждани, държим будни в съзнанието си тези поуки от историята и следваме пътя, който те подсказват.