26112 | 10 март 2018 | 13:50

Отмина времето, когато една относително малка страна можеше да мисли, че защитава по най-добрия начин интереса си, показвайки се послушна и дисциплинирана в рамките на общността, в която я е завела съдбата ѝ

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и северно-корейският лидер Ким Чен-ун "взривиха" геополитическото пространство, обявявайки съгласието си да се срещнат лично, за да търсят решение на проблемите между двете страни. Не се е случвало нито веднаж в десетилетията след корейската война и нищо не говореше за подобна възможност. С тази си позиция, двамата потвърдиха, че каквото и да говорят "политически коректните" бюрократи, популистите са днес тези, които формират света.

Тръмп и Чен-ун са безспорни популисти. И двамата, при всички обстоятелства, поставят на първо място интересите на своите страни. И двамата се стремят да формулират водената от тях политика по начин, който да отговаря на това, което искат да чуят последователите им. Високите принципи, ангажиментите към евентуални съюзници, идват - ако ги има - след това.

Те не са някакво изключение. Си Дзинпин и Владимир Путин също поставят на първо място интересите, съответно на Русия и на Китай, и това, което очакват от тях подръжниците им. Така постъпва турският лидер Ердоган. Унгарецът - Виктор Орбан. Французинът Макрон - макар и прикрит зад своеобразна политическа "елегантност" - е също завършен популист.
Меркел - продукт на досегашния политически модел - трябва "да благодари" за новия си мандат на популистката "Алтернатива за Германия". Защото, ако не беше изборният успех на последната, нямаше да я има и поредната "голяма коалиция". В Италия на току-що проведените избори успехът бе на страната на популистите. На първо място между тях - "неизхабяемият Берлускони".

Геополитически светът е устроен по схеми, формулирани на основата на интереси, традиционни връзки, "политически коректни съюзи", повече или по-малко балансирани взаимни ангажименти. Но в последните десетилетия, особено от началото на века насам, динамиката е все по-силна и все по-трудно предвидима. Това е вратата, през която влетя популизмът.

Защото в трудно предвидимата действителност, най-сигурна опора, за избор на път и на средства, дава политиката, опряна на националния интерес и разбиране. Заварените от предишните десетилетия съюзи, са удобни за използване преди всичко от тези, които са стъпили здраво на свое собствено виждане и суверенитет. На останалите им се случва, зад прикритието на добре звучащи формули, да работят и да разходват сили и средства за обслужване на чужди интереси.

Какви са мястото и позицията на България в тази обстановка?

България представлява, продължава да представлява, интерес за другите, както е било винаги. Последните дни отново го потвърдиха по един почти драстичен начин.

Имам предвид посещенията на московския патриарх Кирил и на лидера на ЕНП Жозеф Дол. На различен обществен терен, в рамките на различен протокол. Но с някои свои прояви православният патриарх напомни за мислене и поведение на високопоставен съветски функционер от брежнево време. Лидерът на ЕНП - за патернализма на представител на метрополията към туземци в колония. Връзката между едното и другото, е чувството у двамата уважавани гости за отсъствието у домакините на премислена и твърдо отстоявана национална позиция. Иначе нямаше да си позволят тези неуважителни фрази. Нито единият, нито другият.

Отмина времето, когато една относително малка страна, можеше да мисли, че защитава по най-добрия начин интереса си, показвайки се послушна и дисциплинирана в рамките на общността, в която я е завела съдбата ѝ.
Ако въобще някога това е било.

Днес българският интерес може да бъде реално защитаван единствено чрез национално обмислена и задружно провеждана политика. В съюзи и с партньори, които уважават българския избор. Няма защо да се заблуждаваме.

Имаме път да извървим, за да стигнем подобно положение. Но примерът на други е пред очите ни. Дори в днешния сложен свят, това не е невъзможно.