13688 | 24 февр. 2019 | 09:57
Владимир Костов
к о н г р е с ъ т н а П Е С в М а д р и д
Т Е З И Л Е В И В К О Й В Е К Ж И В Е Я Т ?
В Мадрид се проведе конгрес на ПЕС. Участниците приеха харта за нов социален ЕС, с амбицията да спечелят на основата й максимална подкрепа при изборите за парламента на ЕС след около три месеца.
Как ще бъде на изборите - ще се види. Много неща могат да се случат дотогава.
Но двата дни на конгреса, речите и приетият документ, са поредно свидетелство за дълбоката криза на ЕС като социална и политическа действителност, което е добре да бъде разбрано и оценено още сега.
Защото борбата за преодоляването му се налага да се води отсега - без да се чакат изборите и каквито и да са резултатите от тях, включително и за кандидатите на ПЕС.
Въпросът, който поставя конгресът в Мадрид е: в кой век живеят тези хора, имащи се за ръководен елит на европейската левица? Хартата, речите, интервютата - всичко би звучало много добре на европейската сцена, ако бяхме някъде в края на 19-тия или началото на 20-тия век. Но към края на първата четвърт от 21-ия?
В последните 40-50 години капитализмът, т.е. практически светът, в който живеем, както и да се наричат режимите, се промени фантастично. Статистиките, цитирани и в Мадрид, констатират небивало увеличаване на неравенството, на главоломната пропаст между бедни и богати. Но зад това неравенство в притежаваните богатства, или като следствие от него, важното не е разликата във възможността за някаква консумация. И това го има, но то е една подробност.
Главният резултат, с последици върху целия социален и дори биологически аспект на човешкото съществуване, е промяната в разпределението и упражняването на властта.
В непознати досега степени и форми властта се концентрира в ръцете на свръхбогатите, изпразвайки от реално съдържание красивите образи на демократичните и всякакви други режими на управление.
През цялото това време, партиите от ПЕС, с незначителни изключения, имат завидно място на европейската политическа сцена. Как те оцениха тези процеси? Как защитиха традициите на мисъл и действия на историческата европейска левица? Отговорът на тези въпроси е само мълчание. Не само от трибуната на конгреса в Мадрид, но и в цялостната дейност на ПЕС.
Преди три десетилетия, не само Европа, светът видя началото на ново време в геополитиката. Имаше надежди за нещо съвсем различно от предишния период на "студена война". Във всеки случай, Европейският съюз имаше шанс и като че ли и заявена амбиция, да играе своя роля в този нов период. Тридесетина години по-късно, световната геополитика е под напрежението на сблъсъци и потенциални конфликти, които заплашват да надминат далеко всичко, което представляваше времето на "студената война".
Едно във всеки случай не подлежи на спор. Европейският съюз загуби много от ранга си на световната сцена, преди всичко, защото не успя да формулира и защити своя роля.
ПЕС как вижда и как преценява своята отговорност за това неблагоприятно за ЕС развитие?
ПЕС формулира ли виждане за някаква по-различна международна политика, която би защитила по-ефикасно интересите на европейските страни и мястото и ролята на ЕС като фактор на световната сцена?
Или мълчанието подсказва, че ПЕС се примирява и не смята, че Европа може и трябва да събере сили, за да защити и миналото си и бъдещето си, с достойнство и кураж?
От трибуната в Мадрид се казаха силни думи срещу проявите на национализъм в страни членки на ЕС.
Но се премълча главното в случая. А то е, че повечето от европейските граждани, които търсят опора в един или друг национализъм, го правят защото не си затварят очите и събират сили, за да преодолеят заплахите срещу днешния и утрешния ден на Европа. С реални действия, а не с фрази от минали времена.
Имащите се за леви, биха се показали достойни наследници на силни моменти от собствената си история като политическо движение, ако покажат същата готовност да видят И да ги защитят с реални действия от надвисналите реални опасности.
Мобилна верси
RSS
