22800 | 28 ноем. 2019 | 14:04

Битката срещу семейството се води от политическата бюрокрация, която се оставя да бъде използвана като говорител и маша в ръцете на поддръжниците на джендър идеологиите

Обществото следи с интерес всичко, което се отнася до току-що осъществената среща на премиера Борисов с президента на САЩ Доналд Тръмп. Така ще бъде сигурно и следващата седмица, когато ще се проведе традиционната декемврийска среща на лидерите на страните от НАТО. Там България ще има своето място и възможност да „каже думата си“ по състоянието и бъдещето на съюза.

Интересът е оправдан. При тези, кога двустранни, кога по-широки срещи, се води битка за важни неща.

Междусъюзни отношения, повече или по-малко крупни сделки, важни проекти, отношение към главните направления на международната политика. Какъв е залогът в тази битка, измерван във времето? Няколко години. Разбира се, тези, които я водят, са с желание техните споразумения да определят съдбата на света за десетилетия, че и повече. Но последният век, и особено последните десетилетия, показаха изключителната динамичност на световните процеси, а в голяма степен и непредвидимостта им. Така че – тази битка е важна, но е за няколко години. Сетне – нови лидери, нови виждания, нови евентуални резултати.

В същото време у нас, но и другаде, се води една друга битка. За съдбата на традиционното семейство – двамата съпрузи и децата им. Без да се казва открито, традиционното семейство е обект на удари в най-различни посоки с цел да се разруши връзката между родителите и децата, а и самата родителска двойка да бъде отдалечена от основата за нейното съществуване. Битката срещу семейството се води от политическата бюрокрация, която се оставя да бъде използвана като говорител и маша в ръцете на поддръжниците на

джендър идеологиите.

Въпреки че Конституционният съд посочи несъвместимостта на т.нар. Истанбулска конвенция с българската конституция, в последните месеци, без особен шум и във всеки случай без каквото и да е действително обсъждане, бе приет нов закон за социалните услуги. Предстои да влезе в сила от началото на идната година. Запознаването с закона показва, че онова в Истанбулската конвенция, което е насочено срещу семейството, и което именно я прави антиконституционна, е успешно заложено, къде по-открито, къде позамазано с някои благовидни формули.

Светият Синод на Българската православна църква излезе със становище по закона за социалните услуги. В него категорично е изразена позицията, че с този закон се цели да бъде разрушена хилядолетната народна и християнска българска традиция на семейството и на отношенията в него между родители и деца. И тази традиция да бъде заменена с практически неограничена намеса на бюрократични, комерсиални и всякакви идеологически фактори.

Посочената от Синода битка е с друг залог във времето. Не години – а хилядолетия! Защото от изхода на тази битка зависи, както съдбата на повече от две хилядолетия наследство от българска история и жизнен път, така и бъдещето на българското семейство и народност в хилядолетията напред.

Синодът пое с изключителна проницателност своята отговорност. Има конституционни пътища за това как да бъде отклонена поредната маневра на бюрократите, поставили се в услуга на джендър идеолозите. Обществото ни, ние, сме тези, които с гласа си и действията си трябва да покажем, че не сме съгласни битки за няколко години, да „покриват и прикриват“ с шума си, битка, чийто залог са хилядолетията. Защото благодарение на българското семейство ни има, и пак само благодарение на него може да продължим да съществуваме.