Прекомерната власт на бюрократичната върхушка не е единствената прилика между СССР от втората половина на миналия век и днешният Европейски съюз. Може би дори с още по-голямо значение е приликата в политиката спрямо останалия свят, на някогашния СССР и на сегашния ЕС.
Историята многократно е показала, че в основата на всяка голяма цивилизация стои една амбиция за света. Така е с древните Египет, Китай, Персия, Елада, Индия, Рим. Сетне - с хуните, монголите, турците. По-близо до нас - с колониалните империи на Португалия, Испания, Франция, Великобритания, наполеонова и антинаполеонова Европа и т.н. Амбиция за завладяване на територии и население, но преди всичко амбиция за владеене на мисълта и съзнанието. За слагане на свой печат на света.
Каквито и територии и богатства да държи в даден момент поредната империя, поредното нечие владичество, помръкне ли амбицията, изчерпи ли се потенциала за владеене на умовете, и най-мощната цивилизационна структура рухва под натиска на някоя нова сила. Понесла на знамената си своя амбиция.
Нека извикаме в паметта си и премислим от тази гледна точка пътя на СССР и на ЕС. Преди почти век, взимайки властта в Русия, болшевиките имат на знамето си амбицията за една революция, която да установи комунистически ред в целия свят. Пред контраатаката на враждебните им сили, те се ограничават до амбицията за победа на социализма в една страна. Но нито при вземането на властта, нито в последвалите десетилетия, болшевиките успяват да формулират амбиция, която, завладявайки умовете на хората, да стане сърцевина на една нова световна цивилизация.
Този вроден недъг на болшевишкия проект пролича най-вече след втората световна война. Въпреки ореола, спечелен с победата над хитлеристка Германия, СССР не успя да отиде по- далеч от лозунги като този на Хрушчов - „ще достигнем и надминем американците“, или споразумения за съхранение на статуквото от типа на хелзинкските. И едното, и другото - далеч от същината на една цивилизационна амбиция. Именно отсъствието на подобна амбиция бе в основата на все по-дълбоката криза, която доведе СССР до разпадането му.
Преди повече от половин век, в началото на пътя, довел до днешния ЕС, е идеята за единение на Европа, което да сложи край на войните на континента. Преживяното в двете световни войни придава на идеята за европейско единство изключителна притегателна сила. Десетилетие след десетилетие, територията на ЕС се разширява и до днес, но истинска цивилизационна амбиция все още липсва. От самото си начало, та и досега, ЕС следва в главните линии на икономиката, финансите, културата, нравите, модела на САЩ. За своята отбрана ЕС разчита на НАТО - т.е. на САЩ.
В катаклизмите на съвременната геополитика ЕС играе по правило като младши партньор на САЩ. Обстоятелството, че в редица отношения е първа икономическа сила на планетата, не компенсира за ЕС отсъствието на собствена цивилизационна амбиция. Днешното поколение европейци сме пред изключително, в пълния смисъл на думата - съдбовно, предизвикателство. По стечение на обстоятелствата то носи образа на радикалния, джихадисткия ислямизъм. Образът можеше да бъде и друг. Или този може да се подмени в последващите години и десетилетия. Защото главното е липсата на цивилизационна амбиция в тялото, което носи името ЕС.
Няма ли я амбицията, или отслабнал ли е някогашният й потенциал, винаги ще се намерят сили, които да искат да завладеят и се наложат над общността, затънала в миналото си, или в себичността си. Ще намерим ли в себе си смелост и прозорливост да въобразим утрешния ден на Европа, т.е. нашето и на потомците ни бъдеще? И като проумеем докрай причините за краха на СССР и за очертаващата се заплаха за крах на ЕС - което са все поражения в някакъв смисъл на Европа - да издигнем една нова и силна европейска цивилизационна амбиция, която да ни даде истински нов шанс.
16315 | 8 февр. 2016 | 12:02
Мобилна верси
RSS
