В четвъртък и петък лидерите на ЕС се събират за пореден път в Брюксел. Дори без да се гледа официалния дневен ред, се знае, че вниманието ще бъде насочено преди всичко към това, което ще се каже, или ще се премълчи, по драматичните проблеми: кризата с мигрантите, заплахата от срив във финансовата система, развитието на конфликта в Сирия, а може би и този в Украйна. И разбира се - изгледите за евентуално излизане на Великобритания от ЕС.
Тези проблеми не са нови за лидерите на ЕС. Те са пред тях от месеци, а някои и от години. Нищо в досега заявяваните позиции не кара да очакваме - или да се надяваме, че именно този съвет ще поднесе изненада с някое оригинално, но нужно и навременно решение. Дано песимизмът ми не се оправдае.
Но броени дни преди съвета на ЕС в Брюксел, бяхме свидетели на събитие, което - гледището ми навярно ще се види на някои странно - смятам, че би трябвало да повлияе на участниците в съвета в Брюксел. Имам предвид срещата между Папа Франциск и руският Патриарх Кирил на летището в Хавана, както и приетата от двамата обща декларация.
Разбира се, ЕС в никаква форма и по никаква логика не е подчинен нито на римския папа, нито на московския патриарх. И дори ако някои от политиците, заседаващи в Брюксел, като частни лица се имат за католици, или за източноправославни, това по принцип не би трябвало да определя поведението им на сцената в Брюксел.
Но в срещата на Франциск и Кирил в Хавана и най-вече в приетата от двамата декларация, има нещо, което прави - едното и другото - събития, неограничени в рамките на религия или църковна практика, и ги превръща в урок. Урок, както се казва, житейски, урок за всички съвременници и най-вече за имащите се за политици, поели отговорности за съдбата на света.
В декларацията си от Хавана католическият папа и източноправославният руски патриарх не разсъждават като църковни глави. Не призовават волята Божия. Те само напомнят с чувство на човешка отговорност и човешки дълг, неща, които отдавна са приети от това, което може да се нарече здрав разум. Напомнят, че най-важното е
да бъде избегната нова световна война. Напомнят, че не може да бъдат решени световните проблеми, ако не се намери път да се ограничат свръхконсумацията в напредналите страни и задълбочаването на неравенството между бедните и свръхбогатите. Напомнят, че рушенето на изградени в течение на хилядилетия цивилизационни традиции и модели, за да бъдат удовлетворени амбиции на някои малцинства и индивиди, не носи нищо добро за човешката цивилизация в цялост.
Не са Франциск и Кирил, които сега откриват тези истини. Те само подсказват със собствения си пример, че ако човек вдигне поглед от това, в което непосредствено се блъска и спъва, и потърси да въобрази възможни истински решения на проблемите на света, няма как да не стигне до тези виждания за необходимия ни път.
Питам се, лидерите на ЕС събрани в Брюксел, ще дадат ли знак, че са чули и разбрали урока, формулиран в Хавана от тези двама именити съвременници? Ще дадат ли, в едни или други свои становища и действия, доказателства, че успяват да се издигнат над егоистичните интереси и амбиции и да тръгнат по пътя на рационални и трайни решения на цивилизационните проблеми?
10898 | 16 февр. 2016 | 16:05
Мобилна верси
RSS
