Политическите и финансовите авторитети на Запада са притаили дъх в очакване на резултата от референдума в четвъртък - ще остане ли Великобритания в ЕС, или ще го напусне? А и не само тези на Запада, макар да не си дават вид, че се вълнуват толкова. И всички прогнози за резултата се въртят около 50:50, в рамките на, както се казва, "статистическата грешка".
Няма как да бъде другояче. Отговорът на въпроса, поставен на британските гласоподаватели, не е по силите на едно поколение. Предстоящият референдум е само поредна стъпка в едно съперничество, което е от векове. И сигурно ще трае, докато съществуват континентът Европа и противостоящият му британски остров. Генерал де Гол навярно щеше да наблюдава с голям интерес този момент, защото той смяташе, че географията е, която определя съдбите на народите и на цивилизациите.
В почти всички големи битки на последното хилядолетие Великобритания е против Европа. Било като открит конфликт, било като надпревара във времето. И успява да се представи като победител, дори и когато не е имало формален сблъсък на противостоящи си сили. Началото на индустриалната революция, на борбата за граждански права и свободи, както и по-късно - европейските авантюри на Наполеон и на Хитлер, или надпреварата за най-голяма световна империя - са повече от убедителни свидетелства.
В това отношение десетилетията след втората световна война не внасят по същество нещо ново. Великобритания стои извън усилията за изграждане на Общия пазар, с убеждението, че все едно, без нея той няма бъдеще. Когато все пак този, "само континентален" общ пазар, започва да стъпва на краката си, тя влиза в него, за да контролира отвътре развитието му - 1973 година. Де Гол вече не е на сцената, за да се противопостави на тази "неестествена стъпка".
През 80-те и 90-те години на миналия век, първо с Маргарет Тачер, сетне с приемниците й, Великобритания опита да наложи желаната от нея еволюция на ЕС. Не успя да го направи. Но допринесе много за блокирането на усилията за истинско федерално развитие на ЕС. Изцяло в логиката на досегашната си политика, Лондон взе инициативата евентуално да излезе от ЕС. За да има изцяло свободни ръцете си за следване на своя политика спрямо Европа и спрямо света.
Своеобразността на конфликта, заложен в референдума е, че какъвто и да бъде резултатът от гласуването, основното в британския интерес е осигурено. С Великобритания в ЕС, или с Великобритания извън ЕС, сигурно е, че станалото и това, което ще последва, ще блокира за дълго време какъвто и да било напредък в посока на истински федерална Европа. А що се отнася до конкретното финансово и цялостно икономическо и социално развитие и на Великобритания, и на страните от ЕС, то ще се осъществява под влиянието на толкова сложни геополитически фактори, че прогнозите са повече от рисковани.
И все пак, референдумът във Великобритания в четвъртък има един залог, който ще бъде несъмнен за всички, още в момента на обявяване на резултатите. Никой няма да може да оспори премиерството на Камерън, ако избирателите решат страната да остане в ЕС. Камерън тогава ще формулира и отстоява позициите на Лондон в Брюксел. Но никой не би заложил по-нататък и пени на името на Камерън, ако избирателите решат да се излезе от ЕС.
Ето така, в рамките на обозримото пред нас бъдеще, излиза, че всичко е, едва ли не, само заради поста на Камерън?