11873 | 14 март 2016 | 11:49

ЕС се въздържа старателно и от каквото и да било прогнозиране за това какви ще бъдат последиците за Европа и нейното население от реализацията на очертаващия се за десетилетия напред мигрантски поток.

Само преди дни бе последната среща на лидерите на страните от ЕС в Брюксел за мигрантската криза. Не можаха да стигнат до определени решения. Но пък си направиха обща снимка. Усмихнати. Като след добре свършена работа.

След няколко дни същите лидери отново ще се съберат в Брюксел. За да опитат да вземат окончателни (за момента!) решения по мигрантската криза. Отсега се знае, че ако се стигне до решения, те съвсем няма да бъдат посрещнати със задоволство от всички страни членки на ЕС. Но лидерите ще се покажат на обща снимка. Усмихнати. Както се полага след представление - цирково, театрално. В случая – политическо.

Тези, следващи се едно друго „представления“ в Брюксел, ангажират по драстичен начин днешния и утрешния ден на Европа. По тази причина „усмихващите се снимки на ЕС“ все повече изглеждат като някакви едва ли не подигравки със съдбата на днешните, а и на утрешните поколения, европейци.

Очевидно е, че сегашната мигрантска криза е безпрецедентна по мащабите си за време, когато - поне официално - не е в ход поредна световна, или близка до това, война. Безпрецедентна е по броя на мигрантите, безпрецедентна е и по територията, обект на тяхното движение. Никой специалист или институция не смята, че тази криза може да бъде решена в рамките на няколко години, или дори на десетилетие.

На срещите на лидерите в Брюксел обаче мигрантската криза се разглежда, по всичко личи, като някакъв вътрешен, интендантски, бих казал, проблем, чието решение изисква само по-ефикасен пазарлък. Слагат се на масата милиарди евро, добавя се проблематичното членство в ЕС на една страна кандидат - в случая - Турция, и взаимното надлъгване започва.

Не се е чуло ЕС да излезе със становище за съдържанието на мигрантския поток. Колко са мигрантите жертви на военни действия. Колко са мигрантите, увлечени - съзнателно или не, в акция за заселване на Европа като реализация на определени завоевателни амбиции.

И съответно на тези оценки, ЕС да потърси отговорност от инициаторите за военните конфликти, или от носителите на амбициите за „покоряване на Европа“. Което предполага те да бъдат призовани да поемат отговорност за действията си като понесат и разходите за решаване проблемите на мигрантите.

ЕС се въздържа старателно и от каквото и да било прогнозиране за това какви ще бъдат последиците за Европа и нейното население от реализацията на очертаващия се за десетилетия напред мигрантски поток.

Какво се предполага, че ще се промени и в каква посока? Има ли средства да се противодейства на онези промени, които се преценява, че не са в интерес и по тази причина не са желани, от мнозинството от европейците? Засега ЕС не показва мигрантската криза като проблем със световно измерение и съответно не търси да го постави за решаване в рамките например на ООН.

Затваряйки го в своя си терен, ЕС се поставя в положение, което очевидно не му помага за намиране на най-ефикасно решение. И - преди всичко - ограничавайки го до сметки и пазарлък в днешния ден, натоварва безотговорно бъдещето на Европа с може би нерешими проблеми.

Никой държавник, никой политик няма средства, с които да подчини и гарантира бъдещето. Лидерите на страните от ЕС - също. Но без визия за бъдещето, без разсъждаване, заедно с обществото, за възможните и донякъде предвидими последици от предприемани днес действия, няма и не може да има истинска политика.

Няма и не може да има и истински ЕС.