18695 | 10 юли 2015 | 08:36

Вината за опасните травми на невръстните е у родителите в 90% от случаите

Двумесечно бебе със счупен череп, тежки мозъчни контузии и кръвоизливи неотдавна се озовава в отделението по детска неврохирургия в „Пирогов“. Причината: майката седнала на главата му. Неволно. Мъничето е оживяло благодарение на спешно приложената терапия. Не са изключени обаче неврологични последици в бъдещото развитие на детето, обяснява шефът на отделението д-р Михаил Захаринов. Отговорност от майката никой не е потърсил. Този случай, разбира се, е изключение.

Носенето на каска е задължително

при каране на колело

Най-масовият травматизъм, който засяга главата или гръбначния стълб, е при падане от колело. Тогава пострадалите хлапета стават пациенти на клиниката по неврохирургия. Сред последните жертви на иначе прекрасния велосипеден спорт е момченце със счупен череп и сериозна мозъчно-черепна травма, което едва успели да спасят. Какво точно се е случило ли? Увлеченият от високата скорост „състезател“ се блъснал в... стена. Къде в това време са били родителите? Някой наблюдавал ли е малчугана? Въобще упражнява ли се някакъв контрол над лудуването на дечицата?

„Имало да става!“ - нали така казваме, щом някой пострада. Не дай Боже да е дете. Изразяваме съчувствие. Наистина съпреживяваме нещастието дори на непознати. Но задаваме ли на глас въпроса за отговорността на родителите? Не. Не го прави и държавата. Нищо че най-малките граждани на страната ни се нуждаят от грижи, включително когато си играят. Понеже стана дума за велосипеди, някой виждал ли е дете да кара колело с каска на главата?

Ама ние май не знаем, че носенето на каска е задължително предпазно средство за велосипедистите. С нея може да се избегнат много тежки травми по главата, а най-малкото да се спестят наранявания и охлузвания на меките тъкани. Каски обикновено се продават на съседния щанд - до този, където са колелата. В Европа си ги купуват и ги ползват. Ние не.

Гмуркането на плитко води до инвалидност

У нас и скейтърите не носят каски, нито наколенници или налакътници, нищо че потенциално тежкият им спорт крие много рискове. Любителите на екстремното преживяване обаче държат да демонстрират екстремно мъжество! Но дали родителите им някъде из сложните дебри на възпитанието не са проспали момента, в който е трябвало да обяснят приликата и разликата между смелостта и безумството?

За нея невинаги си дават сметка и гмуркачите, които при скокове в недостатъчно дълбоки води било в морето, било в различни басейни най-често понасят тежки шийни и гръбначни травми. Счупването на шийни прешлени или на друг участък от гръбначния стълб е сред най-тежките травми, които може да сполетят човека. Ако въобще оцелеят (благодарение на големите възможности на съвременната медицина), тези пациенти в повечето случаи остават парализирани и с много значими дефицити в нервната система и в целия организъм, пояснява д-р Михаил Захаринов. Ето защо, за да упражняват който и да е спорт, подрастващите трябва на всяка цена да бъдат подробно запознати с правилата за безопасното му практикуване.

Отговорността за това е на професионалния треньор, чийто избор отново е в ръцете на родителите.

И от изблик на радост се осакатява

Логично възниква почти риторичният въпрос: а можем ли всички да бъдем родители? Разбира се, не в биологичния смисъл. Става дума за знания и умения да опазим живота на детето, което сме създали, и да съумеем да подпомогнем развитието му като личност. Звучи клиширано, но положителният отговор не се подразбира. Например само за обезопасяването на домашното пространство, щом се роди бебе, има, кажиречи, цяла наука: да са подходящи играчките, да са покрити контактите, да се прибират острите предмети, запалките, алкохолът, лекарствата, да не се поставят ниски мебели под прозорците и т.н., и т.н. Списъкът е почти безкраен, но в него не е включен живият фактор. Опасният травматизъм вкъщи често се оказва резултат от изблик на радост: щастливи татковци подхвърлят нагоре мъничето, носят го на рамо, на конче и го изпускат. Преди броени дни в „Пирогов“ се озовало бебе със счупен череп - майката го изтървала от масичката за повиване, т.е. от около метър.

А сега през лятото какво се случва навън по градинките? С това, че детските площадки често са под всякаква критика, сме съгласни всички, нали? На теория не можем да отречем, че този факт трябва да ни държи нащрек, когато изведем на игра мъниците. Не по изключение практиката е друга. Пък и с ръка на сърцето сме готови да възкликнем: „Ах, тия деца са невъзможни!“... Да, така е: блъскат се, бутат се. Майките и татковците са там, за да ги пазят. Защото падането от катерушката, пързалката или люлката понякога също нанася сериозни поражения. Действително и най-зорките очи на придружителя не са стопроцентна гаранция, че нищо лошо няма да се случи всеки миг. Но можем ли да отречем, че рисковете биха били несравнимо повече избегнати?

Неврологичните

последици са

страшни понякога

Трябва да си даваме сметка, че т.нар. черепен травматизъм включва всички удари по главата, от които следват неврологични изменения. Те понякога са леки, но нерядко са и драматични, ако нараняванията са дълбоки. В голямата част от случаите пораженията са отстраними, но може да са и опустошителни както за болния, така и за цялото семейство, обяснява д-р Захаринов. Сериозността зависи главно от засегнатите зони на мозъка. Възможно е да последва кома, чиято дълбочина и продължителност са определящи за тежестта на последиците. Те може да предизвикат примерно парализа на едната половина от тялото или силни смущения в зрението.

Неврологичните нарушения може да са и не толкова видими, какъвто е, да речем, интелектуалният дефицит. Може да доведат до промени в личността на пострадалия от рода на чести скокове в настроението, известна апатия и липса на мотивираност в ежедневието.

Да, нещата наистина са много сериозни. И няма как да виним малчуганите за опасностите, на които се излагат. В над 90% от случаите причината за опасните поражения на детското здраве в резултат на травматизъм е родителската безотговорност, убеден е д-р Михаил Захаринов. Той логично задава въпроса кога и в нашата страна ще има действащ закон, по силата на който да бъдат санкционирани майките и бащите, допуснали престъпно нехайство. Както е в САЩ, също и в други цивилизовани държави.