28055 | 18 апр. 2015 | 16:05

Посетители съсипват арт шедьоври, без да подозират, че са произведения на изкуството

Едва ли може да бъде намерено оправдание за човек, който разрязва „Нощна стража“ на Рембранд или залива с киселина „Мона Лиза“ на Леонардо. За вандалите няма прошка, защото всички са единодушни за стойността на споменатите шедьоври. Какво да кажем обаче за злощастните посетители на изложби със съвременно изкуство, които рушат творби просто защото не ги разпознават като такива? И трябва ли чистачката в музея, изхвърлила мазната хартийка на пода, да плаща стотици хиляди обезщетение, без да подозира, че е увредила ценна арт инсталация?

Емблематичното легло на Трейси Емин например, което преди дни се завърна в „Тейт бритън“, вече се пази от специална звукова аларма срещу посегателства. Инсталацията, представляваща разхвърлян креват с мръсни чаршафи, бельо, презервативи и валящи се по пода бутилки водка, бе купена през миналата година за 2,5 млн. лири - най-скъпо продадената творба на съвременното изкуство досега.
„Моето легло“ страда от

набези на зрители

още от първата си изложба през 1999-а, когато е финалист в конкурса за наградата „Търнър“. Една от атаките е дори от колеги на Емин - двама китайски художници, които скачат по спалнята, замерят се с възглавници и се опитват да пийнат от разхвърляните бутилки - за съжаление празни. Когато творбата гостувала в Япония, почитател на художничката откраднал бикините й.

Тъй като Емин отказва да постави предпазна преграда около творбата си, за да не изчезне някой блистер с антидепресант (в края на 90-те години тя страда от психическо разстройство) или пък фас от препълнения пепелник, при доближаване на леглото в „Тейт“ сега пищи аларма. Мерките за сигурност най-вероятно са предприети и по настояване на новия собственик - германския финансист и ценител на поколението „Млади британски артисти“ Кристиан Дюркхайм, който я предостави за ползване на музея за срок от 10 години. Преди продажбата „Моето легло“ бе собственост на могъщия колекционер Чарлс Сачи, който го купил през 2000 г. за 150 хил. лири и го съхранявал в гостната си.

Музеят също има интерес да предпазва съвременни шедьоври, които може да объркат непредубедения зрител. През 2004-та чистачката на „Тейт“ падна в капана и изхвърли торба с боклук, съществена част от произведението на германския художник Густав Мецгер. До съд тогава не се стигна, но най-вероятно управата е компенсирала твореца, който се съгласи да сложи нови отпадъци на мястото на старите. Строгото съблюдение на чистотата пожертва през 2001 г. и творба на един от най-скъпо продаваните художници Деймиън Хърст. Тогава служителка на лондонската галерия „Айсторм“ изхвърли бирени бутилки, мръсни чаши за кафе и препълнен пепелник, олицетворяващи хаоса в ателието на художника.

Съвременното изкуство често става жертва на посегателства просто защото

хората не разбират

че това, което виждат, е изкуство.

Един от най-пострадалите от подобни недоразумения е легендарният Йозеф Бойс. През 1973 г. в галерията в Леверкузен е изложена негова бебешка ваничка, специално състарена и напълнена с лейкопласт и бинтове, с бележка: „В тази вана е къпано пеленачето Йозеф Бойс.“ Още преди да е закрита експозицията, в сградата се организира парти на социалдемократите. След купона доброволки решават да използват мръсната вана, за да измият чашите, без да предполагат, че това е арт творба. Погнусени от вида й, преди да натопят съдовете в нея, те я изтъркват до блясък, премахвайки покритието, специално положено от художника. „Видях­ме тази старина - оправдават се по-късно на процеса, иницииран от Бойс. - И решихме, че можем да я използваме. Как да предположим, че е част от изложба?“

За посегателството върху произведението си германският артист получава 58 хил. марки обезщетение и ваната, която отново превръща в художествен обект.

Подобен скандал се разразява и през 1986-а с творбата му „Мазен ъгъл“. През 1982-ра Бойс струпва в ъгъла на ателието си в Дюселдорфската академия 5 кг масло. Високата 25 см купчина има за цел нагледно да представи основните принципи на пластичната теория и да служи като отправна точка за изследване на студентите.

Четири години по-късно, няколко месеца след смъртта на твореца, домакинът на академията се разпорежда да изчистят остарялата мазнина и да пребоядисат залата. Верен студент на Бойс се обръща към съда, а общината е принудена да плати 40 000 марки глоба.

Не всички артисти обаче успяват да убедят властите, че заслужават компенсация за повредените си произведения. Още по-неприятно е, когато и колегите им не са сигурни в това. Такъв е пресният случай с младата художничка Натали Браун Барендс и творбата й „Дупки“ в „Кунстхале“ в Манхайм. През 2006-а тя пробива отвори в тавана и пода на седем зали в музея и ги свързва с помощта на лазерна и естествена светлина. Осем години по-късно при ремонта на сградата те са отново запълнени. „Дупките не може да бъдат произведение на изкуството“, отсичат посетители на галерията, които не съжаляват за изгубената творба. „Тя не се харесваше на хората“, категорична е директорката, от която художничката иска

300 000 евро обезщетение

„След Марсел Дюшан знаем, че всеки предмет, всяко събитие и дори всяко живо същество може да бъде изкуство - достатъчно е произведението да бъде изложено, да бъде заявено като изкуство и дискутирано като такова“, коментира Ханс Дитер Хубер, професор в Художествената академия в Щутгарт.

Дали съдът ще се вслуша в неговите аргументи, е трудно да се каже, но дори да го направи, това едва ли ще промени мнението на скептиците за дупката като арт шедьовър. А всъщност кой знае?

През последните години зрителите стават все по-внимателни в преценките си, а понякога дори са склонни да видят изкуство там, където художникът не го вижда. Както се случва през 2008-а с изложба в Кралската академия в Лондон, организирана от Трейси Емин.

В една от залите с произведения на артистката от Коста Рика Татяна Фернандес посетител бутнал триметрова керамична скулптура. Служителите започнали да се суетят как да организират почистването и в един момент забелязали, че зрителите, които току-що са влезли в залата, разглеждат спокойно експозицията. А от скулптурите на Фернандес те снимали най-много една - разбитата на десетки парчета съсипана творба.