Водопад “Варовитец”

Щедрата природа е дарила страната с изумителни природни образувания

Водопадите на България

1881 | 28 март 2021 | 12:58

Райското пръскало е най-високият постоянен водопад в България и на Балканския полуостров – 124,5 m. Крушу̀нски водопа̀ди са поредица от водопади в близост до село Крушуна, Област Ловеч, Северна България. Скакавица пък е най-високият водопад в планина Рила

Водопад “Варовитец”-1616854727.jpgРайското пръскало-1616854879.jpgРайското пръскало-1616854866.jpgКрушу̀нски водопа̀ди-1616854845.jpgПопина лъка-1616854825.jpgВодопад Скока-1616854806.jpgВодопад Скока-1616854794.jpgВодопад Червената скала-1616854775.jpgВодопад Червената скала-1616854764.jpgВодопад Под Камико-1616854745.jpg

Нашата страна e прекрасно място за туризъм, заради географката обусловеност на региона. На българска територия са разположени както невероятни плажове, така и гъсти гори, тучни поля и, разбира се, високи върхове и величествени планини. Щедрата природа е дарила страната с изумителни природни образувания – скални форми, обвити в легенди, пещери с красиви пещерни образувания, хилядолетни дървета и спиращи дъха високи водопади.

 

Някoи oт вoдoпaдитe в Бългaрия ca труднo дocтижими, дo други ce cтигa пo oбocoбeни пътeки, a имa и тaкивa, дo кoитo ce cтигa мнoгo лecнo. Месеците април, май и юни са пoдхoдящoтo врeмe oт гoдинaтa зa пoceщeниe нa вoдoпaди, защото тогава са най-пълноводни, заради снеготопенето. Освен това през пролетта растителността е във всички нюанси на зеленото и ще можете дa ce нacлaдитe нa крacoтaтa на природата пълноценно. Друга причинат да изберете именно този сезон е, че след зимната изолация и лошото време организмът ни се нуждае от слънчеви лъчи и лека разходка.  Нека не забравяме и блaгoтвoрнoтo влияниe нa вoднитe пръcки върху душевното състояние на човека.

 

В следващите редове ще ви представим няколко маршрута, завършващи със спиращата дъжа гледка на извираща от десетки метри леденостудена вода. Някои пътеки са леки, други по-трудно, но ви уверяваме, че крайният резултат си струва.

 

- Райското пръскало е най-високият постоянен водопад в България и на Балканския полуостров – 124,5 m.

Намира се в Стара планина, на южния склон под най-високия старопланински връх – Ботев. На територията е на природен резерват „Джендема“, част от Национален парк „Централен Балкан“. Обявен е за защитен природен обект през 1965 г.

 

Образуван е от водите на Пръскалската река, идващи от вечния снежник, разположен под връх Ботев, който дори през лятото не се стопява напълно. След като тече по полегатия тревист склон на върха, потокът достига до горния край на скален пояс от отвесни скали, наричани Райските скали, и прави големия си скок. След това се спуска в бездните на Южния Джендем и се влива в Бяла река.

 

До подножието на водопада се намира хижа „Рай“ – изходен пункт за посещението му. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът и местността са запазили непокътнатия си и чист облик.

 

Райското пръскало понякога е наричано неправилно Калоферско пръскало или Голям Джендемски водопад, но това са названията на друг голям водопад (120 m), разположен в Южния Джендем, на Джендемската река, който обаче е много труднодостъпен.

 

- Крушу̀нски водопа̀ди – поредица от водопади в близост до село Крушуна, Област Ловеч, Северна България. Намират се на 6 км от град Летница и са известни със своята живописност. Водопадите представляват дълга травертинова (бигорна) каскада, отделните стъпала на която са самите водопади.

 

Крушунските водопади се намират на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото, който заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади.

 

Цялото Деветашко плато е богато на карстови образувания. В непосредствена близост до водопадите се намират множество пещери някои от които са Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера и др. А на 15 км западно се намира известната Деветашка пещера.

 

Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала. 

 

Туристическата пътека започва от около половин километър южно от селото и до нея се достига по път около който има възможности за паркиране. Туристическата пътека криволичи нагоре срещу течението на реката и накрая достига до първия и най-голям водопад от каскадата – Пръскалото и пещерата, от която извира реката. Има множество мостове, позволяващи на туристите да разгледат местността.

 

Мястото е напоено и с частица история. Тук се намира Крушунска исихастка обител. През 13-14 век на това място се е намирала светата обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.

 

Наблизо се намира и Деветашката пещера. До нея може да стигнете след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато.

 

- Скакавица е името на най-високия водопад в планина Рила. Намира се в Национален парк Рила. Водопадът е разположен на река Скакавица в Скакавишката долина в подножието на източния склон на връх Кабул, Северозападна Рила. Той се намира на 1950 m надморска височина, а височината, от която пада водата, е 70 m.

 

Скакавица е основен туристически обект в областта. Това се дължи на вековните гори от бяла мура, които го заобикалят.

 

За хижа "Скакавица" се тръгва от Паничище. Пътеката започва от началната станция на лифта за "Седемте рилски езера" и е добре обозначена с табели и маркировка. След като стигнете до хижата, следвате пътеката покрай реката, която ще ви отведе до подножието на водопада. Цялата разходка от Паничище до водопада и обратно ще ви отнеме 3-4 часа спокойно вървене.

 

Други забележителни места наоколо са добре известните и живописни Седем Рилски езера. Също така, недалеч от Сепарева баня се намира още един рилски водопад – Горица.

 

- Попина лъка е местност и планински климатичен курорт в Северен Пирин, до гр. Сандански.

 

Разположена е на 18 километра североизточно от град Сандански на около 1250 метра надморска височина. Там се намират хижа „Яне Сандански“ и известният Попинолъшки водопад, който е обявен за природна забележителност. В местността са изградени много частни вили, като голяма част от тях се отдават под наем.

 

Попина лъка е разположена сред вековни иглолистни гори, примесени с някои широколистни видове. Близо до местността тече река Санданска Бистрица. Селището е изходен пункт за множество туристически маршрути. В района се практикува лов и риболов.

 

Една от забележителностите на района е разположеният в непосредствена близостПопинолъшки водопад, обявен за природна забележителност през 1965г. Водопадът се намира на река Башлийца, на стотина метра над сливането ѝ с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица. Този природен феномен е пълноводен през цялото време на годината. Тук кристално бистрата вода пада красиво от около 12-13 м височина от два водни пада с образувани малки водни котли. През лятото често може да видите някои плажуващи да скачат от върха на водопада.

 

- Водопад Скока, обл. Шумен

„Скока“ се нарича природна забележителност в Стара планина разположена в землището на село Веселиново, обл. Шумен.

 

Природната забележителност е обявена с цел опазване на интересния ландшафт. Той включва скални венци, система от два големи и няколко по-малки водопада на река Кръщеница, забележителни карстови и скални образувания сред които и най-характерното наречено „Софрата“. Обхваща площ от 1110,350 дка. Стопанисва се и се охранява от Държавно лесничейство „Смядово“ под контрола на РИОСВ-Шумен.

 

От представителите на местната флора тук често се срещат червен божур (Paeonia peregrina), балканския ендемит понтийска ведрица (Fritillaria pontica) и момкова сълза (Pollygonatum multiflorum). Тези видове са разпространени предимно в местнстта „Челеклията“. От животинските видове се срещат сърни, елени, диви прасета и бухали.

 

Със съдействието на „фондация д-р Желю Желев“ в местността е изградена екопътека. Тя е с дължина около 8 km. Започва от западния край на село Веселиново и включва обхождането на четири природни образувания в района – водопадите „Скока“ и „Малкият скок“, „Пещерата“ („Сарая“) и местността „Софрата“. Изградени са места за почивка. Маршрутът е обозначен с указателни табели и знаци. Основният път е застлан с чакъл като към всяка от забележителностите се отделя пътека.

 

Мястото наречено „Софрата“ представлява гола скала насред гората със забележителни размери и без никаква растителност върху нея. Скалата е прорязана от улеи където според преданията траките извършвали жертвоприношения на боговете за мир и плодородие. Тук е измервано времето за зимното и лятното слънцестоене и отчитайки местоположението на слънцето траките извършвали едни от своите най-важни обреди в дните на пролетното и есенното равноденствие и през най-дългия и най-късия ден на годината.

 

- Боянският водопад е най-големият водопад в планината Витоша, висок 25 m.

 

Образуван е от водите на Боянската река, която стръмно се спуска по северните склонове, преминавайки през андезитния пояс на планината. Устойчивата скала обуславя многото бързеи по реката и създаването на водопада на 1260 m н.в. (основата на водопада), както и на други по-малки падове и водопадчета. Местността, в която се намира Боянският водопад, е запазила своята природа сравнително незамърсена.

 

В ясни пролетни дни водопадът може да бъде видян от центъра на София. Той е най-пълноводен по време на топенето на снеговете във високите части на Витоша, тогава бялата му лента се различава сред все още неразлистената гора.

 

През зимата, в най-студените дни, водопадът замръзва поради разположението си в усойна и дълбока долина.

 

Има две популярни изходни точки за достигане до водопада. Първата е Бояна – в горния край над центъра започват пътеките за Боянското езеро (нагоре и наляво) и за Боянския водопад (нагоре и надясно). Първият вариант, покрай езерото, е по-дълъг, но по-умерен. Вторият вариант, директно към водопада, е много по-стръмен и проблемен за неопитни туристи. Отделни участъци от пътеката се заледяват през зимата. Денивелацията е 460 m от началото на пътеката, а от площада на Бояна, докъдето има градски транспорт, е около 550 m.

 

Втората изходна точка е местността Копитото. Пътеката е с умерено изкачване в първата част, после равен пасаж, но последният участък преди водопада е с подчертано стръмно спускане.

 

Боянският водопад е обект и за ледено катерене. Всяка зима замръзва, образувайки два ледени езика. По-лесен и полегат е левият, а десният предлага катерене от средна трудност. Като цяло условията за обучение по ледена техника са добри. По стената вдясно от водопада има трасирани турове за зимно и лятно катерене.[3] Конфигурацията на замръзването зависи от валежите, но и в по-сухи години се образуват колони, които стават за катерене. Височината на отвесния лед може да достигне до около 15 – 18 m, а линията по ледено-скалните участъци вдясно стига до около 20 m.

 

- Водопад Червената скала се намира в труднодостъпeн каньон на южния склон на Средна Стара планина, близо до с. Кърнаре. Водопадът е известен също и с името Джафардере, което идва от самия каньон и река Дажфардере. Реката събира водите на няколко поточета извиращи от южния склон на Стара Планина между Беклемето и заслон Орлово Гнездо, след което минава през село Кърнаре и се влива в р.Стряма. Височината на водния феномен е около 45 м. и е пълноводен само през пролетта при топене на снеговете. Подходящи месеци за посещение са април и май.

 

Достъпът до водопада е много труден заради стръмния пресечения терен, липса на пътека на места и многократно газене в реката. Начална точка за достигнаето е края на с. Кърнаре, където започва пътя на прохода Троян-Кърнаре. В началото на пътя е Кърнарското ханче, където може да оставите автомобила и да тръгнете покрай него към каньона Джафардере.

 

След няколко стотин метра от асфалтовия път вдясно тръгва черен път, който навлиза в каньона и след това преминава в пътека. Има обозначения с жълта маркировка за пътеката към заслон Орлово гнездо. Следва се пътеката, която върви покрай реката, пресича я няколко пъти и навлиза на места в гората.

 

Стига се до място, където реката има две разклонения ляво и дясно. За водопада се тръгва по ЛЕВИЯ приток, който е пресъхнал и се нарича Кастрак дере. По-нагоре се достига до първия по-малък водопад с височина около 25 м. На места личи синя маркировка по дърветата. За водопад Червената скала се продължава още по-нагоре, като той се намира и пада от скален венец наречен Червената скала.

 

- Водопад “Варовитец” е природен феномен, впечатляващ със своето величие и хубост. Скокът му е около 15 метра, а красотата – рядко срещана. Водата, буйна и дива, се спуска на няколко тераси в коритото на р. Малки Искър. Шумът й се слива с песента на птиците и оглася приказната гориста местност.

 

В непосредствена близост се намира Етрополският манастир "Света Троица" – един от най-големите в България, разположен в травертинова тераса, чийто строител е водопадът “Варовитец”.

 

До водопада и манастира се стига от гр. Етрополе. В града има табела за манастира.

 

Препоръчително е да посетите водопада през пролетта или след дъждове. Тогава той е пълноводен и изключително красив. През останалото време от годината водата е много по-малко. През зимата водопада замръзва много ефектно с дълги ледени висулки.

 

Врачанската екопътека е известна още и като Згориградска или екопътека Боров камък. Разходката трае около два часа, а маршрутът не е много натоварващ, като се изключат няколко по-стръмни участъка.

 

Пътеката започва от село Згориград и стига до хижа Пършевица. Пътят от София до Враца трае около час и четиридесет минути, а разстоянието е приблизително 110 км. Згориград се намира на около 6км от Враца и до селото може да се вземе такси.

 

Пътеката следва река Лева по склоновете на Врачанския Балкан. По система от мостове и стълби след изкачване се стига до водопад Боров камък, чиято височина е 63 метра. Преди създаването на екопътеката водопадът е бил малко познат и почти недостъпен. Самата пътека до водопада не е много дълга, но е доста стръмна на моменти. От началото на пътеката до водопада ще ви отнеме 1ч нормално ходене пеша в едната посока.

 

Пътеката излиза над водопада. Там ще видите страхотни зелени поляни и беседка за пикник до реката, а ако продължите още напред ще стигнете и до хижа Пършевица.

 

Съществува и съкратен маршрут. От полянката можете да се върнете по планинска пътека в Згориград. Хубаво е да се внимава, тъй като маркировката по тази планинска пътека не е много добра.

Picture

Водопад "Скакля" се намира в Искърското дефиле, близо до гара Бов. Това е един от най-красивите и високи водопади в България. Местността и водопадът са били любимо място за отдих на Иван Вазов.

 

Водите на "Скакля" политат от 80 м височина. Около самия водопад е изградена еко-пътека с подходящи места за пикник и отмора. Самата еко-пътека има два края. Долният край се намира в близост до гара Бов - на основния път има табела с обозначение за еко-пътеката.

 

Горния край на еко-пътеката може да се достигне като се хване отклонението за село "Заселе" и след около 15 мин изкачване по стръмни завои с автомобил се стига до центъра на селцето, където също има обозначителна табела.

 

- Водопад "Под Камико" се намира в Искърското дефиле, Западна Стара планина. Височината на водния му пад е 40 м, а най-близкото населено място до него е село Гара Бов. През 2012 г. до водопада е изградена красива и живописна екопътека, която следва начупената и скалиста долина на река Бовска. Пътеката "Под камико" е изградена през 2012 година по проект "Активни граждански общности чрез читалищата: втори етап" на сдружение "Платформа АГОРА", финансиран от фондация "Америка за България".

 

Маршрутът е маркиран и започва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада при "Камико" в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата при местността "Чичеро", продължава до останките от манастира "Св. Архангел Михаил" и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на Гара Бов.

 

Природните и културно-исторически забележителности по пътека "Под камико":

- Живописните каскадни водопади по река Бовска, най-високият от които 40 метрa в местността "Камико", село Бов;

- Скален феномен "Камината", село Бов;

- Останалата през вековете в местната топонимия с името си чешма "Чичеро" и оброчен кръст "Св. Дух";

- Останки от средновековния манастир "Св. Архангел Михаил";

- Защитена местност "Трескавец".

 

Дължината на пътеката е около 10 км., а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа. Тя е транспортно достъпна и от село Бов, и от село Гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора.


Намери своята история

От категорията

Илиана Раева: Ансамбълът не трябва да се успокоява, малко съм ядосана на Боряна Калейн

-1467870741.jpg

Следващото състезание за нашите момичета ще е в края на седмицата на държавното ...

10 май 2021 | 13:28

Грациите ни триумфират с шест медала, от които три златни, в Баку

Снимка: Официална страница във Facebook на БФХГ
-1620563017.jpg

Равносметката на България от турнира до момента е четири медала - два златни на ...

9 май 2021 | 15:23

Бербатов зове за бърз извънреден конгрес на БФС, редовен може да бъде манипулиран

Бербатов зове за бърз извънреден конгрес на БФС, редовен може да бъде манипулиран -1620390202.jpg

Всъщност как държавата да иска да работи с този БФС, когато парите, дадени от ...

7 май 2021 | 15:22

Триградското ждрело - величественият пролом

Сн. Министерство на туризма-1619518763.jpg

Пътят през ждрелото води до живописното родопско село Триград. То е ...

9 май 2021 | 10:17