Новото изследване на агенция АФИС показва, че ако сега се стигне до избори за Народно събрание, 4 партии със сигурност биха влезли - ГЕРБ с 26%, БСП със 17%, ДПС с 6%, Патриотичният фронт с 4%. Много е вероятно да се класира и „Атака“ (нейните 3% натежават достатъчно, изчислени като дял от смятащите да гласуват).
Сериозен шанс биха имали Реформаторският блок с 2% и АБВ с 2% (виж диаграмата).
Най-учудващото в тези данни е
липсата на промяна
в сравнение с преди 7 месеца. През септември м.г. за ГЕРБ възнамеряваха да гласуват 26%, за БСП - 18%, за ДПС - 8%, и т.н. Като се изключи резкият спад при осиротялата партия на Бареков с 3,5%, промяната отпреди изборите е в рамките на грешката на извадката.
Все пак е сезон на матурите и затова е уместно да се даде оценка на правителството. Средната й стойност е 3,25 по шестобалната скала. Това е доста близо до бележките на кабинета „Борисов 1“ през 2012 и 2011 (около 3,12). Оценката е ниска, но тя е и обичайно ниска за периодите между избори при всички управления от 2001 г. насам.
Също обичайно е съотношението на мненията накъде върви България. 25% от хората смятат, че се движи в правилна посока, а 55% - че се движи в погрешна. 16% са на мнение, че посоката е неопределена - нито правилна, нито грешна, а 3% нямат мнение. И този резултат е дежавю от периода 2011-2012. Например през юни 2012-а разпределението беше почти същото: 26% определяха посоката като правилна, 57% - като неправилна.
Като цяло показателите за личното самоусещане на гражданите са малко по-добри, отколкото преди политическата криза от 2013-2014 г. Това е обяснимо с плахото раздвижване на европейската икономика през тази година и последвалото увеличаване на заетостта в периферни страни като България.
Леко подобрение наблюдаваме и в очакванията за близкото бъдеще. За догодина 34% очакват да заживеят по-добре, 24% - по-зле. През 2011-2012-а първото число беше средно 36%, второто около 30%.
Всичко това иде да напомни за много хора между отделните управления, въпреки че всяко започва с „ново летоброене“, разликите са само стилистични.
Времето сякаш е застинало през последната петилетка. Това впечатление се подсилва и от публичния стил на властта. Режат се лентички, лети се с хеликоптери, ускоряват се магистрали заради идването на еврокомисари. Главното завоевание на властта отново е прословутата финансова стабилност при прогнози за нисък растеж. Липсва само образът на Дянков.
В такъв случай е доста уместен въпросът доколко стабилно ще се държи ездачът върху апатичния и раздразнителен кон, наречен суверен.
1. Не е учудващо, че привържениците на ГЕРБ и РБ са най-доволни от кабинета (техните средни оценки са 4,02 и 3,5), а тези на „Атака“, ДПС и БСП са най-недоволни (2,57; 2,72; 2,85). По-интересното е, че между тези два полюса виждаме АБВ с 2,93. Това число е дори по-ниско от това на нежелаещите да гласуват (2,98). В оценката си (3,20) симпатизантите на Патриотичния фронт също се откъсват от водещите членове на коалицията. Изводът е, че в коалицията
младшите партньори са застрашени
от отчуждение от своята електорална база, подобно на РЗС и „Атака“ през 2009-2011 г.
2. За огромното мнозинство от хората кризата не е преставала от началото на века. Основните проблеми на гражданите остават свързани с тревогата за работното място и доходите (20%), с бедността и изхранването (13%), пенсията (9%), общата несигурност на живота.
3. В сравнение с предходните години все по-силно изпъкват здравеопазването - главен проблем за 13% от хората, корупцията и организираната престъпност - 12%, режийните разходи - 5%, и дълговете - 2%.
4. Новата геополитическа конфронтация надига щормови вълни, които все по-често заливат нашето балканско езерце. В публичното пространство все повече се натрапва въпросът „С коя от великите сили преди всичко България трябва да съобразява външнополитическата си ориентация?“
На него 30,5% от гражданите отговарят - с ЕС, 25,9% - с Русия, и едва 4,1% - със САЩ. Естествено, 38% от хората не желаят да правят такъв избор.
За специалиста
ниското натрупване в отговора „САЩ“
не е изненада. Американската агенция PEW Research от години установява, че по целия глобус, особено след иракската война, се засилва общественото мнение за Щатите като заплаха за мира. Изводът е, че агресивната пропаганда по въпроси на външната обвързаност неизбежно ще се възприеме като опит да се заглушат истинските дебати за вътрешните проблеми.
5. Наближават местни избори. Политолозите обикновено ги разглеждат като сюжет, в който централната власт се опитва да пренесе хегемонията си в общините, а опозицията се окопава или взема реванш. Всъщност мнозинството от населението възприема собствената община в далеч по-позитивна светлина, отколкото националната политическа сцена.
На въпроса „В каква посока се движат нещата във вашата община“, 42% отговарят - в правилна, а 36% - в погрешна. В последната група 18% избират по-категорична степен - „съвсем погрешна“. Иначе казано, истинска промяна в своя район желаят само около 20-30% от хората в страната. Затова в много общини външната намеса може да се възприема като още едно натрапване.
19666 | 28 май 2015 | 12:57




Мобилна верси
RSS
