31970 | 31 ян. 2015 | 15:37

Ако си добър в нещо, не го прави без пари, казва водещият

- Румене, тази година се навършват 10 г. от началото на „Сделка или не“. Очертава се една от най-дълговечните игри в ефира, като изключим спортния тотализатор.

- Много съм радостен. От септември започва десетият сезон на „Сделка или не“. Вече сме ветерани. В началото карах повече на ентусиазъм, но човек с времето започва да мисли по друг начин, да се развива - не може да се седи на едно място.

- Е, вие се развихте. От ноември играта е чисто нова.

- Чак чисто нова не е, но има нови варианти, които са много атрактивни и за зрителите, и за участниците. С продуцента Атанас Маринов решихме, че трябва нещо малко по-сериозно...

- Да, като суми е по-сериозно.

- Наистина е така. Не е много лесно да сепредлагат големи суми на фона на Националната лотария. Но „Сделка или не“ не е само пари. „Сделка или не“ е емоция. Тя е животът на хората такъв, какъвто е. С начина си на игра показват начина си на живот. Затова може би се задържаме на екран.

- Каква беше реакцията на новите правила, които са малко по-завързани?

- Никак не са сложни! Очаквахме да им бъде трудничко на зрителите в началото, но всъщност новите правила дават повече възможности за печалба. Плаващата оферта дава възможност ти да дебнеш банкера и ако си достатъчно пресметлив, бърз и ловък, е интересна игра. Тук си проличава кой има нервите и сърцето да играе. Другият вариант с множители дава на зрителите и на участниците възможност сумите да са големи. В една от игрите печалбата беше 300 хиляди лева, имахме 200 хиляди. Факт е!

- Ясно е, че като водещ не бива да се сприятеляваш с участниците, но поддържаш ли връзка с тях след шоуто?

- Когато влязат в студиото, единственият ни контакт е там. Повечето от участниците идват да гледат едно предаване, за да видят, „че не боли“. Там се запознаваме. Някой идва и казва: „Здрасти, аз съм...“ (променя гласа си на страшен). „Докато не влезеш зад кутиите, не те познавам.“ Уж е майтап, но показва сериозността на играта. След предаването всеки може да поиска телефона ми.

- Една спечелила участничка се явила с печено прасенце, туби и дамаджани, с баници. Много ли са такива?

- Е, хората, когато спечелят пари, смятат, че трябва да се отблагодарят, както носим кутия бонбони на лекаря или бутилка уиски на митничаря (смее се). Смятат, че заслугата е обща. Аз винаги съм на страната на участниците. Понякога съм остър с тях, понякога съм добър, но това е изискването на играта. Предаването се прави за зрителите, за онези, които ни гледат в дома си. И аз трябва да съм много концентриран.

- Концентрация пет пъти седмично не изцежда ли силите ти?

- Не, защото снимаме на периоди, защото хората не могат да седят всеки ден.

- Пет-десет предавания в един ден?! Как не рухваш?

- Да чукна на дърво, засега съм в кондиция. Но от 3-4 години сериозно се усъвършенствам, защото водещия хората го разпознават по глас и по визия. Той трябва да става все по-добър, за да им предава по-добре това, което се случва на сцената?

- С медитация?

- А, не! Не е само опит, ами учение, четене.

- Разиграваш големи пари. Случвало ли се е някой да ти каже: „Ти ми уреди печалбата, пък после ще делим.“

- Всеки ден! По няколко пъти!

- И?

- Аз си имам едно хубаво изречение: „Абе, сложи 5000 лева на масата, и ще видим какво ще направим. Ама аз, таковата. Колкото спечелиш, твои ще са.“ Всичко това е в кръга на шегата. Аз не участвам в избора на участниците. Други хора преглеждат анкетните карти. Аз мога да обещая каквато и да е печалба или да се разберем за какъвто и да е процент, но няма как да ти помогна. Няма как да ти кажа: „Избери кутия номер 10 или номер 5.“ Аз самият не знам какво има вътре. Понякога се случва конфузна ситуация. Казвам: „Не я отваряй тази кутия, защото според мен там има пари. Ама според мен! И това не го правя, за да те объркам или подведа, а за да може твоят характер, твоите решения да излязат на преден план. Да видим колко си постоянен, нетърпелив и как осмисляш чуждото мнение.“

- Случвало ли се е някой, когото не харесваш като човек, да спечели?

- Всеки е субективен. Но съм се научил да приемам хората, каквито са. Сложно е да ги промениш за един час и да налагаш мнението си. Те са участници, които получават своя шанс да се покажат пред зрителите такива, каквито са. Моята работа е зрителите да гледат това предаване.

Тази игра се играе и в живота. Вървя по улицата, гледам хората - този защо е умислен, проблем ли има, този как реагира. Това ме развива като водещ, защото всяко едно примигване с очи, поглеждане встрани ми дава индикация накъде да тласна разговора, как да подходя с дадения човек.

- Случвало ли се е ти да си искал някой много да спечели?

- Много пъти! Доста неща мога да разкажа, но хората в играта се делят на три типа. Едните са много концентрирани върху сумата, която им трябва. И когато се появи, натискат бутона и не мислят нататък. Вторият тип е: „Ще играем докрай, защото искаме да играем докрай.“ Третият тип е: „Аха-аха да приеме това, което му трябва, аха-аха да продължи напред.“

„Сделка или не“ е игра, в която хората са доволни. Е, факт е, че който е дошъл с нагласата за 100 хиляди и си тръгне с 10 ст., няма как да е щастлив. Всеки идва с голямата кошница. Както никой не пуска фиш с думите „тройка ми е ОК“.

- На това ли учиш синовете си Матю и Франк (на 18 и 16 г.) - да не разчитат на късмета си?

- Не. Знам една сентенция. Каква е дефиницията на късмета? Когато подготовката срещне възможността. Ако цял живот се готвиш за нещо и в даден момент на подготовката й се даде възможност, ти не трябва да я пропускаш. Ако я пропуснеш - нямаш късмет, ако я грабнеш, си късметлия.

- Значи се справя големият ти син, който е студент в Англия?

- Каквото съм могъл за тези 18 години, съм дал. Ще продължавам да давам съвети, но трябва да се оправя сам. Имаме ясни уговорки какво давам и той какво трябва да направи. Справя се. Пожелавам му да си намери работа като моята. На мен работата ме кара да се събуждам всяка сутрин и да искам да живея. Намерил съм си работа, която не само обичам, ами смятам, че ми е присъщо да го правя. Идва ми отвътре. Но имам още една сентенция - „Ако си добър в нещо, не го прави без пари.“

Досега в моя живот нищо не съм работил по задължение. Колкото и тежко и непривлекателно и непрестижно да е било, съм гледал да го харесвам и да бъда перфекционист.

Не възприемам работата си като приключение. За да може зрителят всеки ден да получава нещо ново, аз трябва да се развивам. Това се опитвам да внуша и на синовете си: животът е всекидневно учене. Да, започнал си да работиш, но всеки ден трябва да придобиваш нови знания, за да можеш да си вършиш работата още по-добре.

- Това не им ли звучи скучно на тийнейджърите?

- Сигурно. Но ако сега не го разберат, после ще им е късно. Малкият Франк иска да става адвокат. Не знам дали ще стане, но всеки ден трябва да чете новите закони. Големият Матю учи маркетинг. Това също иска непрекъснато усъвършенстване. Дори да стане шеф-маркетинг на „Кока-Кола“, няма да е грабнал палмата на първенството. След година, след три месеца ще дойде друг, който е в течение на новите тенденции и новите пазари. Трябва да учиш всекидневно!

- Жизнеутвърждаващо звучи, но как си почиваш?

- Е, тук идва мястото на семейството. Благодаря на Господ, че имам разкошно семейство и там ми е почивката.

- Преди „Сделка или не“ с жена ти Ина работехте заедно...

- Разделихме се в работата много назад във времето. Това не е семеен бизнес. Пък може би и отношенията се поддържат, когато не работим на едно място. Има за какво да си говорим вечер.

- В истинския смисъл как си почиваш?

- Дребни забежки от един до три дни из България, от време на време по чужбина. Самолетите станаха като автобуси. За Нова година ходихме да видим Матю в Англия, но толкова. Няма какво да му гледаме - да се оправя и да ни радва с успехи.

- В „Сблъсък“ ти беше човек с черни очила, който подстрекаваше хората.

- Не ги сблъсквах, ами давах различна гледна точка. Още тогава разбрах, че когато си водещ, зрителите очакват нещо от теб и трябва да им го дадеш. Вече моят образ е друг, но понякога „изваждам“ онзи строг човек, защото зрителят вижда, че даден участник прави глупости и някой трябва да му се скара.

- Всъщност какво значи „образ“?! Аз съм си Румен, човекът, който се харесва или не се харесва на зрителя.

- Ти си известен. Сигурно помага, когато отиваш в някоя институция, но понякога вреди, защото не можеш да останеш анонимен.

Където и да отидеш, когато искаш нещо, хората те възприемат по начина, по който те виждат по телевизора - едни те харесват, други - не. Трябва да имаш подход към всеки, както е в играта. Затова тя е огледало на живота. Има си принципи и закони, а те трябва да се спазват.

Ще ти разкажа един случай. Трябваше баща ми да вземе някакви документи от едно учреждение. Той ходи, размотават го и реших да му помогна. Дават ми номерче, чакам да вляза в стаята, говоря си с хората каквото се приказва на опашка: „Ти за какво чакаш, а ти какъв проблем имаш.“ Познават ме, не мога да кажа оставете ме на мира. Не е етично. Влизам вътре. Жената ми приема документите и ми казва: „След 15 дни.“ Отивам аз след две седмици и чиновничката ми заявява: „Извинявайте, не ви познах първия път.“ „Не е нужно. Аз съм един от хората, които идват да си свършат работа. Няма какво да ми се извинявате. Не гледате „Сделка или не“ - и сте една от малкото (смее се).“ Известността и помага, и вреди. Дори да съм на маса с приятели, когато дойдат хора, извинявам се на тези, с които съм, и им отделям време. Това са зрителите.

- Явно си харесваш и работата, и зрителите. Ще боледуваш ли, ако „Сделка или не“ има нужда от нов водещ или шоуто падне?

- Пак сентенция! Нищо не е вечно. Може да е много, много дълго, но нищо не е вечно. Ако продуцентът прецени, че този водещ не върши работа за това предаване, ще го сменим. Дали той ще боледува, това си е негова работа.

Зрителите трябва да искат да гледат предаването, защото то им дава емоция, радост, изживяване, тъга, нехаресване, харесване, каквото и да е.

- Ти си разумен човек. План Б нямаш ли?

- Моята същност не е план Б. План Б е друго предаване. Но засега всяка делнична вечер от 18 ч. зрителят трябва да очаква неочакваното в „Сделка или не“. Дори аз не знам какво става във всеки епизод - коренно различни са. А аз ще правя всичко възможно зрителят да има един час пълноценно изживяване.

Лексикон

Какви жени харесваш? - Руси.

Море или планина? - Аз съм морски човек . Твърдо море !

Какви книги четеш? - Чета книги по комуникации, за езика на тялото, психология...