Какво стана за 25 години преход в България - този риторичен въпрос задават всички, а отговорите ги чуваме през ден. За четвърт век повечето международни и национални изследвания за съжаление отчитат, че България е една от най-бедните, най-болните, най-престъпните, най-нещастните и най-бързо намаляващите страни в Европейския съюз. Възможно ли е това да бъде истина? Разбира се, никой не иска да чува подобни заключения, но... Трудно е да признаем, че доста от тях са истина. И отговорите на българите, участващи като респонденти в подобни изследвания, са категорични: това се дължи на политическата система у нас, слугуваща на олигарсите и на монополите, толерираща корупцията, бандитизма и кражбите. Да, има и едно наум - не всички са маскари. Но
ситуацията в страната остава тревожна
Защото няма как да скрием, че тази политическа система е така създадена, че се самообслужва и практически е вечна. Механизмите за нейната недосегаемост за промени са много - фалшиви закони, политическият картел, послушна съдебна власт, купуването на изборни гласове, корпоративният вот, „мъртвите души“ и... социологията. Даже Борисов разбра колко е важна тя и назначи за вицепремиер и за министър на вътрешните работи социолог. А може би ще е коректно да вметна, че самият министър-председател обича да се шегува (казано деликатно) понякога с агенциите.
Само преди десетина дни (29 март) Бойко Борисов рече на един форум: „Страшно обичам разни политолози, антрополози, социолози да коментират какво съм мислел, какво съм искал да кажа и как съм го казал. Обичам да ги гледам. Толкова са забавни. И са с едни такива толкова умислени погледи, такива интелектуалци, все едно ние другите сме някакви тъпанари, а те са умниците на държавата. 250 партии, направете една партия, елате да се преборим, да видите лесно ли се печелят гласове, лесно ли хората се събират.“
Повече от четвърт век все се намира някой, който да се опита да манипулира по някакъв начин общественото мнение и по този начин да повлияе на изборния процес. Естествено, всеки ще отрече („Как'Сийке, не съм от тях“), но какво е онова, което способства за специфичната обществена примиреност и пасивност. Истината за нашето общество не е тайна за повечето социологически агенции.
Всеки добър и образован социолог и политолог знае за цикличността в развитието на обществото ни, знае за 12-13-годишния период у нас, който разделя
големите политически сътресения
(1989 г. със СДС, 2001 г. с царя, 2013 г. с грамадите камъни и самозапалванията). През 12-13 години у нас се появява нов политически субект, който въплъщава обществените очаквания и надежди, но тази цикличност не е достояние на широката социална публика.
При последните си проучвания няколко агенции пуснаха все пак свои прогнози, че една нова партия, преди още да е създадена, може да получи голяма обществена подкрепа. Посочиха се даже конкретни числа, че 13,2% от пълнолетните български граждани подкрепяли нова партия, а 5,2% от тях щели да гласуват за новата формация. Склонен съм да не се съглася изцяло с тези данни.
Според данните от проучване и съответните прогнози на Демографския институт при Българската академия на науките и изкуствата главният виновник за настоящото плачевно състояние на нацията и държавата са управлявалите след 1989 г. политически партии (БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, ДПС и др. - виж диаграмата). Така смятат 48% от анкетираните. Други 18% сочат за виновник комунистическото минало на България, 12% виждат външни (геополитически) фактори, а 9 на сто намират, че основна причина е националният характер на българите. В този контекст съвсем логични са резултатите при отговора на въпроса „Необходима ли е нова партия“. Близо две трети от анкетираните (63%) отговарят, че е необходима.
Каква трябва да бъде тази партия според общественото мнение? Данните показват – социално ориентирана (81%), да няма нищо общо с досега управлявалите партии, съвсем нови хора във властта (74%), с лява ориентация (63%) и др. (При този въпрос бе възможно даването на повече отговори, затова сборът на процентите надхвърля 100.)
Най-големи са очакванията на българите
политическата платформа на тази нова партия да е радикална (28%), други 21% искат да е социалистическа. Какво обаче кара хората да търсят точно такава политическа сила. Отговорът е един - отчайващата бедност на голямото мнозинство от българския народ и все по-увеличаващата се пропаст между доходите на богатите и на бедните българи.
На въпроса „Ще гласувате ли за нова партия?“ 26 на сто от анкетираните отговарят утвърдително. Други 31% ще гласуват за вече управлявали партии, не са решили 24 на сто, което е твърде голяма част от избирателите, а 19% твърдо заявяват, че няма да гласуват. Това ли е социологическата истина, ще запитат мнозина. Ами може и да е такава. А тя е доста различна от данните на повечето агенции и показва настъпващата политическа иновация у нас. Разликата на тези 26% с уж установените и съобщени 5,2% е цели 5 пъти. И то когато тази нова политическа партия още не е създадена. Независимият депутат Велизар Енчев заедно със свои съмишленици засега създаде радикално политическо движение „Българска пролет“, което ще стане впоследствие нова партия по подобие на гръцката СИРИЗА. Дали надеждите не са свързани с нея, или хората очакват друга политическа сила, която да отговаря на новите изисквания? Това скоро ще стане ясно - само след шест месеца ще гласуваме на местните избори.
Има и друго интересно. Данни от това изследване показват, че само 3 партии от досегашните ще влязат при предсрочни избори в следващия парламент - ГЕРБ, БСП и ДПС. Реформаторите засега са малко под 4-те процента, а Патриотичният фронт (2,3%), АБВ и БДЦ по-скоро нямат шанс да попаднат в следващото Народно събрание.
Истината винаги излиза наяве, тя не може да бъде скрита. Защото ситуацията в страната е тежка и отчайваща – това може да не го види само сляп човек. Но и слепите имат чувства, имат душа и могат да разсъждават. Затова е време политиците да се опомнят. Защото народният гняв не е простил на никого.