- Г-н Ангелов, доволен ли сте от признанието на компютърния гигант „Майкрософт“, който ви обяви за най-иновативния учител?
- Няма как да не съм, срещнах много хора от цял свят, видях какво правят, видях техните проекти и някои наистина ме впечатлиха. Интересно е, че учители от по-малки държави като в Африка и Латинска Америка например работят с учениците по-интересно и по-креативно. Докато колеги от по-уредени държави и материално обезпечени образователни системи са вкарани в шаблон и не излизат от него, защото системата удобно им дава всичко - от техниката до методиката.
- Ще дадете ли пример за проект, който ви е впечатлил?
- Първо да уточня, че „Майкрософт“ не поставя условие в проектите да се използват създадени от тях технологии. Търсят се социални проекти. Мен ме впечатли един руски, по който учителката и децата сами правят бонбони, продават ги и с парите помагат на организация за борба с рака. По друг проект деца от европейско училище се свързват конферентно с африканско училище. Африканчетата се оплакват, че водата им е лоша за пиене. Европейчетата правят в час филтриращи системи и ги изпращат в Африка. Тоест търсят се екипност, лидерство, кураж - все неща, нужни за XXI век. Ако технологиите на „Майкрософт“ като скайп или ямар са използвани в проектите, окей. Целта обаче е да се постигне връзка между учител и ученик на менторско ниво, а не на ниво учене на нови знания.
- А по какъв начин децата се сдобиват със знанията все пак?
- Знанията се получават не като пряка атака от типа „учителят говори - учениците слушат“, а в процеса на правене на нещо. На компаниите по света им трябват хора, които могат да работят заедно. Голяма част от фирмите, когато набират нови служители, изискват те да не са работили в други фирми, защото ще дойдат с вече добити навици. Търсят необработен камък, за да го научат на тяхната корпоративна култура, на тяхната идентичност.
- Какво се хареса във вашия проект и начин на преподаване?
- В моя проект първо харесаха това, че правим неща от рециклирани материали и от ненужни стари вещи. Ние правим роботи. Изработваме ги на ръка, после ги виртуализираме, анимираме ги и накрая по различни канали споделяме тази информация в интернет, за да се види и от други. Моят проект обединява всичко онова, което се търси - използване на технологии, презентиране, участие на ученици и на външни хора. Когато детето е направило нещо първо с ръцете си, то после иска да го задвижи.
- Това ли е модерното образование?
- Нашето образование все още следва модела на образованието от индустриалната епоха и на учениците не им е интересно. Подготвяме децата за нещо, което вече го няма. Новите професии изискват нов стил на преподаване, но нашата образователна система не ни позволява да го правим. Затова и учителите сме скучни. Искат от нас да бъдем иновативни, креативни, а учебната програма или училищната администрация не ни го позволява. Новите професии изискват нов тип знания от нов тип преподаватели. В училище нямаме предмети по голяма част от професиите, които сега са на пазара или ще излязат след 5-6 години. Например гражданско образование. Такъв предмет в училище няма, но пък провеждаме национална олимпиада по гражданско образование. Парадокс.
- Като казахте за индустриалната епоха, значи ли, че предмети като биология, физика, химия не са много важни?
- В никакъв случай, важни са. Но начинът, по който се преподават, не подготвя достатъчно добри специалисти от България за навън. Децата сега са разделени на два типа. Има десетина процента истински добри ученици във всяка област, а всички останали са пълен крах. Няма средно добро ниво. Имаме много силни ученици, от една страна, а от друга - дезинтересирани от абсолютно всичко.
- Може ли, да кажем, химия да се преподава интересно?
- Може, но в момента например нямаме лаборатории по химия. Как децата да си представят, че като свържат два елемента, ще получат трети? Щом няма истинска лаборатория, има виртуална. Как? През проектор, на таблет, даже на смартфон, вече всеки има. Технологиите може да се използват за много неща в училище, но не се прави, даже някои училища са ги забранили. Има пропаст между това, което преподаваме, и онова, което се изисква вън от училище. По тази причина децата изглеждат незаинтересовани от всичко, което се случва в училище. Да, технологиите не са панацея, но помагат да се привлече вниманието на учениците.
- А не се ли съпротивляват самите учители на тези промени? Като че ли ги е страх.
- У мнозина колеги има страх от това, че трябва да се квалифицират, за да влязат в крак с времето. Министерството на образованието и разни организации отпускат пари за какви ли не обучения, парите са целеви и за друго не може да се харчат. 99 на сто от тези курсове обаче протичат изнесено в някой хотел, с ядене, пиене и 4 часа ала-бала. Това не е квалификация, а санаториум. Освен това квалификация сега могат да водят само университети или университетски преподаватели. Питам кои и колко от тях напоследък са влизали в училищен час? По който и да е предмет. Те са се откъснали от действителността.
- Нали познават предмета и методиката, какво да гледат в клас?
- Предметът не е само методика, в час има отношения, харизма, ораторско майсторство и тези неща не са само талант, те също се учат, придобиват се. Ние, учителите, трябва да се учим да презентираме. Тогава дори предметът ти да е скучен, ставаш привлекателен за ученика, на него му е интересно. А ние сме се научили да влезем след звънеца, да проверим за отсъстващи, да изпитаме, да изговорим каквото имаме... Този модел съсипва учениците, а нас, учителите, рутината ни убива. Нямаме и проектно ориентирани дейности, децата не работят в екипи, не търсят информация, не сортират, не анализират.
- Вече се говори за криза за учители, дори в елитни училища назначават недоучили студенти.
- Факт. Учителите са кът, но причината не е само в това, че няма подготвени. За един учител по информационни технологии, а и по всеки друг предмет, трябват определен набор познания. Със същите познания обаче той ще взема три пъти по-висока заплата на друга работа, без да къса нерви и без тонове бумащина.
- Значи е въпрос и на пари.
- Всичко е въпрос на пари. Как да накараш учителя да работи извънредно, с амбиция, да мотивира деца, да ги води по състезания и т.н. без пари. От друга страна, как учениците да са мотивирани, като броят на местата във вузовете е по-голям от новата реколта абитуриенти и той си знае, че ще стане студент. А университетите ходят по автогари и кафенета по селата да изпитват.
- Откъде да започне промяната тогава, как разбирате реформата в образованието?
- Промяната трябва да започне от хората, от тяхното мислене. Бил съм на десетки обучения и от тях само 1% са ми полезни. Учил съм преди 20 години и оттогава се самоквалифицирам. Учителите, които видях в Сиатъл, говорят поне по два езика. Това е достъп до информация, който нашите преподаватели в повечето случаи нямат. Не могат да излязат в чужбина, не могат да обменят опит и нещата тръгват назад. Затова реформата трябва да започне от преподавателите. После да дойде промяната в учебните програми. Сега говорим, че всичко ще става дигитално, но не мисля, че ако дигитализираме сегашното учебно съдържание и го пъхнем в таблета, то ще стане по-интересно. Информацията трябва да е поднесена така, че децата да работят с нея, а не само да я зубрят.
- Вие самият сте получили образованието си по тази същата система. Кое се е променило?
- Хората от моето поколение могат да покажат голяма част от селата на карта, на която те не са означени. Времената обаче станаха различни, на всеки телефон вече има карта и джипиес, а учителите преподават като едно време, системата остана същата. Ако тя не се промени според сегашното ниво на достъп до информация, нищо няма да се промени. Децата искат друго.
- Те, както се казва, са родени с таблет в ръка.
- Те са потребители на технологии и това трябва да се използва. На Запад поощряват използването на личната техника в училище - щом имаш таблет и телефон, защо училището трябва да ги купува, защо да не ползваме тези устройства. Аз правя тестове на моите ученици чрез техните мобилни телефони. Не диктувам въпроси, не проверявам на хартия.
- На вашия син интересно ли му е в училище?
- Интересно му е по определени предмети заради учителите, които ги водят, защото имат подход и отношение към децата. И това отношение не е задължително да е приятелско. Аз също не съм приятел с моите ученици, аз съм им учител. В рамките на часовете се държим приятелски, но не и във Фейсбук. Децата обичат и уважават хората, които имат знания и стил да поднесат информация.
- Смятах, че това е въпрос и на дарование.
- Аз пък твърдя, че всеки учител може да се научи да бъде „готин даскал“. Аз се чувствам удовлетворен от учителстването. Не финансово, намерил съм начин да се издържам. Когато се прибера у дома, знам, че съм свършил нещо полезно. Не знам доколко моите ученици са доволни от мен, но аз съм доволен от тях. Когато приемаш работата като задължение и като стане рутина, тогава изморява даже още преди да дойдеш на работа.