25984 | 16 юли 2015 | 10:13

Художникът празнува юбилей с изложба на „париореализъм“ в галерия „Академия“

„За мен най-изумително, а може би и най-естествено е заключението, че за да има изкуство, причината е една - ритъмът!“, пише художникът Христо Симеонов. Чрез „ритъмния трепет на цветовете“ творецът „изобразява видимото и въображаемото... като броди из свят без гравитация“. Ако това обяснение ви е доста мъгляво и прекалено емоционално, трябва да знаете, че с него се обяснява нов стил в живописта - париорелизъм, чийто баща и вдъхновител е Симеонов. На кръстения с това странно име от него стил живописецът е посветил изложби и есета, първите от които са обединени в края на 80-те години под общото наименование „Три

въображаеми
писма до Стивън Хокинг

- моя „анти-аз“. В тях по своеобразен начин художникът се протипопоставя на Айнщайновата теория на относителността, доказвайки своя теза за движението на материята. И новата юбилейна експозиция на майстора за 80-годишнината му в галерия „Академия“ включва такива „париореалистични“ творби.

В живопис­та ни Христо Симеонов има необичайно място. Казват, че на неговите изложби ходят много физици, математици, химици... хора на точните науки. И названията на картините му след 1976-а, когато преобръща своите представи за арта, са като че ли написани от тях - „Дивергенция“, „Граница между материята и антиматерията“, „Трансмутация“... А зад научните термини се крият вълнуващи платна, разкриващи ни дълбочината на Вселената „без гравитация“.

Роденият през май 1935-а в София Симеонов е завършил нашата академия през 1960 г. в класа на проф. Панайот Панайотов. Две десетилетия по-късно участва в салона на художественото обединение Ника-кай в Токио, където е забелязан от

престолонаследника
на Япония

и става първият български художник в колекцията му. През 1994-та пък е поканен за самостоятелна изложба в сградата на ООН в Ню Йорк. Дълго време Симеонов работи в Комитета за култура, където отговаря за значимите наши арт прояви по света. Самият той е показвал изкуството си във Виена, Берлин, Варшава, Лонг Айланд, Ню Йорк.... Участвал е в колективни изложби в Европа и отвъд Океана, Япония, Исландия...

Разказвал е, че вече с диплома в джоба, докато бил „шибан от вятъра на безпаричието“ и рисувал отдадено, страстно и ярост­но, случайна среща със скулпторката Васка Емануилова го отвела при Иван Ненов. Който пръв му отворил очите за изкуството на Сезан, Пикасо, Брак, Матис... И така младият художник разбрал, че „трябва да започне отначало“.

През есента на 1961-ва, развълнуван пред шедьовъра „Светото семейство“ на Рембранд в Ермитажа, открил абсурда, че докато детето Исус спи кротко, а майката бди над него, зад тях на тезгяха дърводелецът Йосиф дялка с тежка брадва нещо... Значи в картината трясъкът не буди спящото дете, проумявал той, че законите на природата са различни от законите на живописта.

Както и по-късно, докато завършвал един натюрморт, а в съзнанието му масичката била катурната, но предметите не падали от нея! „Тази безсмислица ми отвори очите - в живописната творба няма гравитация! Провокацията задвижи не само ръката ми...“ Според Симеонов „изкуството не тълкува реално съществуващите неща“, а картината зависи от това „художникът кой миг ще хване от

движението
на материята

„Най-неочакваната и изненадваща изложба, правена от български художник“, оценява неговата „преломна“ експозиция през 1978-а видният ни изкуствовед Кирил Кръстев.

„Христо Симеонов, който върви по пътека, непозната на тукашните му събратя“, пише за него през 1981-ва големият ни интелектуалец в Лондон Петър Увалиев. Пак по това време списание в Западен Берлин го нарича „виртуоз на композицията“. А Ружа Маринска твърди през 2000-а, че картините му са сякаш „от бъдещето. Човекът се е откъснал от земните притегляния и в безкрая на Космоса го виждаме надмогнал естествената си природа“. Ако искате - надникнете и вие в това „бъдеще“ - то ще населява галерия „Академия“ от 16 до 31 юли.