32062 | 1 юли 2015 | 14:03

Идеята за реставрация на светинята в Плиска предизвика сблъсък между археолози и архитекти

Първата българска катедрала - Голямата базилика в Плиска, до една година ще бъде вдигната наново. Подготовката за реставрацията на светинята, построена през IX в., вече започна с отпуснатите от Министерския съвет в началото на май 500 хил. лева. Те ще стигнат за довършителни разкопки и за разчистване на терена.

За завършване на Голямата базилика ще са нужни още 7,5 млн. лева, част от които ще се търсят от държавния бюджет и чрез спонсорства. Няколко партии и български бизнесмени вече са дарили общо около 80 хил. лева. Сред дарителите е и Вселенският патриарх Вартоломей I, а подкрепа ще се търси и от други висши духовници.

18 владетели управлявали от Плиска

в двата века, през които тя е била българска столица (681 до 893 г.). Следите на първите постройки, направени от хан Аспарух, обаче се намират трудно, защото те били изцяло дървени. По-късно е вдигнат масивен каменен дворец. След покръстването (864 г.) са построени и множество храмове, сред които е и величествената катедрала.

Тя е била най-обширната християнска църква за времето си - приблизително колкото прочутата „Св. София“ в Константинопол. Според разкритите останки е била дълга към 100 метра и широка около 30 метра, изградена е от бели варовикови квадри, взети от кариерите в близост. Около базиликата имало и развит манастирски комплекс с патриаршеска резиденция. Храмът е унищожен при османските нашествия, а историци смятат, че варовикът от него е използван за строеж на турски казарми.

Голямата базилика е най-добре проучената сграда в Плиска досега. Първата ни столица е открита за науката преди повече от 100 години, но археолозите са разкрили само 20% от града между крепостните стени и в пъти по-малко от жилищните райони извън тях.

Преди година на въпрос на „Преса“ дали базиликата трябва да бъде вдигната отново от архитектурния резерват „Плиска“ коментираха, че това едва ли ще е добра идея. „По-скоро ще направим компютърна възстановка, защото е по-евтина и атрактивна.“ Но днес ситуацията е различна.

В момента в първата ни столица работят два археологически екипа и се проучва неизследваното южно крило на базиликата. Разкопките трябва да приключат до средата на юли. Дотогава ще стане ясно и

коя фирма е избрана

да работи по реставрацията и консервацията на Голямата базилика. Обществената поръчка ще бъде обявена, след като община Нови пазар издаде строителна виза. Това обясни пред „Преса“ проф. Божидар Димитров, на когото Министерството на културата е делегирало отговорността за изпълнението на проекта. Той ще се реализира по архитектурен план, изготвен още през 80-те години от арх. Теофил Теофилов. Според него не се предвижда издигане до покрив. Базиликата ще бъде изградена почти догоре, но с леко засводяване над олтара, а за строежа щели да използват подобни камъни на тези, с които е построен целият дворцов комплекс в Плиска. По плана на арх. Теофилов били направени и предишните частични реставрации през 2005 и 2009 г.

Сегашната идея за довършване обаче предизвика напрежение сред архео­лози и архитекти още в началната си фаза. Едни се страхуват, че след съвременния градеж ще се изгуби автентичният дух на първата ни столица, а други държат проектът да мине задължително през гласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Сформираният от обществени личности „Форум културно наследство“ дори изрази в отворено писмо безпокойство, че в Плиска се работи „прибързано и непрозрачно“.

Проф. Димитров е убеден, че становище на института не е нужно, защото планът на арх. Теофилов е одобрен преди 30 години. „Тогава върху него подписи са сложили уважавани професионалисти като арх. Емма Москова и арх. Боян Кузупов, които никой от сегашните служители в института няма как да консултира. Затова не трябва да се минава на ново гледане“, коментира директорът на НИМ.

Археолози, присъствали на заседанието на МС, на което бе гласуван бюджетът за реставрацията на Голямата базилика, са категорични, че съвременно становище е задължително, защото за три десетилетия науката се е развила - особено по отношение на експонирането на културни паметници. „Възможностите на съвременните технологии изискват проектът да бъде поставен отново за обсъждане. Нека не забравяме и че вече е приет нов Закон за културното наследство (влязъл в сила през 2009 г. - б.а.), променящ изцяло правната рамка, в която е взето решението в началото на 80-те години“, пише в отворено писмо от Форум „Културно наследство“.

„Не сте ли чували, че НИНК е разяден от чудовищна корупция и че положителното мнение за проект за ремонт или реставрация се получава само срещу подкуп? Има разработена тарифа. За ремонт на стара къща - 5000 евро, за яхтено пристанище в старинен морски град - 200 000 евро“, коментира проф. Димитров.
А от Министерството на културата отговориха, че започват проверка по обвиненията му, но засега няма доказателства за такива практики.

Започва втори Златен век с бели тухли и стъкло

Бели тухли и стъклени стени се опитват да върнат спомена за Златния век във Велики Преслав. Възстановяването на втората ни столица бе завършено миналата есен с европейско финансиране на стойност 2,7 млн. евро, но изпълнението предизвика множество критики.

Желанието на изпълнителите беше посетителите да видят как е изглеждал дворцовият площад по време на царете Борис-Михаил, Симеон Велики и Петър I.

Но от величието на владетелите е останал съвсем бегъл намек. Обновената тронна зала с бели тухли и съвременни бутафорни украси, която преди векове е изумявала гостите от чужбина с цветния си мрамор, сега не впечатлява с вида си. Владетелската базилика е „достроена“ до 2-3 метра височина с прозрачен материал „триплекс“.

Туристите все пак могат да добият представа за богатствата на Велики Преслав по експонираните мозайки в един от разкритите по време на проучванията храмове, както и от поставените на оригиналното им място водопроводи от X век. В една от консервираните базилики под стъклен похлупак е изложен саркофаг, за който се предполага, че е на княз Борис. Гробът е разкрит преди 100 години от изследователя Карел Шкорпил, но едва наскоро върху него бяха разчетени буквите „М-Х“, които учените свързват с царя покръстител.

Преслав възниква през втората половина на IX век по време на управлението на Борис I като военен лагер с гарнизон. Според историци дворецът и сградите към него са строени над 100 години, защото българите искали новата им столица да прилича на Константинопол. Палатът се издигал на 20 метра височина, което предизвиквало възхищение у всеки гост.

Откриха гроб на първия български мъченик

Преди дни екип от учени начело с проф. Павел Георгиев разкри символичното погребение на първия български мъченик княз Боян Енравота. Под полусферичен купол до кладенеца археолозите се натъкнали на тухлен гроб, за който предполагат, че е издигнат на мястото, където бил екзекутиран престолонаследникът. Първородният син на хан Омуртаг бил публично посечен, след като не пожелал да се откаже от новата си вяра. През 845 г. внукът на Омуртаг - Пресиан, издига мартириума на Боян Енравота на лобното му място, а по-късно в близост се издига и Голямата базилика.

„От години свързваме точно това място с началните стъпки на християнството у нас, затова очаквахме подобно откритие. Все още нищо не можем да твърдим със сигурност, защото проучванията продължават и смятаме, че ще открием конкретни доказателства чий е гробът“, каза ръководителят на разкопките проф. Павел Георгиев.

Обновяването на Трапезица с финанси от Баку

С 2,5 млн. лева от Азербайджан ще бъде реставрирана част от двореца на хълма Трапезица във Велико Търново. Финансирането, което ще дойде от фондацията „Гейдар Алиев“, бе договорено от премиера Бойко Борисов в края на май по време на среща с азербайджанския президент Илхам Алиев.

С тези средства ще бъде укрепена и издигната западната крепостна стена на Трапезица. Хълмът ще се сдобие с музей, в който ще бъдат експонирани всички по-ценни находки, излезли при проучването на двореца на Асеневци.

Фондацията „Гейдар Алиев“ е създадена от първата дама на азиатската страна Мехрибан Алиева, а основна част от дейността й е именно опазването на културно-исторически обекти по света. Тя е подпомогнала финансово обновяването на катедралата в Страсбург, възстановяването на две скулптури във Версай и реставрация на колекция от килими в Лувъра.

От кметството в Търново обаче сигнализират, че са нужни средства и за укрепване на зидовете на крепостта Царевец. По техни изчисления за оправяне на проблемните участъци ще са нужни близо 730 000 лв.