13560 | 26 март 2015 | 12:10
- Доц. Рачев, след меката зима снегът ни изненада в средата на март. Кажете на какво се дължи това, отчитате ли го като аномалия?
- Не е никаква аномалия. Снеговалежите през март са нещо типично за нашия климатичен пояс. Но този, който падна около 8 март, беше изключително интензивен и изцяло съсредоточен в Южна България. Той се дължи на преминаващ средиземноморски циклон. Атмосферната циркулация се задържа повече от 5 дни на едно място. В неговата челна част постъпваше топъл въздух, който беше фактически източникът на тези обилни снеговалежи. През деня беше относително хладно. Затова и в Родопите натрупа снежна покривка между 40 и 80 сантиметра. На някои места - повече от метър.
- Вероятно реакциите ни са такива заради меките зими, които наблюдаваме през последните няколко години.
- Зимите действително са меки. Последните десетина години те са с нормални и над нормалните температури. В интерес на истината те са с 1 до 1,5 градуса по-топли от средното. И тази година не беше изключение: и през декември, и през януари, и през февруари, макар и с малко, бяха по-топли от тази средна норма, която дава Световната метеорологична организация. Много интересно как един 25-годишен младеж например казва: „Аз такава зима не помня!“ В случая се изисква малко по-продължителен период от време. Аномалиите за нас стават все по-интензивни поради простата причина, че нашият живот изцяло зависи от времето и от климата.
- Как се отразява това на реколтата?
- Миналата година зимата беше сравнително топла. Затова и кайсиите, както и другите плодни дръвчета тръгнаха в процес на активна вегетация и през март ги попариха сняг и слана. В резултат на това миналата година България загуби голяма част от плодната си реколта. Гроздето беше убийствено малко. Най-тежката от 30 години реколта за винарите. Но пък България произведе 10 милиона тона зърно, почти 5 милиона тона пшеница, над 2 милиона тона царевица, 800 000 тона ечемик, уникална реколта от слънчоглед.
- Как се отрази това на икономиката?
- България реализира от износ на зърно на стойност около 1,5 милиарда долара на годишна база, може би дори повече. Всичко това се дължеше на хладното и дъждовно време през лятото. Това обаче провокира по-малко и по-лоша реколта от други неща. Доматите ни например бяха много малко, с ниско качество, както и плодовете.
- Как ще е тази година?
- Ако знаехме това учените, щяхме да търгуваме на борсата и за един месец да станем супербогати (смее се). Много е трудно! Невъзможно е да се даде едновременно дългосрочна и качествена прогноза. От това се интересуват практически всички фермери на земята, от това се интересуват всички стопански ръководители, защото цените ще се формират на тази база. Предполагам, че тази година ще се отървем от дъждовното време, което ни преследваше през цялата 2014 година.
- Обяснете защо ще се промени това.
- За да се върнем към умерените стойности, за които всички мечтаем и към които се надяваме да се върнем. Атмосферната циркулация, надявам се, ще е типичният вид за нашия климатичен пояс. Ще си има и периоди на заснежаване, които са нормални за тукашните географски ширини. Както е нормално и през март да вали сняг! Април също вали сняг,
дори май в София е валяло. Но това е веднъж на 10, 20, ако не и повече години. Хората гледат само за лошото време. А лошо време няма! Времето е дъждовно, топло, студено, а хората го окачествяваме за нас. Ако за тези, работещи по пътната поддръжка, снеговитото време е лошо, за скиорите и за труде щите се в сферата на туризма то е идеално.
- Какви са очакванията ви за пролетния сезон, който най-накрая настъпи?
- Очаквам нормална пролет. Такива са прогнозите и на Американската агенция за изследване на океаните и атмосферата и на НАСА. През март температурите ще бъдат главно между 6 и 9 градуса в равнинните райони, във високите части над 600-800 м – по-ниски. През април и май температурите тръгват нагоре до 10-15 градуса. Ще има, естествено, отклонения - на по-топло, на по-студено време. Температурите могат да достигнат и надминат и 25 градуса, както е и възможно да имаме и слаби слани.
- Кога да очакваме подобни явления?
- Никой не може да ви каже с точност, подобни неща се отчитат при средносрочна прогноза за времето. Евентуално седмица напред. Колкото по-далечна е прогнозата, толкова повече прилича на „или има, или няма“. Но все пак, ако ме питате ще вали ли на големия празник 24 май, мога да ви кажа със сигурност 70%, че има такава вероятност. През всичките 100 години назад 7 от 10 дни е валяло. Това е климатичната прогноза. Но тя няма нищо общо с метеорологичната. Три дни или седмица по-рано вече е реалистично да се каже дали ще вали.
- Какви са прогнозите ви за лятото на 2015 г.?
- За радост отново нормални. Лято, което в никакъв случай няма да повтори това от миналата година, което беше изключително дъждовно. Което пък доведе до тези рекорди със зърнените култури, за които споменах. Но не се притеснявайте, можем спокойно да планираме летните си отпуски на нашето море.
- Обилният сняг значи ли, че тази година няма да страдаме от режим на водата? Има ли такава опасност?
- Никаква, стига да не се източат язовирите. По-възрастните столичани сигурно си спомнят 1995 г., когато София беше подложена на воден геноцид. Тогава градът беше с 56 часа безводие и 18 часа - с вода. Язовир „Искър“, който на практика не може да бъде изпит от столичани, беше с ниво под 60 млн. кубика. Защото се източи за производство то на електро енергия и това съвпадна с две сравнително сушави години. Този язовир е построен от инж. Иван Иванов, невероятен специалист. Вкарван в затвора след 9 септември 1944-та, но толкова способен, че властите го вадят оттам, за да направи „Искър“. Той е 600 милиона кубика, а столицата дори днес с цялото си население и промишленост изпитва 200 милиона тона годишно. Ако няма груба човешка намеса при разпределение на водните ресурси, воден режим никъде не би следвало да има. За съжаление обаче 1 милион българи живеят на временен или постоянен воден режим. През XXI век това е недопустимо.
- На какво се дължи този парадокс?
- Времето няма нищо общо. Това е свързано единствено и само с нашия социален статус. В момента дори градове, които се намират в Предбалкана - Враца, Мездра, Ловеч, Плевен, и Североизточна България страдат. Сега започват да се строят язовири, които са първите от трийсетина години насам - единият в горната част на Камчия, другият около Асеновград. Само 25% от българските градове имат пречиствателни станции. Често - непълни, а на някакво ниво. Много трудно след домакинствата водата може да бъде използвана с промишлени цели или за напояване. Дори много от курортите, където разчитаме да привличаме туристи, са без подобни станции. Бедни сме! Но не само това. Ситуацията ни е амалгама от липса на желание, липса на средства и липса на перспектива.
- Миналото лято без съмнение беше много тежко откъм климатични условия. Само това ли обаче е причината жертвите от наводненията да надхвърлят 18 души?
- Всички те са в резултат на човешка грешка и пълно пренебрежение на законите на природата. Наводненията в Аспарухово, Мизия и Добрич са предизвикани изцяло и само от липсата на дългосрочна визия. Не коментирам на едно или друго правителство. Това е натрупано от години! Например незаконно строителство. В Аспарухово си построиха къщите буквално насред дерето. И никакъв контрол от властите! В Мизия беше друг казусът – на непоемане на отговорност да се взривят на няколко места дигите на река Скът, за да може да се разлее водата в селскостопанските площи, а не в домовете на хората. Пак се връщаме на икономическата логика и на цената на климата и на времето. А тя ще става все по-голяма и по-голяма. Защото движението на хора, стоки и капитали, земеделското стопанство и промишлеността изцяло са свързани с климата и с времето. Ще ви дам пример. Лондон има най-голямото летище в Европа („Хийтроу“- б.р). Летните месеци там на всяка минута излита самолет. Ако то бъде затворено поради гръмотевична буря 3 часа, това са над 200 полета. С по 200 човека - това са 40 000 души, които няма да отлетят. Загуба на време, на ресурси, на пари.
- Българинът казва: „Човек не може да се бори с природата.“
- Ще ви дам пример за една от най-големите загуби, преживени като следствие от климата. През 2005 г., когато ураганът Катрина удари Ню Орлианс и потопи града под вода. Тогава загинаха 1700 души, а това за САЩ е тотална катастрофа, защото те имат много силни служби и възможности за евакуация на хора. Циклонът донесе загуби за 150 милиарда долара. Но ето и позитивен пример за реакция - съвсем пресен, около снежните бури, връхлетели Щатите последните седмици в Детройт, Бостън, Ню Йорк. За Ню Йорк загубата беше около 250 милиона долара, защото нищо не работеше, дори спряха метрото. И това – в Голямата ябълка, космополитния град, който никога не спи. И въпреки всичко кметът издаде заповед никой да не пътува. Хората спазиха, градската управа успя да изчисти, овладяха положението. Нямаше смърт дори на един бездомник. Това е начинът.
Мобилна верси
RSS
