Куп въпроси търсят своя отговор след поредния взрив в родината. В събота произведена през 1984 г. граната уби един и рани четирима души на изпитателния полигон на ВМЗ в сопотския квартал Анево. Трагедията се разигра при зареждането на гранатата в гранатомет. Загиналият е американски гражданин, двама от ранените - също. Останалите двама пострадали са българи.
Това е ясното дотук. А, и още - прокуратурата образува дело срещу неизвестен извършител за причиняване на смърт от немарливост.
Оттук нататък - само въпросителни.
В крайна сметка, какво е провеждано на полигона в Анево - учение по стрелба с гранатомет или изпробване на боеприпаси?
Каквото и да е било въпросното мероприятие, коя институция отговаря за контрола върху него? Още в първите часове след трагедията различните ведомства дружно тръгнаха да свалят отговорността от себе си. Но нали никой не иска да повярваме, че в една държава „дейностите“ с гранатомети никъде не са регламентирани и никоя институция не е натоварена с техния контрол?
А ако министерствата продължат да държат на своето, ще излезе, че в България всеки любител на гранатомети, стига да има желание, може да се уреди с една стрелба на държавен полигон! Щом е така, какво чакаме, та сме пестили тази реклама за страната ни като идеална дестинация за войнолюбиви чужди туристи?! Ще се наводним от желаещи да погърмят с РПГ.
Шегата настрана, но въпросите не спират дотук. Чие производство е фаталната взривила се граната? Къде е съхранявана, от кого е проверявана, преди да влезе в употреба? И лаиците знаем, че контролът трябва да е железен, особено ако става дума за боеприпаси на солидната възраст над 30 години.
Най-вече - кой ще понесе отговорността за станалото? Ще има ли виновни, или извършителят ще си остане неизвестен?
Уви, въпросът прилича на риторичен. Само тази година два пъти гърмя складът за боеприпаси на ВМЗ в Иганово. Прокуратурата установи страховити нарушения, виновни дотук няма.
Миналия октомври взрив буквално изпепели 15 души при утилизиране (обезопасяване - б.р.) на мини в цех на завод „Миджур“ в Горни Лом. Виновни дотук няма.
През юни 2012 г. при взрив на боеприпаси край пътния възел Петолъчката загинаха трима души, 12 бяха ранени, стотици имоти - засегнати. Осъдени няма.
Преди 7 години гръмнаха военни складове в Челопечене. Делото не е тръгнало в съда.
След всеки от тези инциденти излизаше наяве едно - правилата са налични, но са останали на хартия. Всеки ги е заобикалял както може, а институциите са си затваряли очите. Колко още жертви трябват, за да спре безхаберието?