36784 | 16 апр. 2015 | 12:54
Днес се навършват 90 години от един от най-големите атентати в историята на Европа. Оказва се, че през 1925 г. на 16 април, в Деня на Търновската конституция, след взрива на купола на църквата „Света Неделя“ (тогава „Свети Крал“) в столицата България губи повече висши офицери, отколкото са загиналите в 4-те големи войни, водени след Освобождението. Страшният терористичен акт е връхна точка в кървавата саморазправа между комунистите и правителството на Александър Цанков.
Часът е 15,23, а денят - 16 април 1925 година. В този момент Софийският митрополит Стефан чете евангелието от Йоана, глава пета, стихове 24-30. Изведнъж се чува страшен тътен и от тавана на „Свети Крал“ - една от най-големите черкви в София, върху присъстващите около 1000 души започват да падат тухли, камъни, дървени трупчета. Куполът просто е изчезнал и се вижда небето. Писъци, викове и ридания раздират въздуха. Убитите от адския взрив са над 200, а ранените са два пъти повече . Вътре е почти целият политически и военен елит на страната, дошъл на опелото на убития ген. Константин Георгиев. Извършен е нечуван по своята жестокост кървав атентат, и то на Велики четвъртък.
„Газим през трупове и минаваме край живи затрупани хора“ - така ще опише в спомените си случилото се проф. Александър Цанков. Тогава той е министър-председател на България и се оказва сред ранените. Атентатът е подготвен и извършен от военната организация, създадена към БКП.
Обстановката в страната
След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. няколко месеца след това БКП е забранена, но тя продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите й. Набиращият сила ултраляв клон в БКП решава да отвърне на удара с насилие. Към Централния комитет на компартията е създадена специална наказателна група със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“), които възприемат тактиката да се отговаря „на удара с удар“.
В последните месеци на 1924 г. се проучва възможността да бъде взривен прочутият „Юнион клуб“, където се събират видните хора на властта. Това се оказва невъзможно и се спират на Военния клуб като по-подходящ обект за целта. Чрез свой човек там те възнамеряват да поставят взрив в мазето при парните инсталации. Скоро обаче той е уволнен и акцията се осуетява. Следващото предложение на червения военен център е да бъде убит директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Заради това, че полицейският шеф е с голяма и трудно пробиваема охрана, целта е променена: да бъде убит видният член на Демократическия сговор генералът от запаса Константин Георгиев.
Подготовката
Атентатът е предварително подготвен - два дни преди него в двора на църквата „Свети Седмочисленици“ с три куршума пред внучката му е убит генералът. Той е много авторитетна фигура – депутат, член на няколко комисии. Убийството му извършва Атанас Тодовичин. Погребението висшия офицер се смятало за примамка, знаело се е, че името на ген. Георгиев ще събере елита на нацията, както и става. Очакванията са и че лично цар Борис III ще присъства на опелото в черквата.
Военна музика изпраща катафалката към „Свети Крал“. През това време Негово величество е на погребението на друг убит - няколко дни преди зловещото престъпление в столицата на прохода Арабаконак е направен опит за убийството на монарха. По време на този атентат вместо него смъртта си намира проф. Делчо Илчев. Борис III още не е пристигнал, когато огромен взрив разтърсва „Свети Крал“. Според спомени на участници часът е 15,23. Срутва се цялата централна част на църквата. Там е и бъдещият екзарх Стефан, тогава митрополит Стефан Софийски.
Самият той е ранен и оцелява. Точно той, без да знае какво ще последва, решава ковчегът да бъде изтеглен по-близо до олтара заради многото хора, изпълнили докрай храма. Така официалните лица сред които премиерът Цанков и министрите, се преместват по-напред и това ги спасява от сигурна смърт.
Организаторите
Атентатът е бил предрешен в Москва от българската емиграция там. Решението за бомбената експлозия се взема от Централния комитет на БКП по нареждане на Коминтерна. В неговата подготовка са замесени страшно много хора, сред тях е и младият тогава Тодор Павлов, който по-късно става един от регентите на малолетния цар Симеон II, а след години и академик. Пръст в кървавата баня имал и Станке ДимитровМарек. Васил Коларов обаче е изказал опасение, че атентатът може да бъде „нож с две остриета и с много последствия“.
В България ръководният щаб е начело с майор Коста Янков, шеф на ИБ на Военната организация на БКП. В него са и Иван Минков, и известният за времето си журналист и адвокат Марко Фридман.
За атентата са привлечени вътрешни хора от църквата. Един от тях е клисарят Петър Задгорски, който е притискан от комунистите да помогне за делото. За помощта си получил и пари - 11 000 лева, по 1000 лева за всеки внесен малък пакет взрив. Работата е готова и на тавана на храма вече има 25 кг мелинит и тротил. Експлозивът е подготвен за възпламеняване във вдлъбнатината на централната колона на църквата. Мястото е избрано, защото точно до основата на тази колона се поставя ковчегът при опело и около него застават официалните лица.
В последните минути преди взрива
Петър Задгорски влиза в храма, качва се горе и за-почва да бие камбаните, фитилът също е на тавана. Там са и другите атентатори – Никола Петров-Васко и охраняващият го Живко Динов-Коста.
Уговореният знак е, когато Задгорски дойде, да почука три пъти на таванската врата. Което означавало, че фитилите са предварително потопени в кутии със спирт и трябва да бъдат веднага запалени. Те били пет - всеки по метър и половина, пакетите - увити в зебло, а всичко в обща бомба.
Запалени са от Васко, който първи напуска църквата, след него и клисарят Задгорски. Той се отдалечава по ул. „Клементина“, сегашния бул. „Стамболийски”. Автомобилът, който трябва да чака, за да пътува за Сърбия, обаче не е там. Взривът го застига точно на пресечката на „Клементина“ с ул. „Цар Самуил“.
Залавяне и екзекуция
След чудовищния акт последват масови арести. Загиват Коста Янков и Иван Минков. Васко и Коста се спасяват и минават на сръбска територия, после отиват в Съветския съюз.
Атентаторите са разкрити от агент Пане Бичев.Той е назначен още на 16 април от министъра на вътрешните работи. Дейността му е светкавична, макар да е встъпва в длъжност в деня на атентата. Бичев взема на работа веднага при себе си блестящия агент Петър Амзел, както и запасния подпоручик Никола Гешев.
Това е една от първите задачи на агента Гешев. Преди терористичния акт той имал леви убеждения, познавал се е с Димитър Благоев и е един от мъжете, които носят ковчега на Дядото по време на погребението му. Атентатът през 1925 г. обаче го пречупва и той тръгва по антикомунистическата линия, разказва историкът Румен Манов.
Дейността на криминалистите и антитерористите е светкавична и много скоро са заловени преките извършители на терористичния акт – Марко Фридман, клисарят Петър Задгорски, който сам се предава, и подп. Георги Коев. Те веднага са осъдени на смърт. Делото за атентата е гледано от Военен съд от 1 до 11 май в София.
Любопитен факт е, че Фридман пише молба до царя няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната му присъда на 27 май 1925 г. - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения. Преди това се изповядват пред свещеник, който е извикан специално за процеса.
Екзекуторите са трима цигани - Юсеин, Ариф и Алиев. Обесват тримата осъдени на игрище. След убийството единият от палачите полудява. Самият той получавал огромна възбуда и удоволствие от всяка екзекуция, в която участвал. Другият циганин е убит по време на сбиване.
Скоро след извършването на терористичния акт ЦК на БКП осъжда атентата в „Свети Крал“ като „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“.
Загиват 213 души, последва „бял терор“
Кървавият атентат през 1925 г. в София ужасява света. Равносметката е чудовищна - на място загиват 150 души, а десетки умират по-късно от раните си. Общият брой на жертвите според документи достига 213, ранените са над 500. Престъплението е извършено не от чужди терористи, а от български комунисти.
Убити са 12 генерали - сред тях военният министър по времето на Първата световна война Калин Найденов, бившият командващ Първа българска армия при Дойран генералът от пехотата Стефан Нерезов и др. Загиват и 15 полковници, 7 подполковници - един от тях е Николай Николаев, единственият син на първия български генерал Данаил Николаев, трима майори и 9 капитани. В църквата „Свети Крал“ смъртта си намират и кметът на София Паскалев, окръжният управител Неделчев, както и десетки жени и деца.
Още същата вечер – 16 април, е обявено военно положение и започва вълна от насилие, известна като „белия терор“, в която виновни и невинни често разменят местата си.
В цялата страна са арестувани над 23 000 души, мнозина от тях изчезват безследно или са пребити от полицията. Сред изчезналите са големият поет и публицист Гео Милев, журналистът Йосиф Хербст, поетите Христо Ясенов и Сергей Румянцев и др.
Основният заговорник е племенник на Райна Княгиня
Заговорниците и извършителите на атентата в храма „Света Неделя” са комунисти, които са част от известни фамилии на заслужили българи. Коста Янков е кръщелник и зет на основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев-Дядото. Майорът по онова време е 37-годишен и е женен за дъщеря му Стела, а неговата майка е сестра на Райна Попгеоргиева, панагюрката Райна Княгиня, ушила знамето на въстаниците през април 1876-а.
Другият заговорник и един от идеолозите на атентата Иван Минков е брат на известния писател Светослав Минков. Бил сапьор и изпипва всичко много професионално. След 9.IХ.1944 г. писателят е принуден да търси реабилитация на брат си и я издейства около 1960 г.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП. Фридман е 33-годишен, началник щаб на Военната организация. Той е от Стара Загора - адвокат, запасен офицер, евреин. Родителите му са украинци - баща му е от Херсон, а майка му от Яш.
Мобилна верси
RSS
