Време е Лойд Остин и началникът му да се вразумят по отношение политиката на Берлин

Washington Examiner: Продължава ли Германия да е съюзник на САЩ?

5998 | 19 апр. 2021 | 15:41

Берлин продължава да се плъзга по отровеното корито на политиката на Путин за енергийно изнудване чрез неговия газопровод „Северен поток 2“


В хода на посещението си в Германия във вторник миналата седмица, министърът на отбраната на САЩ обяви, че Вашингтон ще изпрати допълнителни 500 американски военни към контингента си в страната. "Най-важното - каза Остин, - решението показва, че ценим отношенията с нашия партньор Германия. И така ще продължим да укрепваме нашето партньорство и нашия съюз“, пише външнополитическият анализатор на Washington Examiner Ром Роуган в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Въпрос: Германия все още ли е съюзник на САЩ?

Задавам този въпрос напълно сериозно.

Разбира се, историческите отношения между САЩ и Германия са значителни. По време на Студената война Германия действаше като фигуративната и буквална демократическа бариера, върху която почиваше европейската сигурност и демокрация. Днес Германия остава ключов търговски партньор в САЩ, дестинация за около 60 милиарда щатски долара годишен износ от САЩ (Германският износ за САЩ е двойно по-голям). Туризмът между нашите две държави остава жив източник на културен и икономически обмен.

Въпреки това, измерена с основите на всеки съюз, споделени интереси и ангажименти, Германия не може да се счита за близък американски съюзник.

Нека започнем с тази все още свещена грижа: НАТО и западната сигурност. Лойд Остин казва, че допълнителните 500 военнослужещи „ще засилят възпирането и отбраната в Европа“. Наистина ли?

В Германия вече има 35 000 американски военни, а администрацията на Байдън отмени съкращенията на администрацията на Тръмп от около 10 000 щика. Но докато Германия наистина служи като американска базова точка за операции на европейския континент, тя не е близо до бъдещия фронт. Тази чест се пада на балтийските държави Естония, Латвия и Литва, и Полша. И фактите подсказват, че всяка от тези държави се интересува много повече от колективната сигурност на НАТО, отколкото Германия.

Всяка от балтийските държави и Полша отделят поне 2% от годишния си БВП за разходи за отбрана. Всяка прави редовно учения с американската армия и заема силна обществена и скрита поза срещу агресивните руски разузнавателни операции на тяхна земя. Всяка от тях подкрепя САЩ в създаването на стабилен сдържащ фактор на фронтовата линия срещу заплахата от руско военно нахлуване.

Тяхната дейност е в контраст с Германия.

Шест години и половина след като обеща да се придвижи към целта от 2% от БВП, Берлин харчи само 1,3% до 1,4% от своя БВП за отбрана. Всъщност Германия дотолкова е спряла инвестициите си във въоръжени сили, че нейните военни вече са до голяма степен безсилни. Германските бронирани дивизии съществуват само на хартия, а иначе отличните подводни сили на Германия прекарват по-голямата част от времето си в пристанището.

Това обаче не е просто функция на липсата на инвестиции. Предпочитайки умиротворяването пред споделянето на тежестта на алианса, Берлин ограничава въоръжените си сили от дейности като учения за въздушен пробив и проектиране на военноморска мощ, които са важни за доверието в НАТО.

Нито пък Германия се занимава с противодействие на Русия на икономическо, политическо и шпионско ниво. Германия позволява на руската разузнавателна служба ГРУ да експлоатира открито съоръжения за химическо оръжие на нейна територия. Също така Берлин продължава да се плъзга по отровеното корито на политиката на Путин за енергийно изнудване чрез неговия газопровод „Северен поток 2“. Изборът ми на думи не е преувеличен.

Повечето държави от Европейския съюз, включително Франция и Полша, признават, че предложението на „Северен поток 2“ за по-евтин газ ще има твърде висока цена. А именно, за сметка на Украйна (която ще загуби милиарди долари годишни транзитни такси от настоящите доставки на газ), и с цената на политическото уважение към Путин.

Може би си мислите, че германският канцлер Ангела Меркел ще преразгледа политиката си в светлината на огромното военно натрупване на Путин по украинските граници? Помислете отново. Действията на Берлин показват, че той смята, че достъпът до евтин газ е по-важен от демократичния суверенитет и европейската сигурност.

Нещата са и по-зле.

В проучване на Pew Center през пролетта на 2019 г. 63% от респондентите в Германия заявиха, че вярват, че САЩ ще използват сила, за да поддържат ангажимента за взаимна отбрана на НАТО по член 5. Но само 34% от анкетираните казват, че Германия също трябва да използва сила в това споделено усилие. Това не е доказателство за „партньорството“, което Лойд Остин така възхвалява. Освен това, въпреки че Меркел и нейният бивш началник на отбраната Урсула фон дер Лайен носят голяма отговорност тук (иронично е, че Фон дер Лайен сега проповядва склонността си към беззъба политика в сигурността като председател на Европейската комисия), те не са крайният източник на предизвикателствата пред съюза между САЩ и Германия.

През септември Германия ще проведе федерални избори. Но и двамата бъдещи наследници на Меркел, Маркус Зьодер и Армин Лашет, са обезпокоително съпричастни към Путин. Дори няма да обсъждаме перспективата за лявоцентристко партньорство на Зелените, ГСДП и Левицата. Това възможно правителство ще накара Меркел да изглежда като Рейгън за Русия. Коалиционният център не е много по-добър. Улрике Франке, уважаван учен от Европейския съвет за външни отношения, наскоро написа, че евентуална коалиция между Съюза ХДС/ХСС и Зелените може да позволи по-координирана германска отбранителна политика.

„Заедно, пише Франке, ХДС/ХСС [блокът на Меркел] и Зелените представляват подхода на повечето германци към отбраната: скептични към военните операции, подкрепящи невоенни решения и фокусирани върху хуманитарни въпроси, но желаещи да бъдат добри съюзници на другите европейци и САЩ“.

Това, че толкова очевидна НАТО-скептична политика е формурлирана на такива престижни нива на отбранителна политика, ви казва, че позицията на Меркел е, ако не друго, поне демократична. Интересното е, че Франке също се съгласува с руския стратегически приоритет за подкопаване на последния истински остатък от подкрепата на Германия за НАТО: позволението на Берлин САЩ да разполагат с ядрени сили в страната. Франке казва, че тази политика е остаряла.

Не ме разбирайте погрешно. Уважавам абсолютното право на германците да определят външната си политика, както сметнат за добре. Моят въпрос е, че администрацията на Байдън живее на друга планета, ако смята, че Германия споделя нашите критични стратегически интереси.

О, има и онзи не толкова малък въпрос за Китай, за който трябва да помислите.

Китай бе правилно признат от администрациите на Тръмп и Байдън като първостепенна заплаха за Америка и либералния международен ред след Втората световна война. Приоритетните опасения включват усилията на Си Дзинпин да доминира военно в Южнокитайско море (и по този начин да извлече политическо подчинение в замяна на търговския достъп), геноцида срещу уйгурите, разрушаването на демокрацията (и договорните задължения на Китай) в Хонконг, икономическия му шпионаж и търговско изнудване и заплахата му да подчини Тайван (и неговата полупроводникова индустрия) под флага на Китайската комунистическа партия.

Германия няма голям интерес да подкрепи САЩ по нито едно от тези притеснения.

Когато съветникът по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан отправи призив в „Туитър“ Меркел да спре търговските преговори с Пекин, Меркел ускори тези преговори, за да постигне сделка, преди Байдън да встъпи в длъжност. (За щастие парламентът на ЕС може да има други идеи по тази сделка.) Оттогава Меркел само потвърди желанието си за партньорство с Китай.

На видеоконференция миналата седмица Меркел поздрави Си, похвали последния му петгодишен план и призова за още по-големи търговски връзки и сътрудничество. Подобно на президента на Франция Еманюел Макрон, Меркел извинява своето умиротворяване на Китай под булото на европейския интерес към „стратегическата автономия“.

Но за разлика от Макрон, Меркел не изпраща ударните си подводници на учения заедно с американския флот в Южнокитайско море. Вместо това тя се опитва да успокои САЩ, като изпраща германския флот в грешния океан (не се шегувам). Тези различия показват защо Вашингтон трябва да възприема Франция като съюзник, заслужаващ предпазливо доверие и ангажираност, а Германия като съюзник от старо време.

Казано по-просто, време е Лойд Остин и началникът му да се вразумят.

 


От категорията

9 май 1945 г., денят, в който оръдията в Европа замлъкнаха

-1462699905.jpg

Споровете кой е Денят на Победата - 8-и или 9 май, както и какво честваме на 9 ...

9 май 2021 | 00:01

Димитър Недков: Какъв ден и на коя Европа, без Деня на Победата...

-1469376997.jpg

А къде сме ние българите в цялата изнасилваща Историята, днешна оперетна ...

8 май 2021 | 21:49

К. Методиев след интервюто на Слави: Този човек е гост в политиката, в управлението ще е бедствие!

-1607246045.png

Човекът, който напълни до пръсване свирката с пара за едно интервю с Бойко ...

8 май 2021 | 17:52

Валентин Вацев: Избори заедно с Триморието! Подкрепата за Радев ще бъде преосмислена

-1597939100.jpg

ГЕРБ притежава България така, както партията-държава БКП я притежаваше през ...

5 май 2021 | 13:59