117348 | 22 окт. 2015 | 20:27

Тя е на 18 години, красива като видение – водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, създадени за целувки. Талантът блика дори от първите й неумели стихове, които му занася в пет, плътно изписани ученически тетрадки. Той е на 51 г. нисък, тантурест и небрежно облечен, разсеяността му е повод за десетки вицове, ексцентричното му поведение и остър език са му спечелили безброй почитатели и врагове. Но пък е гениален!

През 1930 година никому неизвестната абитуриентка от Първа девическа гимназия в София Люба Ганчева занася стиховете си на международно известния учен и интелектуалец Александър Балабанов. Той редактира вещо и с много любов първата й книга „Язове”. Измисля и псевдонима Яна Язова. Стихосбирката става сензация, ученичките я рецитират наизуст. Критиците я величаят като „гениалното дете на българската литература”, а сплетниците са във възторг от връзката й с професора. Любовта им е страстна, безпощадна и обречена от самото начало. Тя скандализира не само литературния и академичния свят.

Наричат Язова „правописната грешка на Балабанов”. (Професорът е известен с предаността си към правилната граматика и неведнъж е бил залавян от полицията да поправя изписани върху стените лозунги – б.а.). Карикатуристите злостно се упражняват върху силуетите им - изящната като тръстика девойка и валчестия световноизвестен учен. Любовта им ескалира до обществен скандал. Едни му се чудят на акъла, други му се подиграват, трети му съчувстват, четвърти завиждат. Понякога в няколко вестника едновременно излизат ехидни рисунки: елегантна девойка с кожа от лисица на изящната си шия се извисява над тантурестия, неугледен професор с чанта под мишница, от която надничат луканки или бутилка вино. Балабанов е известен с влечението си към пийването и мезето.

Съпругата му, австрийката Лия, го шантажира с двете им дъщери и излага с гръмовни публични скандали ученият със световен авторитет. Родителите на Яна – скромни учители от добро потекло, са съкрушени. 33-годишната разлика във възрастта им е любима дъвка на столичните злобари, която те с наслада преживят. Дори царският двор е ужасен, а по вечерните партита се шушука за морал и грехопадение. Въпреки огромната си любов, Язова и Балабанов се нараняват взаимно, казват си непростими неща, разделят се и се събират, терзаят душите си и изгарят в любовен плам. Срещат се по тайни квартири, открадват си няколко дни в провинцията или в чужбина, разменят си тонове любовни писма. 

Проф. Александър Балабанов осуетява брака й с милионера Джон Табаков и разпердушинва в зародиш чувствата й към художника Марио Жеков, но никога не събира смелост да се разведе. Странната им любов оцелява 15 години... Ученият и поетесата използват антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата заедно са Мойра - старогръцки код за голяма любов и неразделност. През 1932 г. излиза стихосбирката „Пролетта на Мо”, в която прозират чувствата им, а по-късно и прозата „Мойра”, от която бликат горест и любов.

Макар завистниците да твърдят, че Яна Язова дължи шеметната си кариера на любовника си, през 1932 г. американският вестник “Крисчън Сайънс Монитор” пише, тя е едно трите имена в българската литература, които си струва да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е покорен от таланта й. През 1936 г. с две стихосбирки и един роман, Язовае спомената в обзорна статия за българската литература в Голямата енциклопедия „Ларус”. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов пише за нея, че има “страшно въображение”, а Петър Динеков - “непознато шесто чувство”. И все пак Яна Язова сякаш е прокълната. Мнозина виждат прокобата в забранената й любов с възрастния професор.

Всъщност, връзката им е колкото трамплин, толкова и камък на шията. Александър Балабанов е гениален литературовед, преводач и критик, но изключително чепат и буен характер. Студентите му го боготворят, той другарува с цар Борис Трети и с Елин Пелин, обаче непрекъснато се замесва в политически и литературни препирни и интриги, за които го обсипват с хули. Всичко товарефлектира върху неговата любима. На пръв поглед безспорният литературен авторитет е дал тласък на кариерата й, но Яна Язова се труди упорито и всеотдайно. Пише стихове, романи, детски книжки и пиеси, превежда и пътува много: Чехия, Германия и Югославия, Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция...

В публичното пространство успехите й се приписват на влиянието на Балабанов и малцина отдават дължимото на бликащия й талант и несломима работоспособност.
През 1937 г. Язова заминава за Париж да учи френски в Сорбоната. Любовта й с Балабанове подложена на изпитание. Той за пореден път е отказал да се разведе и отношенията им са изтънели до скъсване. Във Франция Яна среща милионера индустриалец Джон Табаков (в различни източници се среща като Игнат или Ганчо – б.а.). Той се влюбва безпаметно и веднага й предлага брак.

Поетесата е изкушена. Тя мечтае за бляскав и охолен живот, за пътешествия до Индия, Япония и Америка, иска да се задоми и да има деца. „Аз смятам, че моите грижи към Вас ще бъдат много разнообразни, аз ще ви взема учители по езиците, ще ви заведа по земята навсякъде, за да станете най-големия поет на света. И ще имат смисъл тогава парите ми и работата ми”, пише на Яна влюбеният милионер, който притежава две фабрики в САЩ. Той е толкова запленен, че й написва чек за 3 млн. долара (цялото му състояние, което по днешни стандарти е около 2 млрд.), за да разполага Язова с него, ако той умре.

Балабанов научава и вкарва в действие един от любимите си афоризми „В работите на сърцето не слушай ума. В работите на ума не слушай сърцето”. Вдига се до Париж и проваля заплануваната сватба. Успява да убеди любимата си, че ситото битие ще погребе литературния й талант. Уж простодушният учен се оказва любовен Макиавели – първоначално твърди, че се радва на щастието на любимата си, дори се предлага за кум, после се отказва и посява съмнението, че златната клетка ще окове и римите в душата й.

Полуделият от ревност Балабанов нарича съперника си "безогледен аферист и материалист". Изпада дотам, че да обвинява любимата си, че се е продала за пръстен с диамант и палто от лисици. Яна разваля годежа и се връща при стария си (във всякакъв смисъл) любим. Година по-късно с още по-грозни сцени той прекратява зараждащата се в Созопол любов между нея е художникът Марио Жеков. Тук разправата стига до бой. Младият мъж отстоява с юмруци любовта си, но в крайна сметка победител отново е Балабанов.

А писмата на Марио Жеков са простодушни и нежни: „Може би ще ми се смееш, че не мога да пиша писма, но какво би искала от едно диво морско момче, което знае само, че много, много те обича! На морето му е тъжно за теб, мила. А още повече на мен, защото завинаги го свързах с теб. Толкова по – скъпо ми стана то. Ходим по бреговете, рисуваме и на него разправям това, което чувствам в душата си, на него пея настроенията си.”

Яна се връща при професора, но чувствата й вече не са същите: „О, това беше най – силното ти оръжие – да ме направиш твой мрачен и изплашен роб. Ти знаеш, че аз не бих претърпяла това пред хората и като го направиш, ще ме смажеш, ще ми наденеш пак въжето на врата и ще ме повлечеш отново, безжизнена и отвратена от всичко, по твоя път. И аз тръгнах и тоя път, но знаех, че това е последния камък, който преглъщам с всичките си разкъсани вече сили.”

Здравето на Балабанов е разклатено, двамата любовници поддържат връзка с писма, ученият е почти глух и доста самотен – най-сетне е напуснал жена си, но колкото да се пренесе в таванската стая над жилището им.

Язова не спира да отблъсква ухажорите и едва през 1943 г., тайно от дългогодишния си любим, тя сключва брак с инж. Христо Йорданов. Но не спира да се интересува от здравето и творчеството на професора.Иронично е, че чак след като се измъква от менгемето на обсебващата му любов, тя показва дълбочина в писането и разгръща пълнокръвно таланта си.

Но нещастията я преследват до края на живота й. Последователно умират, родителите, сестра й и съпругът й. Отива си и проф. Алексаднър Балабанов. Романът й „Александър Македонски” изгаря в печатницата и ръкописът му не може да се възстанови. Правят опит да издадат книгата й за Левски под чуждо име. Съюзът на писателите отказва да я приеме след 9-ти септември 1944 г.

Тя живее в пълна самота и изолация в апартаментчето на родителите си на ул. „Раковски”. Там написва трилогията „Балкани” – огромен труд, заради който години наред се рови в архиви и библиотеки. Димитър Талев и Георги Томалевски са във възторг от ръкописа, но и той не вижда бял свят, докато писателката е жива. Събраните от нея карикатури и афоризми на любимия й Александър Балабанов също не успява да издаде...

През 1974 г. я намират изтезавана и удушена с колана на халата й в дома й няколко дни след смъртта й. Трупът на някогашната красавица е разложен до неузнаваемост. Картините, бижутата и книгите й са плячкосани, а мебелите разпродадени. Ръкописите й са прибрани от Творческия фонд на онзи Съюз на писателите, който систематично й отказва членство. След това обаче мистериозно изчезват. Литературният историк Петър Величков издирва произведенията й и благодарение на него част от тях са издадени след 1990 г. Книгата „Мойра” с някои от писмата между поетесата и учения излиза през 1996 г.

"Хубавата и странна Яна Язова", както я нарича френският професори Жорж Ато, е обречена да бъде нещастна в любовта и в живота, дори и в смъртта... А връзката й с проф. Александър Балабанов е нейното щастие и проклятие едновременно.

Из любовните им писма

Тя: "Нашето щастие тогава нямаше граници. В името на това щастие да си кажем: прощавам ти!"

Той: "Ти няма за какво да ми прощаваш. Не съм сгрешил никога. Ти си без всякаква вина, ти си ми всичко."