10067 | 22 март 2025 | 10:11
Има живот и след политиката. Това доказва примерът на бившия народен представител от РЗС Яне Янев, който вече е скотовъд. Той има две ферми за месодайни животни - едната в родния му град Сандански, а другата е в Белоградчик.
- Намираме се пред бившия парламент, което беше работното Ви място. Не сте влизали в него от 10 години, липсва ли Ви?
- Не, ни най-малко. В един момент корените на моя род и силата на родовата памет ме отзоваха по естествен начин от политиката.
- Тогава навремето какво Ви мотивира да влезете в политиката?
- Пак беше родова традиция. Моят прадядо е бил околийски управител на Пиринска Македония, а дядо ми – кмет. И през цялото време и единият, и другият не са прекъсвали да бъдат едри скотовъди. Затова и дядо ми поиска аз да следвам агрономство. След това той ме посъветва да опитам какво значи българска политика. Гордея се, че бях безкомпромисен, на моменти с твърда ръка защитавах каузи и се борих искрено срещу корупцията, но тя е нещо, което поглъща всичко.
- Нашата разходка продължава в триъгълника на властта пред Министерския съвет, където четири години сте били съветник на премиера Бойко Борисов. При положение че започнахте Вашата политическа кариера като противник на управлението и като опонент, защо после се случи така, че сте негов съветник? Как бихте коментирали този момент?
- По един-единствен начин – просто исках да покажа като експертиза какво мога да дам за изпълнителната власт и затова приех.
Противоречията в политиката са нещо конюнктурно, по-важна е мисията за България. Самата система е тотално зациклила и в нея могат да се случват всякакви политически трансформации. За да може нещата да се преобразят из основи, е необходим солиден рестарт. Разтърсващ рестарт.
- Вие сте имали ферма и преди да влезете в политиката, използвахте ли служебното си положение, за да подпомогнете този бизнес?
- Не, напротив. Фермата беше доста позанемарена. Нямах време. Дори когато съм имал бодигардове да ме пазят, се стигаше до комични ситуации – аз се качвам на коня, те тръгват по мен пеша, не могат да ме догонят. Или се качвам на трактора, а те стоят настрана и не знаят какво да правят.
- А в политиката има ли доверие между политиците? Това място, където има доверие ли е?
- Ако говорим за съвременната политика, в нея няма нищо политическо. Това е стара рана, болка и не искам да се връщам назад. Тя е затворена страница в моя живот. Болка, която единствено ме научи да съм още по-упорит и целенасочен.
- Бихте ли се върнали в политиката?
- Не. Категорично не, защото това, което правя, ми е мило, родно, бащино и изпитвам огромно удовлетворение, че се върнах, за да продължа това, което седем поколения преди мен са градили.
- Всички знаят, че сте от Сандански, а ние се срещаме в Белоградчик.
- Да, това е село Боровица. Това е нашата месодайна ферма, която преди повече от 15 години с моя покоен дядо Яне Янев избрахме това прекрасно място.
- Колко животни гледате тук и какви?
- Около 500 животни имаме само от специализираната месодайна порода "Абердийн Ангус".
- Всъщност как протича един Ваш ден тук? В колко ставате, какво правите първо?
- Ставам 6-6:30 ч. Първо, още докато не се е съмнало, поглеждам кравите майки дали някоя не е родила, има ли нужда от помощ. И след като се уверя, че всичко е наред, започваме с рутинните практики. Те са свързани на първо място с храненето. И след това започваме да разнасяме грубия фураж. Аз карам почти всички трактори в стопанския двор и върша почти всички оперативни дейности.
- Къде прекарвате повече време - тук или в Сандански?
- Почти по равно. Станал съм като Пантелей Пътник по Е79.
- Не Ви ли е мъчно, когато изпращате животно към кланицата?
- Много ми е мъчно, защото съм много привързан към тях и познавам всяко едно животно, откакто се роди, докато стигне до този момент. За да спазваме всичко, свързано със селекционния контрол. Вие видяхте - започва още от самото раждане на теленцето - маркиране коя е майката, кой е бащата, попълва се в дневниците и така има абсолютна систематичност и проследимост на всяко животно. В тази ферма гледаме само и единствено млади животни за доугояване, купени от наши партньорски ферми.
- Какво Ви дава работата тук, какво най-много обичате от нея?
- Всичко обичам, свързано с животните. Така съм от дете, мило ми е, влече ме, защото ми е предадено с любов. И като тръгна от билата на Пирин планина, забравям за всичко - забравям за бюрокрация, за гадости, за спънки, за пречки, за банки, за кредити и по този начин се разтоварвам невероятно.
- Какво губи един човек, който живее само в големия град и не е посещавал такова място?
- Човек, колкото повече се отдалечава от първоприродата, толкова повече загубва човешката си същност.
- А с кого по-лесно се общува? С политиците или с говедата?
- О, не обиждайте говедата. Те са изключително добри, разбрани и почтени. Реагират на знаци и може с малко жестикулации да се разбереш с тях.
- Вашата политическа кариера продължава до 2017 г. и после какво Ви откъсна от политиката? Какво се случи, че наистина я оставихте зад себе си?
- Усетих, че трябва час по-скоро да се върна към корените си в силата на това, което са изграждали близо два века моите прародители, и реших, че ако аз не отида там, всичко ще замине и няма да остане никаква следа, няма да продължи родовата традиция. Това ми действаше смразяващо и затова реших, че е много по-ценно това да произвеждаш храни, качествени фермерски продукти, отколкото да правиш и най-пламенните речи в парламента.
- А чисто практически какво се случи? Не успяхте да влезете в парламента и затова си дадохте сметка?
- Не, ние бяхме прескочили, даже получавахме държавна субсидия. Не е това нещо. Не съм се натискал да остана, имал съм след това какви ли не други предложения и не съм приел никое от тях. Просто реших, че не мога с политически средства да направя това, което имам предадено от моите предци. И аз до края на живота си ще помагам, ще направя всичко възможно за възраждането на българското животновъдство и на българското село.
Мобилна верси
RSS
