8485 | 6 апр. 2026 | 13:57

Тя ще се пренася чрез сложна за преобразуване в микровълнови лъчи и високоенергийни лазери, насочени към приемни станции на Земята

Преди повече от десет години японска строителна компания обяви план за създаване на масивен пояс от слънчеви панели около екватора на Луната. Концепцията, наречена "Лунният пръстен" (Luna Ring), трябва да се простира на 10 943 километра и да генерира непрекъсната слънчева енергия без никакви проблеми с времето или тъмнината, които пречат на наземните инсталации, пише изданието The Daily Galaxy, цитирано от "Фокус".

Първоначално проектът не привлече много внимание, но след ядрената катастрофа във Фукушима през март 2011 г. Япония изведнъж прояви много по-голям интерес към алтернативните източници на енергия. Цифрите е трудно да се игнорират. Корпорацията Shimizu, фирмата, която стои зад предложението, заявява, че наземните слънчеви панели могат да генерират само една двадесета част от енергията, произвеждана от еквивалентна инсталация в космоса.

На лунния екватор няма атмосфера, която да блокира слънчевата светлина, няма облаци и няма нощ на осветената страна, което означава, че системата би могла да работи непрекъснато денонощно.

Тецуджи Йошида, президент на космическата консултантска група CSP Japan, част от Shimizu, подчертава, че ако цялата енергия от лунните панели достигне Земята, никога повече няма да възникне необходимост от изгаряне на въглища, нефт или биомаса.

Как енергията се предава от Луната до вашия дом

"Лунният пръстен" решава основния проблем на наземната слънчева енергетика – прекъсванията. На Земята слънчевите ферми спират да произвеждат енергия през нощта и губят ефективност при облачно време, но на Луната практически няма атмосфера, което означава, че нищо не блокира слънчевите лъчи. По дължината на лунния екватор едната или другата страна винаги е залита от слънчева светлина, което осигурява денонощно производство.

Ето как енергията ще пътува: слънчевите елементи на лунния екватор превръщат светлината в електричество, а вградените кабели пренасят тази енергия към видимата страна на Луната – тази страна, която винаги е обърната към Земята. Там предавателните устройства преобразуват електричеството в микровълнови лъчи и високоенергийни лазери, насочени към приемни станции на Земята.

На Земята специализирани антени улавят микровълните и ги преобразуват обратно в електроенергия за електропреносната мрежа. Според проектната документация на Shimizu, системата би могла да използва енергията и за производство на водородно гориво за съхранение и транспорт. Целта е пълно преминаване от изкопаеми горива към общество, базирано на водород.

Роботи и лунен прах – строителен план, който няма аналог

Да се строи нещо на Луната е изключително трудно, затова Shimizu планира да разчита почти изцяло на роботи. Тези машини ще се управляват дистанционно от Земята 24 часа в денонощието, изпълнявайки задачи като изравняване на почвата, изкопаване на лунна кора и сглобяване на оборудване. Малка група астронавти ще поддържа роботите на място, но хората ще играят второстепенна роля.

По време на строителството също така ще се използват максимално лунните ресурси, което ще намали нуждата от доставка на материали от Земята. Лунната почва представлява оксидно съединение и, като внасят водород от Земята, работниците биха могли да произвеждат вода и кислород от лунната повърхност. Самата почва може да се превърне в бетон, керамика, стъклени влакна и дори в самите слънчеви панели.

Според документи от 2011 г. "Лунният пръстен" остава концептуален проект на Shimizu. Компанията не е осигурила финансиране, не е получила официална подкрепа от космически агенции като JAXA или NASA и не е имала график за активна разработка. Предложението е представено на сайта на Лунния научен институт на НАСА, но не е предизвикало особен интерес извън него.