28368 | 3 окт. 2015 | 15:29
- Г-жо Кукушева, до къде стигна идеята на здравното министерство за въвеждането на данък „вредни храни“ и каква е в момента позицията на бизнеса?
- Идеята започна тихомълком да си проправя път в началото на пролетта. Бизнесът реагира бързо и категорично срещу това намерение. Опитът на държавната власт да въвежда допълнителна регулация и да утежнява данъчното бреме е маниер с диктаторски привкус. Така не се прави.
- Но нали целта е да растат здрави децата ни?
- След като една стока е хранителна, тя няма как да е вредна. Авторството на определението „вредна храна“ е чисто българско. Подобна дефиниция в световното и европейското пространство не съществува. Има набор от еврорегламенти със задължителен характери. В тях са определени праговете на отделните съставки в хранителните продукти и изписването върху етикетите.
Досега от Министерството на здравеопазването не са се срещали с нас, представителите на хранителния бранш, за да разговаряме по предложението им. А според евроизискванията, ако ще има подобно законодателство, ние трябва да сме включени в обсъждането му. Всичко, което се лансира от здравния министър Москов и заместника му д-р Персенски, е само и единствено в медийното пространство. Тяхната идея е да се намали консумацията на определен тип храни, особено при децата. Обаче нека да направим и едно уточнение – до момента никой не е посочил за кои точно храни става дума.
- Какъв е проблемът, ако има по-високо облагане за някои храни, възприети от лекарите като вредни?
- Вредна е самата идея да се създава подобен тип законодателство. Обременяването на бизнеса с допълнителен данък означава узаконяване на още по-голям сив сектор. Другото е, че ще бъде дискриминирано бедното население на България. А то, поради ограничения си бюджет, консумира храни с повишен риск за здравето. Заболявания като затлъстяване, хипертония, ранен диабет са непознати за селските ни райони, където хората слагат на трапезата си предимно домашна храна. И още нещо: акцентът на всяко едно правителство и на Министерството на здравеопазвнето трябва да е превенцията, защото това е част от лечението. Необходима е национална кампания за здравословно хранене, която да започне в семействата, детската градина, да премине през учебните заведения и да достигне до най-високо равнище в държавата. Тази идея притежава много предимства. Първо, няма да е скъпо. Освен това ще бъде подкрепена от бизнеса. И накрая – няма да се бърка в джоба на потребителя с допълнителен данък. Всъщност, ще стимулираме потреблението на полезните за здравето на българина храни. Казвам неслучайно на българина, защото не е тайна, че здравословността на храненето се определя от географското местонахождение на човека.
- Бихте ли казали тогава кои са полезните за нас храни?
- На първо място хлябът. Основната суровина за производството му е абсолютно истинска, защото няма измислен заместител на брашното. А българският хляб е един от малкото в света, който се произвежда изцяло от родна суровина. А пък България е сред малкото страни, където не се отглежда ГМО. Пшеницата е златното зърно, което ние по стечение на географските си дадености можем да отглеждаме. За сравнение - ръжта е култура, която се сее там, където това не е възможно за пшеницата – в Скандинавските държави и Северна Европа. В света има огромен добив на жито, но българското се търси именно, защото е чисто от ГМО.
- На пазара у нас в момента има огромно разнообразие от хлябове. Как потребителят да се ориентира в това море?
- Препоръчваме пшеничен хляб по стандарт „България“. В момента подготвяме стандарт за пълнозърнест хляб, защото триците в него дават възможност за по-добро регулиране на стомано-чревния баланс.
- Кой произвежда хляба по този стандарт?
- Ползвателите на стандарта се определени по съответен ред. При тях производството е строго наблюдавано от инспектори на Българската агенция по безопасност на храните, които контролират процеса от развитието на културата, прибирането й, влизането на житото в мелницата. Включително брашното е произведено по стандарт.
- Как да сме сигурни, че хлябът е това, за което ни го продават?
- Произведеният на светло хляб можете да купите от легалните търговски обекти. Той е пакетиран, освен, ако не се изпича на топла точка, но и тогава има търговска опаковка. Изписани са всички съставки в процентно съдържание. Срокът на годност е точно определен. Има проследимост на производството и при наличие на някакъв проблем проверката може веднага да бъде извършена.
- А колко от хляба се произвежда в сивия сектор?
- Сивият сектор изобщо не намалява и в нашия бранш продължава да е около 40 процента. Даже не бих се учудила, ако вече е повече. Всъщност, никой не се занимава да го оценява и изчислява под някаква форма. Ние като производители го усещаме по пазара. Но знаете ли кой по-добре би отговорил на въпроса. Ние имаме сериозен партньор в борбата със сивия сектор и това са търговските вериги. Сивият сектор пряко яде от печалбите им и затова те биха могли да дадат по-точна статистика.
- И дежурният въпрос - възможна ли е промяна в цената на хляба?
- Вече 25 години не е променена доставната цена на хляба, която е около 40% от продажната. Единственият начин да поевтинее хлябът за потребителя, е да има диференцирана ДДС ставка на храните. Но засега това не е тема от дневния ред. Ние не водим битки, ние убеждаваме и се опитваме по всякакъв начин да сложим темата в центъра на полезрението в навечерието на 2016 година. Да не забравяме, че хлябът е храната на света и пред хляба всяка религия има респект.
Ето, румънците намалиха ДДС върху храните от 24 на 9%. Освен, че поевтиняха хранителните продукти, драстично намаля злоупотребата с ДДС. Има лесна и ясна проследимост.
- Какъв е вашият съвет?
- Хлябът е в основата на човешкото хранене и е най-добрата балансирана храна за организма. 250 – 300 грама на ден или 7-8 филии, са необходими за добрия баланс на организма. Яжте хляб – това е храната за мозъка, за да можете да мислите и да разбирате живота, за да имате желание да го промените.
Мобилна верси
RSS
