21696 | 12 май 2015 | 12:30

Спортните гимнастици са недооценени, не изкарват пари като тенисистите, а работят повече

- Г-н Гранди, хареса ли ви организацията на Световната купа по спортна гимнастика и акробатика във Варна?
- Разбира се, но аз не съм се съмнявал, защото българските гимнастически федерации са доказвали, че са компетентни при домакинствата на подобни турнири. Залата ви е обновена (Дворецът на културата и спорта - б.а.), става за състезание от ранга на Световната купа. Но не би могла да приеме световно първенство например, защото няма необходимия капацитет. За шампионат на планетата трябва да разполагате с поне 14-15 хиляди места.

- За първи път ли сте във Варна?
- О, не. Доколкото си спомням, гостувах тук през 70-те години на миналия век. Градът се е променил толкова много.

Когато бях във Варна, също беше много красиво, но сега е изключително оживено, има огромен брой автомобили. Хотелите са станали значително по-добри, вече има всичко за ядене. Преди не беше така, но да не си помислите, че критикувам тогавашната система на управление.

Не обичам политиката

и затова не искам изказването ми да звучи по този начин. Все пак в Италия също си имаме достатъчно проблеми.

- Как ви се вижда нивото на състезателите в спортната гимнастика?
- Много добро. Вие можете ли да си представите какво е да играеш на 6 уреда? Тези състезатели започват да тренират в невръстна възраст, на около 5 години. Необходим е огромен труд, за да станеш европейски или световен шампион. И като се замислите - за какво го правят? За нищо! Вижте, в тениса състезателите правят пари. А двата спорта не може да се сравнят. Безспорно гимнастиката е много по-трудна. Аз в момента съм на 81 години и понякога хващам ракетата, за да играя за удоволствие. Но ако се опитам да се хвана за халките, най-вероятно тялото ми ще се разпадне.

- И все пак Йордан Йовчев успя да докаже, че в този спорт също има дълголетие - участва шест пъти на олимпийски игри...
- Той е пример за изключителен характер, съчетан със страхотни качества. Бих казал, че Йордан не само участва, но показа и едно много високо ниво. Но той е единствен и уникален. Не вярвам скоро някой да повтори неговото постижение.

- Казвате, че е уникален, но така и не успя да стане олимпийски шампион. Помните ли представянето му на халки в Атина 2004, когато беше несправедливо победен от гърка Демостенис Табакос?

- Благодаря ви, че не ми спестихте този въпрос. Във всички спортове, в които има оценяване, има и субективност. За мен Йордан игра по-добре от гърка и съчетанието му беше по-сложно. След тази олимпиада променихме системата на оценяване (вече таванът не е десетка - б.а.). Знаете ли колко много държави се съпротивляваха срещу нововъведението? 

Ако тези променени правила бяха влезли в сила преди гръцките игри, Йовчев щеше да стане шампион. Откровено ще ви кажа, че много пъти съм бил на ръба да убия някой от съдиите и затова не ме обичат. Винаги съм казвал, че не може един рефер да има собствено мнение, когато дава оценка за трудност на дадено съчетание. Елементите са ясни - двойно салто например не може да бъде оценено като единично.

- Мислите ли, че има шанс акробатиката да стане олимпийски спорт?
- Не съм сигурен, но смятам, че акробатиката има 75 процента шанс да влезе в програмата на младежките олимпийски игри. Много е важно към даден спорт да има голям зрителски интерес, но освен това трябва да го развиват и сериозен брой държави. А с акробатиката нещата не стоят така, силни състезатели имат около 20 страни.

- Преди няколко години казахте, че в периода на вашето управление най-много съжалявате, че повече страни не са започнали да развиват художествена гимнастика... Но тя все пак е част от олимпийската програма.
- Да, така е. Но художествената гимнастика намери място в олимпийското семейство преди близо 30 години. Сега, за да влезе един спорт в програмата, трябва да излезе друг. Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах има желание да прави промени и иска да отвори широко вратата за нови спортове. Въпреки това се съмнявам, че всички ще са доволни. Знаете ли, че десетки спортове искат да станат част от олимпийските игри? Що се отнася до художествената гимнастика, тя е популярна само в Европа. Вижте, на последната олимпиада в Лондон участваха 11 държави от Стария континент и Канада. А по принцип всеки континент трябва да има представител на такъв форум.

- Сигурно сте прав, но в България се гордеем много с гимнастичките си и бихме искали да играят на олимпийски игри...
- Вижте, аз също се гордея с вашите гимнастички. И съм много щастлив за българския ансамбъл, който спечели световната титла в многобоя миналата година. За мен като президент на гимнастическите спортове е важно да се запазят традициите в тези държави, в които винаги е имало качествени състезатели.

В художествената гимнастика сте водеща сила

- Напоследък стана модерно да няма деление на спортовете като мъжки и женски. Какво мислите за художествената гимнастика за мъже?
- Бих казал, а защо не? В Япония е много популярна, но не си представяйте мъже, които размахват ленти или хвърлят бухалки. Те играят нещо между акробатика, спортна и художествена гимнастика.

- С какви чувства си тръгвате от България?
- Знаете ли, през 1998 г. получих титлата доктор хонорис кауза на Националната спортна академия. Връчиха я на мен и на големия Хуан Антонио Самаранч. Това беше първото подобно отличие, което получавам. Затова ще го помня винаги, точно както се помни първата любов. Искам да знаете, че пазя много топли чувства към страната ви.