24424 | 15 февр. 2015 | 13:57
Професор Пачев, навръх Трифон Зарезан (вчера - б.а.) да поговорим трезво за традициите в правенето на вино. Българинът преди много години е измислил ироничната поговорка „Ахмак лозе копае, юнак вино пие!“. Има ли достатъчно „ахмаци“ днес?
- Бяха намалели доста в края на миналия и в началото на тоя век. В последно време обаче се намират. Продължителният спад в развитието на лозарството ни вече е спрян. Интересът към производството на грозде и на вина започна да расте, но все още е далече от най-добрите години за лозарството ни. Новите площи с винени и десертни сортове грозде в страната се увеличават. А „юнаци“ да пият вино, винаги е имало и ще има.
- Откъде идва тази поговорка?
- Нашият отрасъл открай време е много трудоемък - има доста ръчна работа в него. Трябва да се копае, да се режат лозите, да се връзват, да се махат излишните филизи и т.н. От май до късна есен, когато се прибира последното грозде, в големите масиви работата на практика не спира - тя е всекидневна. Не знам как точно се е родила поговорката. Предполагам, че е измислена от някоя „юначна“ компания на маса.
- Преди половин век България е била на първо място по износ на десертно грозде. Къде сме в класацията сега?
- В средата на 60-те години на миналия век страната ни е изнасяла по около 2 000 000 тона десертно грозде. Не само в страните от бившия соцлагер. Изнасяли сме доста и за Западна Европа. Този период е пикът в развитието на българското лозарство - с много високи добиви и с добре балансирани сортове. Тогава са се отглеждали основно „Болгар“ - от десертните сортове, и „Гъмза“ - от винените. Сега сме много далече от някогашните мащаби на лозаро-винарската ни промишленост. Гъмзата е почти пред изчезване. Има я само на няколко места в Северна България. Едно от тях е в нашия институт. Насаждението не е голямо - около декар, но си го поддържаме.
- Прочутата плевенска гъмза отдавна не е на картата с лозовите масиви в България. Защо?
- Хората постепенно се отказаха да гледат този сорт по много и различни причини. Основната от тях е, че гъмзата не е много издръжлива на чести промени на времето. В дъждовни години като миналата например гроздето бързо се разваля и трябват много грижи, труд и средства, за да получиш добра реколта от лозе с гъмза. И други наши сортове, с които България беше известна някога, постепенно изчезнаха. Някои от тях като „Широката мелнишка лоза“, „Димят“, „Тамянка“ започнаха да се появяват отново, макар и все още площите да са сравнително малко.
- Какво загуби и какво спечели българското лозарство след закриването на някогашните ТКЗС (трудово кооперативно земеделско стопанство) и приватизацията на винпромите?
- Преди всичко отрасълът загуби позициите, които имаше. Работната ръка в кооперациите намаля, а това се отрази пряко върху качеството на грижите за лозовите масиви. Преди 25 г. във всеки окръжен град у нас имаше винпром. Сега те са много по-малко - в Карнобат, Пловдив, Пещера, Асеновград и още няколко. Наистина работят с по-съвременно оборудване и технологии, но когато суровината е малко, модерната им апаратура не може да се експлоатира както трябва. Винпром „Търговище“ например има 8500 дка лозя, които запълват около две трети от капацитета му. За да използва и останалата една трета, трябва да купува допълнително грозде. Плевен също няма винпром, останаха само винарската къща „Мизия“ в Долни Дъбник и избата в Телиш.
- С колко намаляха лозовите масиви у нас през последния четвърт век?
- Според статистическите данни намалението е с около 60 на сто. От 5-6 години отрасълът се съживи. Започна създаването на нови винени лозя - ръстът им през този период е близо 15 процента. Тази тенденция се засили през 2014 г., защото по европейските програми бяха отпуснати средства за създаването на винарски къщи и доста хора се захванаха да развиват такъв бизнес. Това обаче е само едно добро начало. Все още не може да се каже, че лозарството ни е в сериозен подем.
- Повечето от новите лозя обаче се правят с вносен посадъчен материал...
- Използването на внесен от чужбина посадъчен материал е една от причините за постепенното изчезване на някои от местните сортове. От Германия, Австрия, Испания, Италия идват лозички на по-ниски цени. Нашите производители ги предпочитат, защото гледат да спестят някой лев, за да имат пари за други дейности по създаването на новите масиви. В България производителите на посадъчен материал са малко - общо 9 са тези, с които ние имаме договори. Поддържаме много близки контакти с тях - търсят ни често за калеми за облагородяване. Институтът по лозарство и винарство поддържа 17 сорта, създадени при нас през последните 15 г., и още няколко по-стари - „Болгар“, „Врачански мискет“ и др. Има и 4-5 по-малки производителя на посадъчен материал в страната, но като цяло разпространението на нашите български сортове е свито.
- Няма ли опасност да се промени характерът на българското лозарство? Ако тази тенденция продължи, скоро у нас ще имаме испански, австрийски, италиански лозя, но не и български.
- Това вече е факт - основната част от лозовите ни масиви са с вносни сортове. Българските са останали много малко. Посадъчният материал, който произвеждаме, отива предимно в личните стопанства. Мисля обаче, че интересът към нашите сортове скоро ще се повиши значително и ще пробием на този пазар. Особено с последните ни разработки - те са устойчиви на студ, на мана и на гъбични заболявания и това ги прави икономически по-ефективни. Съобразени са със съвременните изисквания и със стандартите в Европейския съюз. Отговарят и на стандартите за направа на хубаво, качествено вино, което да се търси на пазара. Такива сортове са „Кайлъшки рубин“, „Милана“, „Трапезица“ и др. Вината, които се правят от тях, са с много добри показатели - с балансирани киселини и захари и много приятни плодови аромати.
- Вносният посадъчен материал, който се използва у нас, е създаден за конкретни климатични условия. Издържа ли той на климата в България?
- За издържане - издържа. Нашата технология на отглеждане позволява да се използват по-слабо устойчиви на ниски температури сортове. През есента корените на лозата се загребват и тя може да презимува спокойно. Има обаче друг проблем - при вноса на посадъчния материал се обръща по-малко внимание дали в него има вирусни заболявания, особено на рак по лозата. В България вече са доста масивите с внесен заразен материал - те трябва да бъдат изкоренени и унищожени. Много от колегите, които започват да правят нови лозови масиви, се сблъскват с тоя проблем и понасят значителни загуби. Докато при нас, в института, посадъчният материал се дава с гаранция, че такова заболяване няма, защото всички лози се тестват.
- За домашното си лозе българинът най-често търси сорта „Бодни пръчка, пий вино!“...
- Е, няма такъв сорт. Наистина с колегите се шегуваме, че „мързеливите“ лози са тези, които са устойчиви на мана и оидиум (брашнестата мана, пепелница, брашнянка) и на ниски температури. Но за тях също трябва да се полагат грижи, макар и с по-малко труд и разходи от останалите сортове.
- Плевенският Институт по лозарство и винарство е единственият у нас. Защо е създаден точно тук?
- Мястото за него е избрано през 1890 г. по препоръка на френския професор Пиер Виела, защото районът около Плевен е бил с много добре развито лозарство. На всеки член от живеещите тогава тук семейства са се падали между 5 и 8 декара лозя. Най-много лозари е имало в Гулянци, Пелишат, Червен бряг, Пордим и др. С лозарство се е занимавало предимно християнското население, защото виното се използва и за ритуали в църквата. В Южна България по онова време лозарството е било съвсем слабо развито, и то само на отделни места.
- Лозарите всяка година се оплакват, че при разпределянето на средствата за подпомагане на земеделските производители държавата се отнася към тях като мащеха. Какви трябва да бъдат субсидиите за отрасъла?
- През миналата година лозарите получиха по 30 лв. на декар, а за тази доплащанията от земеделското министерство ще бъдат 27 лв. на декар. Тези суми са много малки - в лозарството разходите на декар са между 120-130 лв. Ръчният труд е много. А при зърнопроизводителите всичко е механизирано и от тая гледна точка те получават много по-високи доплащания. Държавата трябва да намери по-справедлив начин да подпомага лозарите. В Гърция например доплащанията са по 90 евроцента на килограм продукция. Това вече ще е сериозна помощ - при 700-800 кг от декар винено грозде производителите ще получат по около 700 евро.
- Прогнозата ви за тазгодишната реколта?
- Рано е да се правят категорични прогнози. Заради ниските температури от късната есен досега обаче част от лозята в Северна България са измръзнали - в Търговищко, Плевенско, Враца, Свищов и на други места. Размерът на пораженията ще стане ясен в началото на пролетта. С подходяща резитба измръзналите лози могат да възстановят развитието си и да дадат обичайния си плод. Очакванията ни са за добра реколта. Но ако годината се окаже дъждовна като миналата и ако лозята не се третират достатъчно с препарати, добивите пак ще бъдат ниски.
- Каква е тайната на перфектното вино?
- Най-важното условие е да са били подходящи атмосферните условия през годината и лозето да е родило здраво грозде - с балансирани киселини и захари в него. Има много тънкости и в процеса на ферментация, за да се запазят ароматите и да се постигнат добри вкусови качества. Естествено, резултатът невинаги може да е перфектен.
Мобилна верси
RSS
