15625 | 13 септ. 2015 | 22:41

Изпълнителят на "Момчето, което говори с морето" мечтае за бутиков концерт за 40 години на сцената

- Панайоте, тази година отбелязваш 40 години на сцената. По този повод имаше ли всенародни тържества или още не са се развихрили?

- Предстоят. Накъде към декември месец смятам да избухна като звезда-вечерница.
- И какви са ти плановете за избухване?
- О, те са типично певчески. Искам да направя един бутиков концерт (каквото и да значи това), да изпея няколко евъргрийна, няколко от най-популярните ми български песни – „Момчето което говори с морето” и т.н.да покажа класа и стил в пеенето.
- Не мечтаеш за концерт в зала 1 НДК?
- Там ми е малко като на конгрес. Представям си го в зала „България” или в „Рейнбоу плаза”, да е по-камерно, главното действащо лице да бъде песента, чуваемостта да бъде 100-процентова, както никога досега. Да попея от сърце! Така съм запланувал да го направя, но не ме питай как ще стане или кога.
- Т.е. ако някой иска да помогне е добре дошъл.
- (засмива се) Нищо подобно! Ама го казвам с половин уста. Споделих на един спортен журналист, че искам да направя концерт за 40-ата годишнина от началото на сценичната ми кариера и той ми каза „Г-н Панайотов, вие сте боец!”. Тази фраза ми се запечата и стана моето партизанско име. И сега казвам „Добър ден, аз съм боецът!”.
- Боецо, защо не седнеш да напишеш една книга? Ти си човекът, който най-свежо и забавно разказва случки от българската естрада.
- Добре ми предлагаш, но забравяш, че аз не съм като другите. Поне не искам да бъда. Засега искам да пея. Ако прегърна перспективата за книгата ще започна да се чувствам като писател, нищо че само за едни мемоари става въпрос. И започва да ми звучи обидно. „Този вече остаря и пише, понеже не може да пее”. Аз искам да докажа обратното, че мога да пея по-добре отколкото преди.
- От гледна точка на мъдростта?
- От гледна точка на песента. Гласовият ми апарат се е подобрил чувствително. Аз съм на 64 години и се чувствам в апогея на вокалното си можене. Защото съм певец, а не изпълнител. Сега се чувствам узрял. Ошлайфал съм гласовия си апарат, издялкал съм ненужното, репетоарът ми е налице. Избрал съм си какво да пея.
- Нещо ново не си ли подготвил?
- Искам да споделя с особена гордост, че работя по новия си репертоар от български песни. Една вече е готова – „Не ме докосвай с пръсти”. Изпях я на фестивала „Лирата на Орфей”. Неин автор е маестро Димитър Караминков от Сливен. Малко съм направил лек завой...
- Да не си минал към чалгата
- (смее се) Не съм. Не мога да се класирам там. ГолЕма конкуренция. Песента „Не ме докосвай с пръсти” е най-хубовото нещо, което ми се е случвало от близо 10 годин насам. Димитър Караминков има оше 6-7 готови песни и ще издадем цял албум. Готови сме е и с един дует, който с Петя Буюклиева сме посветили на Коледа.
- Вие и двамата сте много гласовити, като тръгнете да се надпявате...
- Няма да се надпяваме. Тази песен излъчва мъдрост, светлина, както подобава на празника. При нея няма да показваме силата на гласовете си, а зрялост, любов към Бога. Това е най-трудното. Не е трудно да изпееш горния тон. Той не е проблем нито за Петя, нито за мен. Проектът е мащабен – с детски хор, с оркестър. В целия ми нов репетроар, който се задава, песните ще бъдат европейски.
- Не е ли по-важно да са шлагерни, защото когато излезеш от концерта ако не си татаникаш поне една...
- Никога няма да избягам от шлагера! И същевременно ще го гарнирам с някои от моите български евъргрийни, както ги наричат някои шегобийци, защото са вечно зелени. Те няма да избягат никога от моя репетоар – „Момчето, което говори с морето”, „Шопкиня”, „Охридското езеро”, „Дунаве, Дунаве”, „Заведи ме в Родопите”... Оказа се, че имам доста добри песни, които не са познати на широката публика. Смятам да ги освежа.
- С някоя от тях ли щеше да се явиш на „Златният Орфей”, ако се беше състоял?
- Не, няколко от по-старите певци щяхме да направим мини рецитали. Жалко, че не се получи. 
- Ти си два пъти носител на „Златният Орфей”. Разкажи някоя случка от онова време!
- Има цензурирани и нецензурирани случки. Ти каква искаш?
- Нецензурирана, разбира се!
- Виж как се хвана веднага! Някои неща не мога да споделя с широката публика на epicenter.bg. Аз съм нормално сложен мъж от природата и от Господ и поливам успеха не само с алкохол. Тогава бях ерген, за мен нямаше затворени врати. Тук слагам едно многоточие...
- Разказвал си ми как си бягал от почитателки през прозорчето на тоалетната.
- Когато получих голямата награда, го дадох много яко на душата. Музикантът никога не е бил богат, но тогава почерпих целия ресторант с по една бутилка шампанско за всяка маса. А нямах никакви пари! Още не бях взел наградата, която през 1979 година беше 1000 лева, преди данъците. Вечерта имах някаква мижава сума в джоба си, но като баровец поръчах шампанското. Когато стигнахме до сметката тихичко казах, че ще платя на другия ден. И го направих, естествено. На следващата година парчето на Ангел Заберски-баща, което изпълнявах взе голямата награда за българска естрадна песен. Статуетка не ми дадоха, но се считам, че съм два пъти носител на „Златния Орфей”. Та след обявяването на наградата седим с Ангел Заберски в ресторанта и... няма по бутилка шампанско на всяка маса, а на мен ми е неудобно. Питам го няма ли да почерпи, а той ми вика „Ти малко уиски ли ще пиеш? Голямо!”, му казвам. След този пореден успех чух една реплика „Браво, браво, Панчо! Ама втора поредна година - много ти става вече!”. Тогава не му обърнах внимание, но след години я сънувах. Но това си върви с менюто! Хем ми е кеф, хем проумявам, че ако един успех няма развитие за артист като мен, става много скучно и тъжно. Животът криволичи много, прави едни сложни чупки, така че прескачам периода, от който мога да се оплаквам и искам да внуша на читателите на epicenter.bg, че хубавите неща предстоят. На прага са! Остава ми само да го прескоча и да стигна до тях. Докато дишам искам да привличам успеха.
- Когато имитираш разни хора, особено Емил Димитров и Парцалев, ми идва да ти кажа да зарежеш пеенето и да се отдадеш на скечове.
- Да, това ми е дарба, но вече е заспала. Преди по цели нощи съм забавлявал компанията. Бях цяла комедийна трупа, клоун. Оставах без глас от имитации. Ако сложа пердето, идеално мога да се впиша в пейзажа на телевизионните шоупрограми. В момента всички артисти са само имитатори. Аз искам да си пея! Но никога не е късно да стана за резил...