15089 | 7 септ. 2015 | 14:35

САЩ трябва да приемат повече мигранти на територията си, смята един от най-противоречивите съвременни политически анализатори и съветник на бившия председател на ЕК Жозе Барозу.

Филип Льогран е един от най-авторитетните политически автори и коментатори в Европа в момента, със завидна експертна и научна кариера, който предизвиква ожесточени дебати с трудовете си. След като през 2010 г. прочита „След шока - да приспособим световната икономика след кризата“ - третата книга на Льогран, тогавашният председател на Европейската комисия Жозе Барозу го кани за съветник. Льогран е начело на стратегическия екип на Барозу от 2011 до 2014 г. Преди това е бил специален съветник на председателя на Световната търговска организация.

Филип Льогран преподава в London School of Economics, откъдето има дипломи по икономика и световна политика; пише в Economist и Foreign Policy, в The Times, Guardian, Wall Street Journal, чест коментатор на BBC и Financial Times.

Понастоящем той координира ОPEN: the Open Political Economy Network – нов независим изследователски център, който функционира като международна платформа за идеи, поддръжка и дебати по политически и икономически теми.

Книгите му, посветени на глобализацията, миграцията и финансовата криза предизвикват горещи дебати и множество критични коментари. „Имигрантите – страната ви се нуждае от тях“ (2007), е номинирана за годишната награда на Financial Times.

Трябва да сменим начина, по който говорим за бежанците и за даването на убежище, а вместо да гоним прииждащите в Европа хора, е необходимо да се създаде безопасен и надежден механизъм, по който те да могат да работят легално на континента ни, смята Филип Льогран. Той не прогнозира сериозна дестабилизация на Балканите, тъй като бежанските потоци ползват територията на полуострова основно като транзитен път към Средна и Северна Европа.

- Г-н Льогран, Европа е в паника заради бежанската вълна. А паниката не може да доведе до работещи решения. Вие сте привърженик на тезата, че вместо да тръбим, че цивилизацията ни е в риск, трябва да създадем правила, по които тези хора законно да навлязат на континента. Какви са шансовете лидерите на ЕС да постигнат подобен работещ механизъм в съвсем кратки срокове?

- Европейските лидери трябва да създадат безопасен и добре подреден механизъм за обработване на молбите за даване на убежище. За да няма хаос и смърт по европейските граници и на територията на Съюза, на негово място трябва да бъдат осигурени законови средства за хората да дойдат да работят легално в Европа. За жалост, ние сме много далеч от постигането на която и да е от тези цели.

- Икономическата карта на Европа очевидно ще бъде преначертана заради бежанския поток, твърде скоро след плахото излизане от кризата, което се наблюдава на територията на Съюза. Как имигрантите биха налели свежа кръв в пазара на Европа- най-големия в света и с колко консуматори би нараснал тойв реални измерения? Какви законови стъпки са необходими и готови ли са страните-членки да работят практично, а не идеологично?

- От началото на тази година 365 000 души са влезли в Европа без разрешение- това е равно на едва 0,7% от населението на ЕС от 508 милиона. Тоест става дума за напълно управляем брой хора. Жизнено важно е Европа да предостави убежище на бегълците, напуснали места като Сирия заради убийствата и гоненията. В същото време трябва да сменим начина, по който говорим за миграцията и даването на убежище. Новопристигналите могат да допринесат много за застаряващите европейски общества със все по-малко работещи хора: като работници, данъкоплатци, откриватели, предприемачи.

- Същото важи и за Шенгенското пространство. Докато България и Румъния смогнат да изпълнят всички драконови критерии, за да влязат в Шенген, той ще се разпадне. Очевидно при наплива на бежанци през Балканите шансовете ни намаляват още повече, а и може би е за добро - контролът на потоците е труден и при наличен граничен контрол. Може ли да се постигне единна политика за даване на убежище, за да не се разпадне Шенген?

- Европа вече направи първата крачка, като създаде доброволна програма за пренастаняване на 32 000 бежанци. Сега Европейската комисия трябва да направи следващата стъпка, с програма за над 160 000 търсещи убежище, а Германия да използва влиянието си, за да настоява за общ подход при създаване на политика за бежанците в рамките на Шенген.

- България, като страна от Балканите, ще се окаже твърде скоро в центъра на бежанския вихър. За разлика от Унгария, тук няма властови амбиции за строене на стени и телени мрежи,но няма и капацитет за приютяване на десетки или стотици хиляди хора, бягащи от Близкия изток и Африка. Според вас необходими ли са радикални държавнически решения за изправяне срещу вълната или по-скоро е необходимо съобразяване с общите решения на 28-те?

- Засега най-големия транзитен път от Гърция към Северна Европа минава през бивша Югославия. Някои мигранти може да преминат през България, но като транзитен пункт, а не като крайна дестинация. В същото време българите ползват предимствата на свободното движение на територията на ЕС и би трябвало да са склонни да бъдат отворени към новопростигащите.

- В тази връзка, способна ли е Обединена Европа да намери бързо механизъм за регулиране на ситуацията или ще останем на режим решения ад-хок? Следвоенна Европа е добър аналог в тази посока, но имаме ли днес лидери, които да могат да създадат нов план Маршал или негов аналог?

- Ясно е, че като цяло в Европа има липса на лидерство, което се дължи от една страна на самите личности, а от друга- на инститицуонални проблеми. В нормална обстановка канцлерът Ангела Меркел не блести с лидерство, но в сегашния случай би трябвало да е склонна да поеме по-присърце тази роля, както и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

- България е съсед на Гърция и Турция - две държави, в епицентъра на бежанската криза. Предвиждате ли дестабилизация в тези две страни, заради неуправляемата бежанска вълна, която да се разпростре на север и на запад с непреодолими последици?

- Турция, която е по-бедна от ЕС, в момента дава подслон на повече бежанци отколкото цяла Европа, и успява да се справи. В същото време няколко малки гръцки острови се борят със ситуацията, а повечето търсещи убежище искат да се придвижат към други държави и го правят. Така че аз не мисля, че регионът ще бъде сериозно дестабилизиран.

- Македония, друг съсед на България, дълго време затваряше очи и заравяше глава в пясъка. Това не помогна бегълците да спрат да навлизат на територията й. Сега страната е изправена пред ситуация, в която не може да спре лавината със законови или административни лостове. Няма готовност за това. Какво е необходимо, за да не стане България втора Македония, и то до броени седмици?

- Погрешно е да се използва сила, в опит да бъдат спрени хората. Вместо да полагат усилия да забранят на бегъците да се движат, правителствата трябва да улеснят придвижването им по организиран и подреден начин.

- Каква е ролята на съюзниците отвъд окена в този процес?

- САЩ, както и държавите от Залива, също трябва да приемат повече бежанци.

- И накрая, кои са ключовите думи към хората, към гражданите, за да ги убедим, че „трябва да пуснем мигрантите вътре, при нас”, нека цитирам заглавие на ваша статия.

- През цялата история хората са се придвижвали - откакто човечеството е възникнало в Африка всички европейци са потомци на мигранти. А регионът на Черно море специално е видял много такива човешки вълни в историята. Хората, които поемат риска да поемат дълъг път, трябва да са по-смели и по-предприемчиви от останалите, най-вече от народите и обществата, където искат да бъдат добре дошли. Необходимо е тези хора да са млади, да горят от желание да работят и да допринасят за обществата, където се приобщават, с различни умения, свежи идеи, с различни перспективи и опит. Всичко това прави икономиката и обществото по-богати. Това е интересът на Европа да се отвори към новодошлите.