11484 | 22 апр. 2015 | 12:22

Колко струва животът на невинни хора?

Във вторник с потрес прочетох във в. „Преса“ интервю на Велизар Енчев, независим народен представител и създател на Движението за радикална промяна. В него той съобщава, че след разкриване на досието му от комисията по досиетата, в Ниш при съмнителни обстоятелства е бил намерен обесен сръбски журналист, някогашен информатор на българското външно разузнаване. Името му можело да се прочете от всеки в досието на Велизар, услужливо изкарано на тезгяха.

Шефът на комисията по досиетата отказва да коментира случая, защото „изпълнявал закона такъв, какъвто е“. Само че има досиета, има Закон, но има и Морал. Ако законът, „такъв, какъвто е“, наистина ги задължава да разкриват имената на офицери от българското външно разузнаване (което само по себе си е свинщина), кое ги задължава да обнародват и работните им досиета, когато в тях има имена на някогашни (а може би и настоящи) сътрудници и информатори, и по този начин застрашават живота им?

Ако законът за досиетата ви задължава точно това, просто не го изпълнявайте! Подайте си оставката! Животът на невинни хора, при това работили за интересите на българската държава, стои неизмеримо по-високо от разпоредбите на който и да е закон, особено пък на настоящото законодателно недоносче за разкриване на досиетата, което само вкара в обществото безброй скандали и шпионски саги, вдигайки адреналина на отечествените кибици и клюкари.

Този злополучен закон на БСП и компания не донесе на България нито лустрация, нито справедливост, нито каквито и да било позитиви. Както виждаме той е в изключителна полза единствено на чужди контраразузнавания. Разбира се, и на острието на комисията Екатерина Бончева, давайки й възможност да шества из сутрешните телевизионни блокове и да вгорчава закуската на по-културната част от зрителите.

За съжаление покрай такива закони, комисии и екатерини ние бавно и полека се превръщаме в пародия на държава.

С армия от 30-ина хиляди души, сведена до санитарния минимум, така както изискваше преди сто години Ньойският договор от България като победена държава в Световната война.

Със самолети, които предстои да бъдат ремонтирани в Русия, обявена от президента за наш главен геополитически противник.

С правосъдна система, пълна с „гнили ябълки“, по сочното определение на чуждестранни посланици.

И най-сетне с разградена национална сигурност и специални служби, чиито сътрудници по света биват осветявани чрез създадени специално за това комисии и закони! Кой нормален човек по света ще се съгласи да сътрудничи на българските разузнавателни служби, знаейки, че в един слънчев ден всеки може да отиде в една читалня и да прочете всичките му тайни информации, които са искани от него?! След което да го намерят обесен „при неизяснени обстоятелства“.