През 1940 г. Ърнест Хемингуей публикува своя роман „За кого бие камбаната“, избирайки заглавието от поема от 1624 г. на английския поет Джон Дън („Недей да питаш за кого бие камбаната. Камбаната бие за теб.“). Действието на романа се развива по време на Гражданската война в Испания, а писателят предупреждава за надвисващата над човечеството фашистка опасност. Освен това тя засяга всекиго и човечеството не бива да остане безразлично пред нея. И действително, когато през септември 1939-а Хемингуей подготвя романа за печат, Втората световна война вече е започнала, след като великите сили по това време САЩ, Англия, Франция, от една страна, и Съветският съюз, от друга, не съумяват да предотвратят тази опасност, като обединят сили срещу хитлеристка Германия.
Нещо подобно за съжаление се случва и в днешни дни. Налице е
дестабилизиране на мира в Европа
и света поради нова студена война между САЩ и НАТО, от една страна, и Русия, от друга, като се подценява нарастващата опасност за цивилизования свят от т.нар. Ислямска държава.
Следва да се отчете реалният факт, че новата студена война днес не е резултат от откъсването на Крим от Украйна и от размириците по западната граница на тази страна. Зад всеки външнополитически сблъсък се крият геополитически и икономически интереси и в случая конфронтацията с Русия е резултат на опитите на САЩ да привлекат в своята орбита една от най-големите и с огромен икономически потенциал страни от бившия Съветски съюз. Конфликтът между САЩ и НАТО и Русия се задълбочи, първо, от разрастването на НАТО на Изток непосредствено до руските граници. И второ - от успешните досега опити на САЩ да изместят Русия от европейския енергиен пазар, вкл. от България, и от въвеждането на санкции срещу Русия и на контрасанкции от нейна страна. Последните и тревожни щрихи на този конфликт е дрънкането на оръжие, призивите към източноевропейските страни, членки на НАТО, да увеличат дела на военните разходи в националните си бюджети, и решението на САЩ и НАТО в някои от тези страни и в частност в България да бъде разположено тежко въоръжение с присъствие на американски военни части. В това отношение свой принос дава и българското правителство, което редовно участва в провокативни сухоземни и военноморски учения в акваторията на Черно море за противодействие срещу възможен „агресор“, за какъвто се приема Русия.
И докато това противоборство се разраства, почти нищо не се прави за ограничаването и
ликвидирането на опасността от „Ислямска държава“
А тя беше родена като резултат на недалновидната военна намеса на САЩ, Великобритания и някои други страни от НАТО в Ирак, Либия и Сирия. Тази опасност засяга не само Близкия изток, но и САЩ, и самите европейски страни, и Русия. Опасността е двупосочна: едната е стремежът на ИДИЛ, подкрепян и от „Ал Кайда“, да създадат нов халифат в Арабския свят, като ликвидират националните държави и установят контрол върху жизненоважните за западния свят източници на петрол в този район на света; другата е агресивността на „Ислямска държава“ спрямо християнския свят, изразяваща се в убийства на европейци в арабските страни и организиране на атентати в някои страни в Европа. От атентати с многобройни жертви пострадаха както САЩ (събарянето на Световния търговски център в Ню Йорк, Бостънския маратон и др.), така и Русия (Беслан, където загинаха стотици деца, Московското метро и др.).
Но не е само това. „Ислямска държава“ представлява предизвикателство към модерния цивилизационен свят. Тя отрича и унищожава историческото и културното наследство, създадено от други цивилизации, за което преди дни алармира генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Същевременно тази държава налага средновековен и варварски модел на власт и управление в териториите, които контролира. В това отношение ужасяващи подробности идват от град Рака в Сирия, който е своеобразна столица на „Ислямската държава“. Този град, където някога мюсюлмани и християни са живели задружно и вечер пиели кафе или бира по многобройните кафенета, се е превърнал в
място на нечуван терор
Пушенето и пиенето на алкохол, слушането на музика са забранени.
След петъчната молитва на главния, някога наричан Райски площад, се произнасят присъди над обвинените в антиислямско поведение и в неспазване законите на шериата. Ръцете на крадците са отсичани със сатър, обвинените в хомосексуализъм са хвърляни от покриви на високи сгради. В някои случаи главите на осъдени на смърт се отрязват и набучват на колове. Деца на родители, които са обвинени в неислямско поведение, са отвличани и обучавани в т.нар. Шериатски клуб за млади лъвчета, където се промиват мозъците им дотам, че се обявяват срещу родителите си. По улиците патрули на Хизбах, името на моралната полиция, проверяват дали жените са облечени в черна дреха, покриваща тялото им от главата до петите, и на бичуване подлежат и те, и всеки мъж в тяхната компания, който не им е съпруг, баща или брат.
И въпреки претенциите за морал официално съществуват публични домове, в които пленени жени от друга вяра са на разположение на бойците. Казва им се, че обладаването на тези жени е „халал“ (законно), подарък от Аллах, защото тези жени са „пагани“, т.е. неверници. Но и момичетата, и жените мюсюлманки не са защитени. Когато установиха контрол върху Рака миналата година, от гражданите на града беше поискано да доставят своите неомъжени дъщери в базите, за да „изпълнят своя дълг към джихада“, като имат секс с „братята бойци“. В „манифест“ на ръководителите на „Ислямска държава“ се указва, че едно момиче може да бъде омъжено, когато навърши девет години, и че е „допустимо“ бойците да имат секс с пленено друговерско момиче, дори да не е навлязло в пубертета.
Ето това представлява „Ислямска държава“. И въпреки това подобно на нацистката партия в Германия, и „Ислямска държава“ успява да промие мозъците не само на младежи и мъже в Арабския свят, но и на такива, израснали и получили образование в европейски страни. Успя да ги примами в Сирия и да ги превърне в
хладнокръвни главорези
за които убийството на невинни „неверници“ не е престъпление, а акт на гордост, задължение към „джихада“.
Въпреки крещящата необходимост да бъде решително и безкомпромисно съкрушена, това не се прави. Въздушните удари срещу въоръжената „Ислямска държава“ не дават очаквания резултат. Най-сериозният противник на ИДИЛ в момента са кюрдите, които имат нужда от тежко въоръжение, но президентът на САЩ Барак Обама се противопоставя на това, съобразявайки се с Турция.
За сметка на това САЩ, Великобритания и НАТО продължават да концентрират усилията си към противоборство, вкл. във военната област с Русия. Свидетелство за това бе завършилото с участие и на американски кораби най-мащабно по рода си у нас военноморско учение край Варна „Бриз 2015“.
Човек не бива да смята, че представлява един изолиран остров. Последствията за всички нас може да бъдат много тежки, ако не бъде чут този оглушителен звън, ехтящ от териториите, където властва „Ислямска държава“, така както се случи в годините преди Втората световна война. Ако управниците в САЩ и НАТО, подкрепяни в частност и от българските управници, продължават да концентрират своето внимание и усилия за противоборство в Русия. Проучване на телевизия „Фокс“ в САЩ показва, че 33% от населението смятат „Ислямска държава“ за главна опасност срещу само 9%, които възприемат Русия за такава. Това е достатъчен аргумент властимащите да се вслушат в гласа на собствените си народи и да обединят сили за борба срещу общата опасност.