11832 | 9 май 2015 | 13:10

„Представи си, че си на мястото на Чърчил. Твоите хора от „Блечли парк“ след две години денонощни усилия са успели да разбият кода на немските машини „Енигма“. И вече знаеш къде какво се готвят да предприемат германците. Остава ти само да измислиш и провеждаш имитиращи операции, за да не се досетят немците, че вече можеш да четеш шифрограмите им. Например правиш фалшиви полети с разузнавателен самолет над място, на което се очаква немска атака, уж така разбираш, че тук се готви нападение.

Обаче един ден твоите хора прихващат шифрограма, че ще бъде бомбардиран град Ковънтри. Тук няма как да заблудиш, защото единственият начин за узнаване е някаква шифрограма. Остават няколко часа и ти трябва да решиш дали да евакуираш града. Дали да спасиш хората, или да ги жертваш, за да не разберат немците, че вече имаш кода на „Енигма“. „Какво ще направиш?“ - пита той.

С него си говорим за човеците и войната. Спорим може ли човек да е повече от някаква незначителна бурмичка в огромната машина, ако тя е тръгнала да прегазва света. И може ли човек да промени хода на историята. Какъв трябва да е този човек - налудничав като Хитлер, фанатичен като Сталин, прагматичен като Чърчил, отстъпчив като Рузвелт? Събеседникът ми е млад човек. Мисли, че Зорге е герой от филм, това не е ли съветският 007, пита. Не, казвам, Зорге е реална бурмичка, споменавам го, защото той е накарал огромната машина да спре, да се обърне и да поеме в обратна посока.

Дядото на Рихард Зорге работел като личен секретар на Карл Маркс, това и за мен беше изненада. Баща му бил германски нефтодобивен инженер край Баку, там се жени за рускиня, там се ражда Рихард, по-късно семейството се премества в Германия.

Човек с идеалната биография

и езикова подготовка за шпионин. Професията също - журналист. По настояване на Москва става член на нацистката партия, за да има алиби. Проявил се като агент в Калифорния, Шанхай, през 1938 г. бил преместен в Япония. Действал официално като кореспондент на немски вестник. Един от неколцината, които са предупредили Сталин за акцията „Барбароса“, с която Хитлер ще нападне Съветския съюз. Не бил чут от Сталин, говори се, че

това разярило Рихард Зорге

Не знам какво щеше да стане с войната, със света, ако в резултат на тази ярост се беше оттеглил. Защото втория път Сталин ще го послуша, но да не избързваме.

През октомври 1941 г. Зорге открил, че колебаещото се японско правителство най-накрая е решило как да се намеси във войната. Германците притискали своите източни съюзници да атакуват Русия и да открият източен фронт за съветските войски. По този повод няколко дивизии, от които имало отчаяна нужна на западния фронт, за да възпрат неумолимата сила на германците, били заковани на тихоокеанския бряг в очакване на японското нападение.

Германците увещавали Япония да нападне Съветския съюз, но влиятелни гласове в японския кабинет настоявали за завладяване на Малайзия и други региони в Далечния изток, които щели да снабдят Япония със суровини. Тази фракция победила и Зорге докладвал, че японците са решили да не нападат Русия. Този път Сталин се доверил на Зорге, бурмичката щракнала и смъртоносната машина направила завой.

Съветското командване изтеглило всичките си сили от изток и ги хвърлило в битката на запад. Свежите сибирски дивизии, устояващи на бруталното зимно време, спрели германското придвижване

само на километри от Москва

и преобърнали прилива на войната. Безпрецедентните поражения накарали Хитлер да изхвърли свои старши бойни командири и да поеме лично командването на кампанията - с гибелни резултати. Посоката на войната на източния фронт, а може би и като цяло, била решена от разузнавача Зорге.

И какво е станало после с него, пита събеседникът ми. В късния октомври на 1941 г. японската тайна полиция вече била окончателно по следите му. Но той вече се бил добрал до своето последно, разтърсващо откритие. Големият шпионин разбрал, че японците щели да предприемат своята тихоокеанска кампания с удар върху американските сили в Пърл Харбър през декември. Зорге подал тази информация на своя радист, но преди да успее да я изпрати, той бил арестуван. Малко по-късно бил хванат и самият Зорге. Той бил държан в затвор три години, но Сталин отказал да го размени за японски агент (вероятно защото Зорге бил един от тези, които знаели за вината на Сталин за непредотвратяването на германското нашествие). На 7 ноември 1944 г. Рихард Зорге бил обесен в японски затвор.

Как мислиш - пита събеседникът ми, - ако радистът е успял да изпрати информацията до Сталин за нападението над Пърл Харбър, щеше ли да има Пърл Харбър?

Този въпрос ми е по-лесен

от оня за Чърчил и Ковънтри. Да, щеше. Мисля, че Сталин нямаше да предупреди американците. Защото ако нямаше Пърл Харбър, САЩ щяха още повече да забавят участието си във войната. Това пък е трагедията на малко по-големите винтчета - да нямат право да спасят нито Ковънтри, нито Пърл Харбър, нито шпионите си, нито синовете си дори.

Смъртта на милиони е статистика. Смъртта на един е трагедия. Моят събеседник посетил с приятели студенти музея на Холокоста във Вашингтон. Огромна сграда, на влизане ти дават нещо като пътна карта за експозициите, на която има изписан номер, различен на всяка диплянка. Това е номер, който през войната е бил изписан на ръката на някой евреин. Докато си в музея, това е твоят евреин, ти се превръщаш в този евреин - движиш се сред ужаса и жестокостта на неговото време. Почваш да си представяш, че сред купчината детски обувчици биха могли да са сандалките и на твоето дете, ако се беше родил там и тогава.

Когато излизали от музея, им предложили в компютъра на изхода да проверят какво се е случило с човека, който е носел номера на съответната карта. „Нека позная – казвам, - защото и аз съм била с група в този музей. Никой не се съгласи, нали?“ Точно така, никой не проверил. Всеки се страхувал да не би да разбере, че неговият човек би могъл да е загинал в газова камера.

Говори се, че Втората световна война е била спечелена на изток благодарение на Рихард Зорге, а на запад от проекта „Ултра“, който разбил кода на немските машини „Енигма“. Името на Зорге става известно едва през 1964 г., когато в Съветския съюз поставят плоча на гроба му. А участниците в „Ултра“ - още по-късно, през 1970-а, отчасти и заради това, че заграбените машини „Енигма“ били раздадени на британските колонии и така можело да се следи радиотрафика им. Толкова за малките бурмички в грамадната машина на смъртта.

Жертвите на Втората световна война са 60 милиона души. Никога няма да разберем колко от тях са имали потенциала на Рихард Зорге, на Алън Тюринг. И с какво той можеше да промени живота, ако не беше смлян в машината на смъртта.