8654 | 20 дек. 2014 | 14:40

Как се прави кариера на остров Страхил

Лазо (наречен впоследствие Шалтера), висш служител в Агенцията по разходите, го командироваха в екзотична страна - да купи лазерен шалтер.

Чуждият град и океанът го посрещнаха радушно - бризът се галеше като коте в нозете му, а смугли красавици спираха и дълго го гледаха порочно...

И понеже гърлото на един командирован поначало е сухо, Лазо влезе в първото насрещно заведение. Сетне посети още няколко, а по късна доба кахърният му сингъл „Градил Илия килия“ отекна в пристанищния локал.

На сутринта се събуди с чувството, че някой му е дръпнал шалтера. Май беше препил, защото всичко се люлееше... И да вярва ли на очите си? Сам сред мрачния океан! В някаква гемия. А може би яхта... Ех, размина се с лазерния шалтер - за тоя плавателен съд му беше отишла валутата...

А вълните подмятаха гемията, треснаха я в риф, но накрая останките й с изтощения Лазо бяха запокитени на спасителен бряг.

Попадна на остров, по размери може би колкото вилната зона в Горен Черек, обаче необитаем. Друг би подивял от ужас, нашият - не. От хубаво тесто бе замесен - от такова, дето и баят да е хлябът, пак е вкусен.

Първият проблем, който реши, беше с местожителството. Кръсти острова Страхил; така се казваше любимият му автор на кръстословици, а животът сам по себе си е голяма кръстословица. После за дом Лазо си избра една, тъй да се каже, гарсониера в западния скален комплекс. Тя напомняше панелно жилище.

Вече с уредено местожителство можеше да постъпи на работа. Добро му се видя вакантното място началник на планинската спасителна служба.

Изтърколиха се месеци. Началникът стриктно изпълняваше задълженията си през деня, вечер се отбиваше под трите палми в центъра да изпие питието си, след което се прибираше у дома. Спеше скокойно, с чиста съвест - в района му нямаше и един нещастен случай. Е, то и планина нямаше...

Реши обаче да смени местоработата си - стана шеф на комитета за борба с незаконното строителство на остров Страхил. По цял ден се трудеше, нищо не убягваше от погледа му. Вечер пиеше любимото питие под трите палми (а понякога за разнообразие и под стария кактус!), след което се прибираше в новия си двустаен дом в източния скален комплекс. Спеше спокойно, с чиста съвест...

Нямаше как - Лазо Шалтера единодушно бе избран за кмет. Всеки ден - заседания, брифинги, пресконференции... А вечер - я под трите палми, я под стария кактус... Добре, ще кажете, но как са ставали на този остров работи като хапване, пийване и прочие?

Два пъти месечно (на аванс и заплата) прелиташе самолет и спускаше с парашут по един сандък с всичко необходимо. Даже в сандъка имаше фиш за платени от държавата осигуровки. А пред Коледа му пуснаха и бонус, и 13-а заплата. Защото държавата законово милее за висшите си служители и не ги забравя, в каквото и положение да попаднат.