5285 | 11 юни 2026 | 17:11

Европейската централна банка намали очакванията си за икономическия растеж в еврозоната за тази година и догодина, като в същото време повиши прогнозите за инфлацията

Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши водещите лихвени проценти с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) след края на двудневното си заседание по паричната политика във Франкфурт. Това е първа промяна на ставките на ЕЦБ от година, както и първо увеличение от септември 2023 г. Франкфуртската институция обаче намали очакванията си за икономическия растеж в еврозоната за тази година и догодина, като в същото време повиши прогнозите за инфлацията, предава БТА.

Водещите лихви на ЕЦБ - по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение, достигат съответно 2,25 на сто, 2,35 на сто и 2,65 на сто, като тези нива ще се прилагат от 17 юни.

Като мотиви за днешното повишаване на лихвените проценти от ЕЦБ изтъкват инфлационния натиск в еврозоната вследствие на рязкото поскъпване на енергията заради последствията от конфликта в Близкия изток. Продължаващият вече повече от три месеца конфликт на САЩ и Израел срещу Иран и ирански атаки срещу страни от региона блокираха доставките на енергия и други суровини от Персийския залив. Това доведе до рязко покачване на цените на енергоизточниците по целия свят и в частност в еврозоната.

Актуализирани прогнози на ЕЦБ за инфлацията и растежа

Днешното решение за лихвите е съпроводено и с актуализирани прогнози на ЕЦБ за инфлацията и икономическия растеж в еврозоната.

В базовия сценарий на новите прогнози на ЕЦБ се очаква инфлацията тази година да бъде средно 3,0 на сто, след което постепенно да намалее до 2,3 на сто през 2027 г. и до 2,0 на сто през 2028 г. При предишните прогнози на банката, публикувани през март, беше заложено инфлацията през 2026 г. да бъде 2,6 на сто, 2 на сто догодина и 2,1 на сто през 2028 г.

За основната инфлация, която не включва цените на енергията и храните, базовият сценарий предвижда средно 2,5 на сто инфлация през 2026 и 2027 г. и 2,2 на сто през 2028 г.

По отношение на икономическия растеж ЕЦБ сега предвижда БВП на еврозоната да нарасне с 0,8 на сто тази година и с 1,2 на сто през 2027 г., докато през март очакваше съответно 0,9 на сто и 1,3 на сто догодина. За 2028 г. оценката остава непроменена, като се очаква растеж с 1,5 на сто.

След като ЕЦБ повиши лихвите до рекордно високо ниво, за да противодейства на инфлацията в еврозоната след пандемията от КОВИД-19 и руската офанзива срещу Украйна, през юни 2024 г. банката започна да облекчава паричната политика, като последваха осем последователни намаления на ставките. Този цикъл приключи през юни миналата година, когато ЕЦБ задържа лихвите на достигнатите нива – политика, която приложи и на следващите шест заседания, на фона на несигурността около митническата политика на САЩ.

Годишната инфлация в еврозоната постепенно намаля до целта на ЕЦБ от 2 на сто през миналата година, като през първите месеци на 2026 г. дори спадна под това ниво. През януари инфлацията в еврозоната отслабна до 1,7 на сто, а през февруари леко нарасна – до 1,9 на сто, според данни на Евростат.

Започналата в края на февруари война в Близкия изток обаче повиши цените на енергоносителите и помрачи перспективите за инфлацията.

Потребителските цени в еврозоната през март ускориха темпа си на нарастване до 2,6 на сто, през април до 3 на сто, както и до 3,2 на сто през май, което е най-високото равнище на инфлацията от септември 2023 г.

По сходна траектория се разви ситуацията с темпа на цените на енергията: въпреки че през предходните месеци цените на енергията в еврозоната намаляваха, през март отбелязаха ръст с 5,1 на годишна база, през април с 10,8 на сто, а през май – с 10,9 на сто.

В същото време основната инфлация в еврозоната се покачи до 2,5 на сто на годишна база през май от 2,2 на сто през април, което отразява разширяващия се ценови натиск, обусловен от по-бързото поскъпване на услугите – с 3,5 на сто през май след 3 на сто през април.

Днешното решение на банката беше широко очаквано от анализаторите, след като представители на институцията, участващи в определянето на паричната ѝ политика, декларираха по-рано готовност за вдигане на ставките.

Шокът при цените на петрола вследствие на войната в Иран и произтичащият от него инфлационен натиск вероятно скоро ще окажат пряко влияние и върху паричната политика на ЕЦБ, каза миналата седмица управителят на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартин Кохер.

Според него при непроменена ситуация в Близкия изток ще бъде трудно да се избегне повишение на лихвите. Той посочи, че е възможно банката да увеличи с четвърт процентен пункт лихвите на днешното заседание, но не изключи и по-сериозно повишение.

По-рано членът на Изпълнителния съвет на банката Изабел Шнабел заяви, че ЕЦБ трябва да повиши основните си лихви през юни, дори ако мирните преговори между САЩ и Иран доведат до мирно споразумение.

„Предвид мащаба и продължителността на сегашната криза, според мен вече не можем да си позволим да я пренебрегваме“, изтъкна Шнабел. „Към днешна гледна точка смятам, че през юни ще бъде необходимо повишение на лихвите“, посочи тя.

Междувременно и гуверньорът на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) Йоахим Нагел намекна за повишаване на лихви. Нагел заяви, че властите „не могат да пренебрегнат високите цени на енергията“.

„Повишаването на лихвените ставки става все по-вероятно, освен ако ситуацията с инфлацията не се промени коренно“, смята управителят на „Бундесбанк“.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта миналия месец, че ситуацията с инфлацията трябва да бъде внимателно преценена, така че да не се действа нито преждевременно, нито твърде късно по отношение на лихвите. Тя обаче отказа да коментира дали ЕЦБ ще повиши лихвите, както очакват мнозина анализатори.

Гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев каза в края на май, че Франкфуртската парична институция не трябва да изчаква твърде дълго, за да реагира на последиците от войната в Иран. 

„На този етап компромисът не е симетричен, когато има риск инфлационните очаквания да загубят стабилността си. Цената на закъснялото действие може да надхвърли цената на това да се действа малко по-рано“, посочи Радев.