Звездата на световното кино Клаудия Кардинале не спря да се смее в „пропушения“ си глас на пресконференцията след първата прожекция на българската лента „Имало едно време един уестърн“ в кино „Одеон“. Облечена в черен панталон и тъмновинено сако, с проблясващи по ръцете й гривни, актрисата призна, че във всичките 152 филма, в които е участвала е пресъздавала различни персонажи, но в дебюта на Борис Десподов за първи път в живота си играе себе си.
На сцената, заедно с Клаудия баха седнали режисьорът Борис Десподов, актрисата Дияна Паскалиева, продуцентите Красимир Иванов и Андрей Паунов и операторът Джими Гимферер, но в по-голямата си част въпросите бяха към Кардинале. Оказа се, обаче че тя още не е гледала крайния вариант на филма, а само много сурово негово копие и затова тя предпочете да отговоря на питания за личния й живот и впечатленията й от работата с международния екип.
„За мен беше прекрасно да се върна преди цели 40 години – във времето, когато снимахме със Серджо Леоне филма „Имало едно време на Запад“ в същата пустинна част на Южна Испания. Тогава бях единствената жена в екипа и се чувствах невероятно. Спомням си, че Серджо непрекъснато ми се караше, че ям прекалено малко. Той самият беше голям чревоугодник и доста закръглен“, засмя ке Клаудия.
Любопитното е, че първоначалната идея на режисьора Десподов е била да снима документален филм. „В интернет попаднах на снимки от мястото на снимките на Леоне и разбрах, че десетилетия по-късно местните хора продължават да се изживяват като каубои, да се лутат между фикцията и живота. Казах на Красимир Иванов, че търся някой мъж от участниците. Той обаче се сети, че познава Клаудия кардинале, на другия ден вече бяхме в самолета за Париж, а тя се съгласи от половин дума. И така филмът стана игрален. Сюжетът му непрекъснато се променяше, а сценарият бе на импровизации“, сподели режисьорът - Едно от най-интересните неща в киното е да можеш да усещаш какво хората от екипа могат да ти дадат в замяна“, допълни той.
Кардинале пък е оценила умениието му непрекъснато да се усмихва. „За мен режисьорът е най-важният човек в един филм“, категорична е Кардинале.
„Аз съм позитивен човек. Много е прекрасно да живееш различни животи чрез своите роли. При мен не съществува шизофреничността на актрисите. Аз съм друг човек само, когато играя - в останалото време съм си аз – Клаудия, свободната жена!“.
На въпроса какво е да се върнеш на същите места, където си била преди 40 години, актрисата каза „Когато бях много млада исках да живея в пустинята и да преподавам там, което беше абсурдно, защото трябваше да преподавам на камилите“, заяви с типичното си чувство за хумор Кардинале и добави: „Музиката на Енио Мориконе също беше невероятна и най-интересното е, че беше написана преди филма.
10991 | 7 окт. 2015 | 15:16
Мобилна верси
RSS
