14053 | 14 ян. 2020 | 16:10

Сега тол таксите се събират и от новосъздадени частни фирми, които не са вложили нито един лев в строителството на пътища, а освен това в медиите излиза и информация и за наличие на офшорни компании в собствеността им.

Днес една от актуалните теми в българския обществен живот е въвеждането на тол таксите. Въпреки многото коментари по темата, малко от тях разглеждат истинския проблем. За да разберем проблема с тол таксите първо трябва да разгледаме същността на тол таксата и се върнем към управлението на Симеон II, когато за пръв път се заговори за тол такси.

В края на 2004 г правителството на Симеон II взе решение за концесия на магистрала „Тракия“. Концесията се предоставяше на консорциум, в който 51% притежаваше португалска фирма. Особеност на концесията бе, че това е концесия по право, т.е. концесионерът ще построи и поддържа магистралата със свои собствени средства.

За експлоатацията на магистралата след нейното построяване консорциума имаше право да получава средства чрез въвеждането на тол такси. С други думи нито една стотинка от държавния бюджет нямаше да бъде използвана за строителството на магистралата. И тогава всички скочиха вкупом и обявиха концесията на магистралата за най-голямата корупционна сделка. Така концесията пропадна.

Тогава всички премълчаваха упорито един изключително важен факт. При положение, че консорциумът трябваше да строи магистралата със свои собствени средства, то щяха ли да намерят място в бъдещите строителни дейности сегашните строители на магистрали?

Навярно нито една от тези фирми нямаше да се включи в строителството на „Тракия“, защото в нея нямаше да се влагат държавни средства. Точно тази малка особеност бе най-грижливо пазената тайна от медиите и критикуващите решението за концесия на магистралата. Така държавата ни пропусна магистралата да бъде построена с частни средства и след това да получава част от тол таксите, които трябваше да се събират.

Какво имаме днес като резултат.
Изхарчени милиарди от държавния бюджет. Лошо качество на изпълнение, което всички виждат. И отново въвеждане на тол такси. Само че сега тол таксите се събират и от новосъздадени частни фирми, които не са вложили нито един лев в строителството на пътища, а освен това в медиите излиза и информация и за наличие на офшорни компании в собствеността им.

С други думи, когато правителството на Симеон II искаше магистралата да се построи без нито една стотинка от държавния бюджет, беше огромна корупция за медиите, а при изхарчените милиарди държавни средства – мълчание за корупция.
Като обобщение мога да кажа, че си заслужаваме тол таксите, които предвижда сегашното управление.
И сега за тол таксите.

Какво представлява тол таксата?
За това трябва просто да прочетем чл.9 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние:
Чл. 9. (1) При определяне размера на тол таксите Министерският съвет включва само такса за инфраструктура и при спазване на принципа на възстановяване само на инфраструктурните разходи в съответствие с Методиката, основана върху основните принципи за изчисляване, съдържащи се в приложение III на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ, L 187 от 20 юли 1999 г.), изменена с Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ, L 157 от 9 юни 2006 г.), наричана по-нататък „Директива 1999/62/ЕО“.

Средно претеглената тол такса се обвързва със строителните разходи, разходите за експлоатация и за поддържане на съответната инфраструктура, като разходите, които се вземат предвид, са свързани с мрежата или с частта от мрежата, за която се налагат такси за инфраструктура, и с превозните средства, подлежащи на таксуване. Взетите предвид разходи могат да бъдат възстановявани частично или изцяло посредством събирането на тол такси.

И сега да разсъждаваме за елементите на тол таксите.

Те са обвързани с инфраструктурните разходи за възстановяване.

Дали те не са сериозно завишени?

Дали част от тези разходи не са вече възстановени от евросредствата, които България е получила например? Това са два изключително важни въпроса за размера на тол таксите. Защото ако разходите за строителство са били завишени, значи днес ние ще плащаме за кражби от държавния бюджет. Ако сме получили евросредства за тези пътни инфраструктури, какво ще им възстановяваме, когато те са безвъзмездни?

С други думи преди да се определи методиката за определяне размера на тол таксите трябва да се определят реалните стойности на разходите, които трябва да се възстановяват. Тези, които са възстановени чрез евросредствата не може да се включват в тол таксите.

Дали разходите направени с химикал отговарят на реалните?

Достатъчно е да прочетем написаното по повод трагичния случай край Своге и винаги ще се съмняваме, че документално оформените разходи за строителни дейности отговарят на действителните. Следователно сериозно трябва да се замислим за размера на тол таксата, имайки предвид нормативно уреденият начин за определяне на нейния размер.

Не бива да забравяме и обстоятелството, че все пак тол таксите се събират във връзка с използването на определени пътища. Но пътищата не са просто едно формално понятие от разговорния ни език, което човек всекидневно използва.

Понятието за пътища, които се използват от превозните средства се намира в допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, параграф първи, точка първа:
„Път е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания“.

С други думи пътят за транспортните средства се различава от останалите пътища, защото трябва да отговаря на определени техническите изисквания, за да не бъде само определена ивица от земната повърхност.

Например трябва да се знае какъв асфалт е положен.
Дали асфалтовата смес е с трошен камък или с трошен варовик. Защото коефециентът на ускорено полиране в единия случай може да е 28, а в другия най-малко 50. Защото в единия случай коефециентът на сцепление между гумите и асфалта е един, в другия друг.
Защото в единия случай податливостта за образуване на коловози е една, в другия друга.

Защото положените мантинели може да се различават по качество от заложените в проекта. Можем да напишем още разсъждения в тази посока. Например дали по целите трасета на магистралите и скоростните пътища има задължителните телени огради? И т.н.
И да се върнем към размера на тол таксите.

При неговото определяне държавата трябва да бъде максимално прозрачна и справедлива – пункт по пункт.
Дали държавата може да си позволи да бъде некоректна по отношение на размера на тол таксите? Да, може.

Дали гражданите може да им прелее чашата на търпението?
Да и това може да се случи.

Само преди известно време държавата предприе непрозрачни действия по отношение на чумата по свинете и резултатът е налице – повишение на цените на свинското месо.

Защо казвам непрозрачни действия по отношение на чумата по свинете? Защото например има разлика между свиня майка, между приплод и свине за угояване.
Но по време на действията на държавата се говореше само за бройка прасета. Ами ако съпоставим сградния фонд с неговия капацитет дали няма да се установи разлика в цифрите между максимален допустим брой свине майки, приплоди и свине за угояване и цифрите посочени като съответстващи на унищожените прасета?

Та, ето защо тол таксите може и да накарат гражданите на България да си сменим чипа, както каза Симеон II.

И в новия ни чип обществената търпимост може да се окаже в нищожно малки размери.