40603 | 18 февр. 2015 | 08:35

Размисли след новия филм за националния герой

Режисьорът, сценарист и актьор злодей (от „7 часа разлика“) Максим Генчев - отвсякъде отхвърлен (най-вече от Националния филмов център) и навсякъде приет (предимно в общини и от частни и корпоративни дарители), показа своя филм за най-голямата икона в Пантеона на българските национални герои Васил Левски. В тази посока вече са правени няколко неуспешни опита, които по-скоро доказват, че мястото на иконите е в храмовете, а не в моловете. Но Генчев, за когото Апостола е „свръхчовек“ (на английски - супермен), преди три-четири години без притеснение ни обещаваше да видим „суперпродукция от ранга на „Смело сърце“ и „Гладиатор“ за сумата от „минимум 2,3 млн. лева“. Вероятно самочувствието му идваше от режисьорския опит във филмите „Гераците“ и „Друг“ (непоказвани по кината). Премиерата на „Дякон Левски“ трябваше да е през лятото на 2013 г. Но някои от най-мащабните холивудски продукции са закъснявали и с повече. Както сигурно се досещате, „Дякон Левски“ не е с мащабите на „Смело сърце“ и „Гладиатор“, нито дори с една десета от тях. Но пък е по-дълъг - 3 часа и 20 минути. Това е наложило разделянето му на две части от сто минути, което може сериозно да затрудни неговото разпространение.

Историята започва през 1841 г. с кърваво клане в църква, в което две българчета са разделени и оцеляват като по чудо. За да се срещнат години по-късно от двете страни на барикадата в националноосвободителната борба и покрай една хубава жена. Двете момчета са станали Али Аслан - управник на Пловдивския вилает, и йеродякон Игнатий, с истинско име Васил Иванов Кунчев. Филмът проследява живота на Васил Иванов Кунчев от петгодишно дете с ангелски глас през годините в манастира при вуйчо му, бягството, българската легия на Раковски в Белград, лъвския скок, узряването на идеята за национална революция и организационната работа, до залавянето му и бесилката край София. Веселин Плачков се справя добре с ролята на Левски. А Стоян Цветков в ролята на Христо Иванов-Големия е голям. Сред хубавите страни на филма трябва да споменем и някои доста красиви кадри и мистичната музика на „Исихия“.

Обаче актьорите в отрицателните роли (може би с изключение на Ивайло Аспарухов - Али Аслан) масово и поголовно преиграват със страшни погледи и зловещ смях на ниво читалищно представление от края на XIX век. Това се отнася най-вече за Генчев като Мухарем бей и Ники Сотиров в ролята на еврозлодея барон Бонър.

Екшън сцените (по традиция в българското кино) не блестят с високо ниво, каквото би могло да се очаква от филм за най-пъргавия ни национален герой. Затова пък има няколко епизода - шиене на разкъсано ухо в близък план, разкъсване на уста с голи ръце, изтръгване на нокти с клещи, отрязване на език… които (кой знае защо) са показани със завиден натурализъм. Има и по-лошо. Почти цялата история е разказана доста объркано. Още от началото на екрана се появяват разни хора - повечето от тях неясно какви; говорят си - невинаги разбираемо за какво; - и от време на време се бият - тук обикновено е ясно защо. Дали всички тези проблеми са следствие от монтажа или от сценария няма особено значение за зрителя.

Озадачаващо е и определението „магически историцизъм“, което режисьорът сам дава на филма си. Левски е реален човек с огромно значение в историята, който не е тръгнал да бута империя с магии или с помощта на някакви мистични паранормални сили. Във филма обаче получава предсказание и го приема много сериозно. Чудно защо, ако наистина е вярвал на врачки, не е координирал цялата си комитетска дейност с тях? Може би именно това е „магическият историцизъм“.

Вече се говори и пише, че „надали някой може да се противопостави на този филм открито“ (Васил Василев, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ в интервю за Агенция „Фокус“ по повод филма „Дякон Левски“). Само че не е редно никой творец да крие артистичната си немощ зад широкия гръб на Левски. Това отдавна е запазена марка на политиците.

В София можете да гледате „Дякон Левски“ в културния център G8 и Евросинема от 20 февруари, а в залите на Синегранд (в мола срещу хотел „Хемус“) от 27 февруари. Предвидени са и прожекции в „Арена Младост“ от 25 февруари.