16344 | 5 юни 2015 | 12:58

Ако бъде прието, това ще подари на партиите допълнително още 150 милиона лева

Темата за задължителното гласуване в България стана като Хамлетовия въпрос - да бъде или да не бъде. Разбира се, дилемата е налице. Но сред защитниците на тезата, че всеки пълнолетен гражданин на Република България трябва задължително да пусне гласа си на избори, прозират и други намерения. Да видим какво се случваше по въпроса през годините.

Още след началото на промените спорният казус се поставя на дебат спорадично. В последните 3-4 години обаче той придоби нова сила и едва ли не се превърна в препъникамъка на демокрацията ни. Мине - не мине време и някоя партия вземе да го сложи на тезгяха на обществото.

Ето, и от

ГЕРБ вече се обявиха, че са за задължително гласуване

Като се има предвид, че те разполагат с достатъчно власт, нищо чудно да се случи. А това означава, че ни очаква насилствено повсеместно гласуване на всички избори - парламентарни, европейски, местни, референдуми и прочее.

Според моето скромно мнение задължителният вот е утопия. Това е нов социален институт, напълно непознат у нас, който в същността си е чужд и ненужен и е замислен като поредна кражба на обществени пари, като грандиозна далавера.

Всичко това поставя и ред много любопитни проблеми и казуси.

Първо, никога на територията на България не е имало такова „чудо“. То противоречи на свободния дух на българите, които никога досега не са били заставяни от властите, включително през турското робство, да изразяват насила своите политически становища и предпочитания.

Второ, чл. 42, ал. 2 на нашата конституция дава на пълнолетните български граждани ПРАВО, а не вменява задължение „да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“. Създаването по какъвто и да било начин на задължения в тази сфера определено би било неконституционен акт.

Трето, както се вижда от днешната политическа ситуация, и без задължително гласуване избирателите изолираха ДПС от властта. А това означава, че евентуалното въвеждане на задължително гласуване вече няма цел, доколкото тя беше да се намали относителното изборно участие на гласоподавателите за ДПС. Така че това вече би било безцелно в обществен и в политически план.

Четвърто, задължителното гласуване в чисто практически план не може да се осъществи. И това е така, защото за да има смисъл да се осъществи, то би трябвало да е снабдено със съответната санкция за този, който по една или друга причина не гласува. Каква ще е тази санкция, кой ще следи за изпълнението на задълженията за гласуване на 7 072 000 български избиратели (според ЦИК), кой ще събира парите от глобените негласували избиратели нарушители, какво ще стане с тези, които отказват да си платят за нарушението, предвижда ли се затвор за нарушители рецидивисти или само ще им вземат шофьорските книжки, както е било едно време в Гърция, и т.н. Тези въпроси звучат много особено и нямат разумен отговор.

Пето, според официално изявление на ЦИК в избирателните списъци са включени „мъртви души“ и те според различни изборни експерти и капацитети по темата са между 500 000 и 850 000. Някои по-смели дори стигат в твърденията си до 1 000 000. Кой и как ще преценява дали лицето Х, което е български гражданин и живее в чужбина (Австралия, например), е изпълнило задължението си да гласува на местните избори в Полски Тръмбеш? Как ще го накаже, ако не го е изпълнило - може би ще ангажира, колкото и нелепо да звучи, администрацията и полицията на Н. В. кралицата на Великобритания?

Кой и как ще установи

дали лицето Y, заминало преди 25 години за Нова Зеландия, но фигуриращо в списъците на ЦИК, не е напуснало междувременно и тоя свят? Та кого ще питат властимащите, за да го санкционират, че не е гласувал?

Шесто, наличието на „мъртви души“ в системите на ЕСГРАОН и ЦИК в такъв обем е шокиращо само по себе си. И да накараш със закон същите тези „мъртви души“ да гласуват задължително, вече си е чисто издевателство. Ако не е изборен трик, съвместен с преброителите.

Седмо, аргументите, че в 3 от 50-те държави в Европа - Белгия, Люксембург и Гърция - имало задължително гласуване, са несъстоятелни по много причини. Първата е, че България е твърде различна от двете най-богати монархии, за да се сравнява с тях. Втората - законите за задължително гласуване в тези страни са архаични. В Белгия той е от 1911 г., в Люксембург е от 1919-а, а в Гърция е от 1892-ра. Освен това те са отразявали тогавашната ситуация. И следващата причина е, че в трите държави сега съответните закони са напълно формални и въобще не се спазват. Например на парламентарни избори в Гърция са гласували 58% от избирателите, а в Белгия, където се предвижда глоба, от 12 години няма нито един санкциониран, въпреки че нарушителите са изключително много.

Осмо, радетелите на задължителното гласуване пропускат да посочат, че в света със задължително гласуване са главно бивши колониални „бананови“ страни като Боливия, Коста Рика, Доминиканската република, Хондурас, Мексико, Панама и Парагвай, които не намирам да са еталон за европейска България.

Девето, нужно е още да знаем, че задължителното гласуване е обичан социален институт в ислямските страни - Либия, Ливан, съседна Турция и др., които също са най-малкото доста различни от нас.

Десето, ясно се вижда поредният замисъл за мащабна кражба на пари от бюджета в размер на около 150 милиона.

Тези пари ще ги вземат управляващите

политически партии - а в момента повечето са управляващи. Едните (ГЕРБ, Реформаторският блок, АБВ и Патриотичният фронт) - пряко, в коалиция, а други като преориентиралите се Български демократичен център - косвено и нелегално. При парламентарните избори миналата година гласуваха 3 500 585 души. Това донесе на партиите общо около 150 милиона лева субсидия от държавния бюджет. С въвеждането на задължителното гласуване данъкоплатците ще предоставят на ГЕРБ и компания още поне 150 милиона, значи общо над 300 милиона, защото избирателите ще са два пъти повече.

Това е истинската причина да се говори непрекъснато за промени в избирателния закон, а повечето политици да са за задължителното гласуване и да го аплодират. Може би защото им се привиждат тлъсти субсидии.

Авторът е заместник-председател на Центъра за демографска политика